Определение № 1244 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 237/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Соф Кънект“ АД против решение № 5468 от 27.08.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №14689 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Е въззивен състав, с което е потвърдено решение №16413 от 2.9.2024 г. по гр. д. №6922 по описа за 2024 г. на Софийския районен съд, 178 състав, в частите, с които е признато за незаконно и е отменено уволнението на М. О. С. от длъжността "директор на дирекция „Поддръжка, строителство и ремонт“ и от длъжността „ръководител отдел „Отопление, вентилация и климатизация“, служителят е възстановен на заеманите преди уволнението длъжности, а „Соф Кънект“ АД е осъдено да му заплати 30284,05 лв. обезщетение за оставането без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 7.02.2024 г. до 7.8.2024 г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и с решение на Конституционния съд по следните въпроси:

1. Може ли работодателят да уволни служителя на основание чл.328, ал.1, т.6, предложение второ от КТ, когато служителят не притежава професионалната квалификация, която работодателят установява за изпълнение на длъжност, за която няма нормативно установени изисквания за образование и за професионална квалификация?

2. Правното основание по чл.238, ал.1, т.6, предложение второ от КТ включва ли владеенето на английски език на ниво С2 от Общата Европейска езикова рамка за изпълнение на длъжност, за която няма нормативно установени изисквания за образование и за професионална квалификация?

3. Трудоустроен ли е служител с трайна неработоспособност, който според ТЕЛК работи при здравословни и безопасни условия на труд и чиято длъжност и/или условия на труд според ТЕЛК не трябва да се променят в съответствие с чл.314-320 от КТ?

4. Има ли право гражданският съд, преценявайки наличието/липсата на предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.2 от КТ да прави собствена и различна преценка в сравнение с дадената от ТЕЛК във влязлото в законна сила като индивидуален административен акт експертно решение в частта, която определя длъжността и/или условията на труд по конкретно трудово правоотношение като противопоказни и дали може да дава собствено, различно в сравнение с даденото/отказаното от ТЕЛК във влязлото в законна сила екпертно решение в частта, която дава, респективно отказва да даде предписание за трудоустрояване на служителя по реда на чл.314-320 от КТ?

5. Представлява ли по-благоприятно третиране като пряка форма на дискриминация в нарушение на чл.8, ал.3 от КТ предоставянето на закрила при уволнение на служител, който според влязлото в сила като индивидуален административен акт експертно решение на ТЕЛК не подлежи на трудоустрояване по чл.314-320 от КТ спрямо този или тези служители, които не подлежат на трудоустрояване по чл.314-320 от КТ, защото нямат експертно решение на ТЕЛК?

М. О. С. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

По силата на трудов договор М. О. С. е изпълнявал длъжността „ръководител отдел „отопление, вентилация, климатизация, газификация и автоматизация“ и е съвместявал длъжността „директор Дирекция „Поддръжка строителство и ремонт“ в „ Соф Кънект“ АД, когато трудовото му правоотношение е било прекратено заради липса на знание на английски език на ниво С2 от Общата Европейска езикова рамка. Наред с другите основания за незаконосъобразност на уволнението служителят е посочил в исковата молба, че липсва предварително разрешение на инспекцията по труда, каквото е необходимо, тъй като той е трудоустроен, а приложимото правно основание за прекратяване на трудовия договор в случая е чл.328, ал.1, т.11 от КТ.

В отговора на исковата молба работодателят е заявил, че прекратяването на трудовото правоотношение е на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ-липса на необходимата професионална квалификация, поради което не е било необходимо предварително разрешение на инспекцията на труда. Оспорил е твърдението на ищеца, че е бил трудоустроен, тъй като липсва предписание от здравните органи за преместване на друга длъжност.

Софийският районен съд е приел, че въведеното от работодателя изискване за знание на английски език на ниво С2 от Общата Европейска езикова рамка не касае професионалната квалификация на ищеца, а се отнася до останалите изисквания за заемане на длъжността, поради което основанието за уволнение е чл.328, ал.1, т.11 от КТ. Счел е, че според актуалната практика на ВКС ищецът е бил трудоустроен, тъй като с решението на ТЕЛК, на което ищецът се позовава, е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд. Ето защо ищецът се е ползвал с предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.2 от КТ, която не е преодоляна. По тези съображения е отменил прекратяването на трудовото правоотношение, възстановил е служителя на заеманите преди уволнението длъжности, а „Соф Кънект“ АД е осъдено да му заплати 30284,05 лв. обезщетение за оставането без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 7.02.2024 г. до 7.8.2024 г.

Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение в тези части. Изтъкнал е, че професионалната квалификация се състои в определени съществени изисквания с оглед изпълнение на конкретната длъжност. Нивото на владеене на английски език попада извън хипотезата, когато трудовите функции са свързани и предполагат владеенето на такъв език/преводач, екскурзовод, за определени държави, учител по английски език/. В настоящия случай изискването на ниво на владеене на английски език по никакъв начин не влияе нито на качеството, нито на възможността ищецът да упражнява ръководните длъжности, които заема с оглед неговата професионална квалификация като инженер и с оглед спецификата на отделите му, поверени за ръководство и контрол. Затова изискването за определено ниво на владеене на английски език представлява основание по чл.328, ал.1, т.11 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като е различно от изискванията за професионална квалификация. Възприел е доводите на първоинстанционния съд, че ищецът е бил трудоустроен и се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 от КТ, която има обективен характер и се прилага независимо дали работодателят е бил уведомен за заболяването на служителя.

При тези мотиви на въззивния съд се очертават две основни групи въпроси, които са от значение за изхода на спора. Първата е дали въведеното изискване за определено ниво на знание на английски език се отнася към професионалната квалификация и представлява основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, или е друго изискване за изпълнение на длъжността, на което служителят не отговаря, поради което представлява основание за прекратяване по чл.328, ал.1, т.11 от КТ/първи и втори въпрос на касатора/. Втората група е дали служителят е бил трудоустроен, за да се ползва от закрилата на чл.333, ал.1, т.2 от КТ/трети и четвърти въпрос на касатора/.

Обосновавайки противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по първата група въпроси, касаторът превратно е изтълкувал относимите мотиви, изложени в обжалваното решение. Въззивният съд не е стеснил обхвата на изискванията към професионалната квалификация само до професиите, в които изискванията са нормативно определени и това невярно твърдение на касатора е направено единствено с цел да се обоснове мнимо противоречие с ТР № 4 от 1.2.2021 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС. Не се установява колизия между въззивното решение и цитираните от касатора решения на ВКС. В решение № 753 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 93582023 г. на IV ГО е прието, че преценката на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация не подлежи на съдебен контрол, а във въззивното решение не се съдържа противоположно съждение. Решение № 83 от 8.4.2021 г. по гр. д. № 2947/2020 г. на IV ГО на ВКС е неотносимо към първата група въпроси, тъй като касае злоупотребата с право. Решения № 60269 от 30.12.2021 г. по гр.д. № 548/2018 г. на IV ГО, № 60309 от 13.12.2021 г. по гр. д. № 1445/2021 г. на IV ГО и № 119 от 10.6.2021 г. по гр.д.№ 2759/2017г. на III ГО на ВКС възпроизвеждат постановките на горецитираното тълкувателно решение. Всъщност, за да приеме, че изискването за владеене на английски език на определено ниво е извън професионалната квалификация за заеманите длъжности, въззивният съд е извършил конкретна преценка на предвидените за тези длъжности основни трудови функции. Тази преценка в зависимост от особеностите на всеки отделен случай е съобразена с практиката на ВКС. Както е посочил въззивният съд, за някои професии знанието на език може да представлява изискване към професионалната квалификация, но за други, какъвто е настоящият случай, това изискване е допълнително знание и умение извън професионалната квалификация, представляващо основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.11 от КТ.

По втората група въпроси въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 2447 от 20.05.2024 г. по гр. д. № 134/2024 г. на III ГО, решения № 259 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 112/2020 г. на IV ГО, № 431 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 2869/2013 г. на IV ГО, № 246/11.11.2015 г. по гр. д. № 1305/2015 г., № 443 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г., № 60 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3186/2016 г. и др. Според тази практика трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е работникът/служителят, на който е издадено експертно решение на ТЕЛК, с което е определена намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд. Трудоустрояването се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването, съответно с преместването на трудоустроения на подходяща работа. За обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ е без значение дали работникът заема длъжност, определена за трудоустроени. Когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на работника, трудоустрояването е фактически изпълнено. Именно такъв е и настоящият случай-с експертното решение е определена намалена трудоспособност на ищеца и са посочени противопоказни условия на труд. По този начин трудоустрояването е фактически изпълнено, ищецът се счита за трудоустроен и спрямо него се прилага предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 от КТ. Социалната цел на закрилата, предназначена да защити лицата с намалена трудоспособност, изключва желаното от касатора стеснително тълкуване, според което само преместеният на друга длъжност, определена за трудоустроени, води до придобиване на статута на трудоустроен. Такова тълкуване противоречи на разпоредбата на чл.314 от КТ, според която трудоустроен е не само работник/служител, преместен на друга подходяща работа, но и работник/служител, който може да изпълнява и същата работа при облекчени условия. Следователно, разпростирайки предварителната закрила спрямо ищеца, въззивният съд е разрешил и тази група въпроси в съответствие с материалния закон и практиката на ВКС. Това разрешение не представлява несъобразяване, пренебрегване или незачитане на експертното решение на ТЕЛК като административен акт, както се опитва да внуши касаторът във формулировката на четвъртия въпрос. Въззивният съд напълно се е съобразил с обхвата и съдържанието на експертното решение, с което се определя 56 процента нетрудоспособност и противопоказни условия на труд и буквално го е възпроизвел в решението си.

След като ищецът има качеството на трудоустроен и се ползва със закрилата по чл. чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, не може да се твърди, че по-благоприятното му третиране спрямо работници/служители, които не са трудоустроени, е дискриминация/пети въпрос на касатора/. В този случай предоставянето на закрилата е оправдано за постигане на законна цел/защита на лица с намалена трудоспособност/, поради което не представлява дискриминация съгласно чл.7, ал.1, т. 5 от Закона за защита от дискриминация.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на М. О. С. 1320 евро разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение