Определение № 111 от 10.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2148/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Медиком“ ООД, [населено място] и съвместна касационна жалба на Н. И. Д. и Р. Г. Д., двамата от [населено място], срещу решение № 1166 от 16.05.2019 г. по т. д. № 2362/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 8592 от 19.12.2017 г. по гр. д. № 12627/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-12 състав, предявените срещу дружеството-касатор искове по чл. 125, ал. 3 ТЗ са уважени съответно: искът на Н. И. Д. за присъждане на левовата равностойност на собствените му дружествени дялове от капитала на „Медиком“ ООД е уважен за сумата 32 834 лв. и е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер 40 000 лв., а исковете на ищците Н. И. Д. и Р. Г. Д. за присъждане на левовата равностойност на дружествените дялове на техния наследодател И. Н. Д. в капитала на същото дружество са уважени за сумата 15 285.18 лв. – за всеки от тях и са отхвърлени за разликата до пълния претендиран размер 19 162.50 лв. Касаторът „Медиком“ ООД обжалва въззивното решение в частта, с която предявените срещу него искове по чл. 125, ал. 3 ТЗ са уважени. Счита същото за недопустимо в частта, с която е уважен искът на Н. И. Д. за присъждане на левовата равностойност на собствените му дружествени дялове по съображения, че съдът е присъдил равностойността на дяловете към края на м. октомври 2013 г., а не към края на м. август 2013 г., както е било посочено в исковата молба. Релевира оплакване за неправилност на акта в частта, с която са уважени исковете на двамата ищци за присъждане на равностойността на дяловете, притежавани от техния наследодател И. Д., като изразява несъгласие с извода, че е недопустимо извършването на прихващане между равностойността на дяловете с неплатената от починалия съдружник стойност на 17 дяла, придобити от него допълнително след напускането през 2013 г. на съдружника Н. И. Д. (настоящ ищец). В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството-касатор моли за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: „ 1. Има ли право въззивният съд да интерпретира и изменя волята на ищеца, когато в обстоятелствената част той твърди по-ранно настъпване на прекратяване на членственото му правоотношение (с изтичане на едномесечно, а не тримесечно предизвестие) и съобразно на което фактическо и правно твърдение претендира присъждане на паричната равностойност на неговия дружествен дял към така определения по-ранен момент; В този случай по какъв иск се е произнесъл съдът: по недопустим или по неоснователен и съответно следва ли да се обезсили като недопустимо или отмени като неправилно обжалваното съдебно решение; 2. Когато в дружествения договор не е предвиден ред за изплащане на дялова вноска или дружествен дял чрез прихващане, а чл. 120 ТЗ предвижда, че всеки съдружник е длъжен да изплати или внесе дела си по реда, посочен в дружествения договор, има ли право напускащият съдружник да направи възражение за прихващането на този дял срещу насрещното задължение на дружеството към него“. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 264 от 17.11.2015 г. по гр. д. № 1227/2015 г. на III г. о. и решение № 155 от 24.06.2016 г. по гр. д. № 1007/2016 г. на I г. о. (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а по отношение на втория въпрос – че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), предвид липсата на съдебна практика. Касаторите Н. И. Д. и Р. Г. Д. обжалват въззивното решение в частта, с която исковете им са отхвърлени до пълните предявени размери, като твърдят, че същото противоречи на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Според тях, въззивният съд неправилно е преценил, че допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с разпределението на доказателствената тежест между страните са „формални“ и от тях не са настъпили неблагоприятни последици, както и че правото им на защита не е било нарушено, доколкото самите те са направили отказ от допуснатите им доказателства. В касационната жалба са развити подробни съображения и срещу приетото по делото заключение на счетоводната експертиза с твърдението, че то е изготвено единствено на база междинните баланси, без да е доказана достоверността на записванията в тях и без да са представени съответните актове и документи, изискани по реда на чл. 190 ГПК. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Определянето на паричната равностойност на полагащия се дружествен дял на напуснал/починал съдружник при иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 127 ТЗ може ли да става само въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието на съдружника в ответното дружество (междинен счетоводен баланс) и на обобщени счетоводни отчети/справки/регистри, вкл. оборотни ведомости, на база на които е изготвен балансът, без да се вземат предвид първичните счетоводни документи, послужили като основания за записванията (статиите) в междинния счетоводен баланс, съответно в счетоводните отчети/справки/регистри, при условие, че верността на представения от дружеството по делото междинен счетоводен баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ е оспорена от ищеца в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК; 2. Допустимо ли е при иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 127 ТЗ да бъдат приети за доказани имуществото на ответното дружество по смисъла на чл. 127 ТЗ и справедливата стойност на отделните елементи на актива и пасива в междинния счетоводен баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ само въз основа на записванията в представения от дружеството по делото междинен баланс, оспорен от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, както и в счетоводни отчети/справки/регистри, в т. ч. оборотна ведомост, съставени от дружеството, без доказателствената им сила да бъде преценена с оглед на всички релевантни за спора данни по делото, включително чрез проверка на първичните счетоводни документи, удостоверяващи съответните записвания в тях, съобразно принципа за документална обоснованост на стопанските операции и факти, както и предвид обстоятелството, че още с исковата молба ищецът изрично е поискал ВЛ да даде заключение дали междинните счетоводни баланси, които ответното дружество ще представи, отразяват вярно и точно имущественото състояние на дружеството и да определи справедливата стойност; 3. Решен ли е в противоречие с практиката на ВКС, с процесуалния и материалния закон, въпросът, че само поради констатация в заключението на ВЛ за редовно водене на счетоводството на ответното дружество записванията в междинния счетоводен баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да се приемат за верни/доказани, въпреки, че балансът е оспорен от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК и липсват данни за конкретни първични счетоводни документи, обуславящи счетоводните записвания, както и липсват данни за извършена проверка от ВЛ на такива първични счетоводни документи, за да се определи справедливата стойност действителния размер на отделните елементи на актива и пасива в баланса, вкл. размера на вземанията, каквато задача е поставена на ВЛ от ищеца в ИМ (С други думи – достатъчно ли е само счетоводството да е водено редовно, за да се приеме, че записванията в счетоводните баланси са верни и въз основа на тях да се определи паричната равностойност на полагащия се дружествен дял при иска с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 127 ТЗ, без да се извърши проверка на първичните счетоводни документи, послужили като основания за съответните записвания); 4. Допустимо ли е при иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 127 ТЗ ищците да понесат доказателствената тежест и съответно – да понесат и неблагоприятните последици при недоказване на верността на записите (записванията/статиите) в междинните счетоводни баланси по чл. 125, ал. 3 ТЗ, представени по делото от дружеството-ответник, поради това, че с цел установяване на обективната истина в процеса ищците са направили доказателствени искания за установяване на верността на записванията в балансите – в исковата молба и в отделна молба за допускане на допълнителни задачи на ССчЕ и за представяне на първични счетоводни документи, намиращи се при дружеството, които то да представи по делото по реда на чл. 190 ГПК, макар ищците да не носят доказателствената тежест за записванията в междинните баланси и въпреки, че изрично са оспорили по реда на чл. 193 ГПК верността на балансите, представени по делото от ответното дружество; 5. Допустимо ли е в съдебно производство, образувано по предявен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 127 ТЗ, ищецът, който е направил доказателствено искане за установяване на верността на записите (записванията/статиите) в междинен счетоводен баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ, представен от дружеството-ответник, макар ищецът да не носи доказателствената тежест за верността на записванията в баланса, той да понесе неблагоприятните последици от недоказване на верността на записванията в баланса поради това, че ответното дружество не е представило намиращи се у него документи по реда на чл. 190 ГПК, които по искане на ищеца изрично е било задължено от първоинстанционния съд да представи и е възпрепятствало достъпа на ВЛ до счетоводството си въпреки разпорежданията на съда, като в резултат от действията/бездействията на ответното дружество ищецът се е отказал от направените от него доказателствени искания; 6. Допустимо ли е при иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 127 ТЗ съдът да приеме за доказани фактите (в случая фактите, възпроизведени чрез записванията в междинните счетоводни баланси по чл. 125, ал. 3 ТЗ, изготвени и представени по делото от ответното дружество), за които страната, която носи доказателствената тежест –ответното дружество, е създала пречки за събиране на допуснати от първоинстанционния съд доказателства и не е изпълнила разпореждането на съда да представи на основание чл. 190 ГПК намиращи се у нея доказателства (първични счетоводни документи), за да се облагодетелства от тяхното непредставяне, като по този начин е осуетила проверката на достоверността на записванията в междинните счетоводни баланси чрез проверка на информация за стопанските операции и/или за фактите, удостоверени в първичните счетоводни документи". По отношение на първите три въпроса, които касаторите обобщават като въпроси „относно достоверността на счетоводните записвания по баланса на дружеството и материалната доказателствена сила на междинния счетоводен баланс“ се поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, като каквато обаче са посочени решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, нямащи характер на задължителна практика. За всички останали въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, наличието на което се аргументира с твърдението за неточно прилагане на закона. Ответниците по касационната жалба на „Медиком“ ООД – Н. И. Д. и Р. Г. Д. молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 30.08.2019 г. Ответникът по касационната жалба на Н. И. Д. и Р. Г. Д. – „Медиком“ ООД не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационните жалби са подадени в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса. Същите са допустими обаче само частично. Съобразно императивна разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, какъвто е характерът и на настоящото дело, с оглед основанието на претендираните вземания по чл. 125, ал. 3 ТЗ, качеството на ответника по спора (търговец) и предвид изричната разпоредба на чл. 365, т. 3 ГПК. В настоящия случай два от предявените искове, а именно – исковете на ищците Н. И. Д. и Р. Г. Д. за присъждане на левовата равностойност на дружествените дялове на техния наследодател И. Н. Д. са с цена 19 162.50 лв., т. е. под установения в закона праг за достъп до касационен контрол. Ето защо, подадената от същите съвместна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане в частта, касаеща въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по тези искове. Или, производството е допустимо по касационната жалба на „Медиком“ ООД и по касационната жалба на Н. И. Д. в онази нейна част, която е относима към предявения иск за присъждане равностойността на собствения му дружествен дял от капитала на същото дружество. При постановяване на обжалваното решение в посочената част, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че прекратяването на членственото правоотношение на ищеца Н. Д. в ответното търговско дружество е настъпило не на твърдяната от него дата – 05.08.2013 г., т. е. след изтичане на едномесечно предизвестие, а на датата 05.10.2013 г., т. е. след изтичане на тримесечно предизвестие, както самият съдружник е посочил в отправеното до дружеството заявление изх. № 01 от 05.07.2013 г. и който срок съвпада с установения в чл. 125, ал. 2 ТЗ срок. С оглед на това е приел, че равностойността на дела на ищеца правилно е била определена към края на м. октомври 2013 г., а не към края на м. август 2013 г., както е посочено в исковата молба. Според решаващия състав, различният извод, до който е достигнал първостепенният съд относно момента, към който следва да бъде определена равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник, не означава произнасяне по непредявен иск и не обуславя недопустимост на обжалваното решение, в какъвто смисъл е твърдението на търговското дружество. Като неоснователни са преценени и оплакванията на ищеца във връзка с равностойността на дружествения му дял, определена от първата инстанция на база заключението на приетата по делото счетоводна експертиза. Въззивният съд е счел, че допуснатите от първата инстанция формални процесуални нарушения при разпределението на доказателствената тежест между страните не са се отразили на правилността на обжалвания акт, от една страна, тъй като чрез допускането, изслушването и приемането на заключението на вещото лице по счетоводната експертиза са безспорно установени както самата достоверност на отчетите, въз основа на които е определена равностойността на дружествения дял, така и пълното съответствие на отразяването в тях с нормативните актове, регулиращи счетоводната отчетност на стопанските субекти, а от друга страна – тъй като процесуалните нарушения не са довели до нарушаване правото на защита на ищците, доколкото всички техни доказателствени искания са допуснати от първоинстанционния съд точно във вида и начина, по който са формулирани, като е отчел и факта, че в съдебно заседание на 23.11.2017 г. ищците са направили изричен отказ от събиране на допуснатите им доказателства. Решаващият състав е преценил като неоснователно оплакването срещу начина на изготвяне на заключението на вещото лице и по-конкретно – че не е основано на проверка и анализ на всички първични счетоводни документи. Приел е, че при изготвяне на заключението вещото лице е работило и по представени от ответното дружество първични счетоводни документи, явно счетени от него за достатъчни, за да отговори обосновано на поставените му въпроси, а също и за да направи извод относно редовността на воденото от дружеството счетоводство. Освен това, въззивният съд не е уважил и оплакването във връзка с неприлагане на разпоредбата на чл. 161 ГПК. Приел е, от една страна, че тази разпоредба е приложима при неустановяване по делото на факти от значение за спорното право, каквото в случая не е налице, а от друга страна – че посочената разпоредба е приложима за установяването именно на факти, но не и за съществуването на спорното материално право, нито на размера му, който подлежи на самостоятелно установяване в процеса чрез доказване с допустими и относими доказателства. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, касационният контрол не може да бъде допуснат по поставения от търговското дружество процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на въззивното решение, който само въпрос е относим към подлежащата на касационно обжалване част на акта. Като неоснователно следва да бъде преценено становището на посочения касатор, че с определянето на равностойността на дружествения дял на ищеца Н. Д. не към твърдяната от него, а към друга дата, съдът се е произнесъл по непредявен иск. Както правилно е преценил решаващият въззивен състав, въпросът към кой момент следва да се определи равностойността на дела на напусналия съдружник е въпрос по съществото на правния спор, т. е. по основателността, а не по допустимостта на иска. С оглед изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, предявен в случая е иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за присъждане равностойността на дружествения дял на ищеца Н. Д. и именно по този иск се е произнесъл сезираният съд. Преценката на всички релевантни за спорното право факти, в т. ч. и момента на прекратяване на членственото правоотношение на съдружника, определящ съответно за равностойността на дружествения му дял, е част от самото произнасяне по така предявения иск, т. е. от разрешаването на спора. С оглед на това не може да се счете, че е налице твърдяното от касатора „Медиком“ ООД противоречие с практиката на ВКС, нито, че е налице вероятност атакуваното решение да е недопустимо, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване. На второ място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по въпросите, поставени от касатора Н. И. Д.. Достатъчно основание за това е обстоятелството, че тези въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, с оглед начина, по който са поставени, въпросите на посочения касатор отразяват в действителност несъгласието му с извода на въззивния съд за достоверност на счетоводните записвания в междинния счетоводен баланс и с определената на база на същия равностойност на неговия дружествен дял и представляват по своята същност оплакване за неправилност на акта, което е предмет на самия касационен контрол, а не основание за допускането му. Освен това, следва да се отбележи, че въпросите са поставени с оглед тезата на самия касатор, която обаче не кореспондира с мотивите на решението. По-конкретно: Първите три въпроса съдържат твърдението на страната, че имуществото на търговското дружество и стойността на елементите от актива и пасива в междинния счетоводен баланс на същото са приети за доказани и паричната равностойност на дружествения дял на напусналия съдружник е определена само на база този баланс и на обобщени счетоводни отчети/справки/регистри, вкл. оборотни ведомости, без да са взети предвид първичните счетоводни документи, послужили като основание за записванията в тях, като последните са приети за верни единствено поради констатацията на съда за редовност на счетоводството, водено от ответника. Това твърдение обаче категорично не отговаря на изложените от въззивния съд съображения. Решаващият състав е приел, че вещото лице е работило и с представени от ответното дружество първични счетоводни документи, които е преценило за достатъчни, за да отговори на поставените му въпроси, включително да даде заключение и за редовността на воденото от дружеството счетоводство, като тази негова преценка, доколкото е основана на специалните му знания, заради които се назначава, следва да бъде зачетена. Другите три въпроса са основани на становището на касатора, че верността на записванията в междинния счетоводен баланс на дружеството към релевантната за определяне равностойността на дружествения му дял дата е недоказана и че ищците са понесли неблагоприятните последици от това, което становище също не кореспондира с мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд е приел, че действително първата инстанция не е разпределила правилно доказателствената тежест между страните, но е преценил, че това процесуално нарушение не е довело до нарушаване правото на защита на ищците и до неблагоприятни последици за тях, доколкото всички техни доказателствени искания за установяване на релевантните за спора факти са били уважени точно във вида и по начина, по който са поискани. Невярно е и твърдението в посочените въпроси за недоказаност на верността на записите в междинния счетоводен баланс. Точно обратното, кредитирайки изцяло заключението на счетоводната експертиза, въззивният съд е преценил тяхната достоверност за безспорно установена. Що се отнася до правилността на тези изводи, същата може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол. С оглед изложените съображения за липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се преценява наличието на поддържаните по отношение на поставените въпроси основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК