Определение № 243 от 21.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1235/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. Д. В., от [населено място], общ. Лесичово, срещу решение № 260000 от 04.01.2021 г. по в.т.д. № 629/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е било отменено частично в осъдителната му част първоинстанционното решение № 108 от 13.08.2020 г. по т.д. № 86/2019 г. на Пазарджишки окръжен съд, и вместо отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Ливърпул Виктория Иншурънс Къмпани Лимитид“ ООД („Liverpool Viktoria Insurance Company Limited“), предявен на основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 513, ал. 1 от КЗ, за разликата над сумата от 40 000 лв. до 80 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди (болки и страдания), настъпили от ПТП, реализирано на 11.03.2018 г., с делинквент П. С. Б.-Т, управлявал МПС марка „Джип“, модел „Чероки“, рег. № GP 03 XMC, ведно със законната лихва за забава върху тази главница от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, постановено по въззивна жалба от страна на ответника-застраховател на ГО на водача на МПС, относно преценката за размера на присъденото обезщетение с оглед установените факти по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба – „Ливърпул Виктория Иншурънс Къмпани Лимитид“ ООД („Liverpool Viktoria Insurance Company Limited“), Англия, изпраща писмен отговор, изготвен от процесуален представител, със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част до 40 000 лв. и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинените телесни увреждания на ищеца и причинната връзка между последните. Не се спори, че в следствие на ПТП на посочената дата, виновно причинено от водача на лек автомобил, чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищеца са причинени травматични увреждания. За да постанови въззивното решение в обжалваната с настоящата касационна жалба част за размера на обезщетението за конкретните неимуществени вреди, съставът на Пловдивския апелативен съд се е позовал на следното: На ищеца са причинени много болезнени физически увреди, а именно фрактури на 5 ребра – 5,6,7,8 и 9-то ребро в дясно по аксиларната линия, а също така му е причинено и счупване с трайни последици, а именно счупване на 5-ти поясен прешлен на гръбначния стълб. Както е посочено в решението на наказателния съд, на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата, причинено в резултат на счупване на пет десни ребра, от 5-то до 9-то по мишничната линия, и счупване на пети поясен прешлен. Освен това на ищеца са причинени травма на интраабдоминални органи без открита рана в корема и плеврален излив по малкия интерлоб в дясно и малък плеврален излив в ляво. Възстановяването на ищеца съгласно заключението е продължило общо около 6 месеца при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Лечението на счупването на ребрата е изисквало приемане на лекарства за премахване на силната болка, като неусложнените счупвания на ребра зарастват за около 3-4 до 8 седмици. Ищецът е претърпял една операция, на 19.03.2018 г., на петия прешлен на гръбначния стълб, като му е направена вертебропластика, при което фрактурните линии са запълнени с костен цимент. При ищеца счупването на поясния прешлен е причинило само локална болка и затруднена походка, не се налага носенето на корсет, а само при ходене за период от 8 месеца се препоръчва носенето на стабилизиращ еластичен пояс. Травмата на интраабдоминалните органи в корема е предизвикала малки или по-големи кръвонасядания по тях без усложнения, тази травма отзвучава бързо, за около 7-8 дни. Малкият плеврален излив по малкия интерлоб в дясно, както и малкият плеврален излив в ляво, представляват кръвонасядания по париеталната плевра, повече в дясно, те не представляват опасност за живота и здравето на пострадалия, посочените изменения в белия дроб търпят обратна редукция за около 10 дни, без последици. Ищецът е търпял най-силни болки в момента на ПТП, при оказването на първа помощ, при транспорта до болницата, при медицинската обработката при приемането му. Освен това ищецът е чувствал болки и при инвазивните мероприятия по време на болничния престой, като впоследствие те постепенно са се редуцирали под въздействието на проведената медикаментозна, обезболяваща терапия до към края на третата седмица. Възстановителният период за фрактурата на ребрата е с продължителност около 8 седмици, болката е била силна в гръдния кош при всяка промяна на положението на гръдния кош, при всяко вдишване, а при опит за изкашляне става още по-силна, като тя води до нарушения в дишането, което става повърхностно. Гръдната и коремната травма на ищеца са отзвучали напълно без остатъчни изменения. Прогнозата за развитието на уврежданията е липса на очакване ищецът да страда от болков синдром или други оплаквания в гръдния кош и корема като последица от получената травма, освен от преходни болки при промяна на времето ниско в кръста, ще има преходни болки и лесна умора в кръста при продължително ходене и стоене прав и при навеждане, от време на време ще получава изтръпване на двата долни крайника, няма да може да извършва тежка физическа работа. Съгласно показанията на свидетелката В., съпруга на ищеца, причинените на ищеца тежки увреждания, които представляват средна телесна повреда, с оглед на своето естество са му причинили силни болки и мъчителни затруднения във физически и битов план за значителен период от време от 4 месеца, в който период той е лежал вкъщи неподвижен, без да може да става и сам да се обслужва. Въззивната инстанция е приела за установено, че ищецът се е възстановил бързо от двете по-леки увреждания, а от получените увреждания-счупвания се е възстановявал продължително, като възстановяване на физическото му състояние в предишния, преди катастрофата, вид е настъпило в рамките на 6 месеца, а в бъдеще са очаквани преходни болки ниско в кръста и лесна умора в кръста при продължително ходене и стоене прав и при навеждане с възможно изтръпване от време на време на двата долни крайника, няма да може да извършва тежка физическа работа. Следва да се отчете обстоятелството, че ищецът в един дълъг период от около 4 месеца въобще не е могъл да става и да ходи, което несъмнено му е причинило сериозен дискомфорт, променило е начина му живот, ежедневието му, влошило е качеството му на живот. За да намали размера на обезщетението, присъдено от първоинстанционния съд (80 000 лв.), въззивният съд се е позовал на следното: към момента на ПТП ищецът е бил на 56 години, мъж над средна възраст, активен, семеен, работещ. Получените увреждания не са засегнали неговата трудоспособност и не са се отразили на възможността му да продължи да се издържа, като полага труд на същото работно място, като след възстановяването си той е продължил да работи така, както преди увреждането, а именно като оператор на командно табло във ВЕЦ, която работа не изисква вдигане на тежести. Налице е настъпване на промяна относно неговото ежедневие в насока невъзможност да вдига тежки неща в домашната работа. Несъмнено е, че един толкова продължителен и болезнен процес на възстановяване след счупванията и операцията от 6 месеца, през който трайно и необратимо е променен изцяло начинът му на живот, се е отразило тежко и на емоционалното и психологично състояние на ищеца, поради което съдът е кредитирал показанията на свидетелката В., че той се е затворил в себе си. Според въззивния съд обаче няма необходимост и не е търсена психологична помощ, както и занапред не е необходимо медикаментозно лечение, както и няма настъпили външни дефекти. Общественото разбиране за справедливост изисква търпените от ищеца тежки и продължителни страдания да бъдат обезщетени надлежно. Решаващият състав, посочвайки, че взима предвид: характера на деянието (нарушение на правилата за движение, при което е причинен удар по вина на водача на другото МПС, в автомобила, чийто водач е ищецът, и причиняване на тежки физически увреждания на пострадалия под формата на средна телесна повреда), степента на увреждането (причинени силни физически болки и страдания и обездвижване за период от, съответно, 4 и 6 месец, настъпило към момента пълно възстановяване), последиците от деянието (силни болки, обездвижване, сериозен дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в период от 4 месеца, възстановена възможност за полагането на труд както преди ПТП, липса след възстановяването на влошаване на начина и на качеството на живот на ищеца, понастоящем на 59 години, към момента на ПТП на 56 години, възможност да изпитва преходни болки в кръста и лесна умора при продължително ходене и стоене прав и при навеждане), е приел, че е справедливо при условията на чл. 52 ЗЗД обезщетение за ищеца в размер на 40 000 лв. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора следните правни въпроси: Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II от ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? и Следва ли съдът при определяне на справедлив размер на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителна практика на ВКС – ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по приложението на чл. 52 ЗЗД. Освен по поставените въпроси, искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) – очевидна неправилност на въззивното решение. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото от касатора самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд по приложение на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, въззивният съдебен акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен при превратно прилагане на закона или явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Посоченото основание за директен достъп до касационно обжалване следва да е установимо от съдържанието на самия съдебен акт, без да е необходим анализ на конкретни факти и доказателства по спора или реализиране на същински касационен контрол. Последният е допустим само след положително произнасяне по инициираното от касатора производство по чл. 288 ГПК, като основанията за допускане на обжалването не биха могли да се отъждествяват с основанията за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. В случая, касаторът е мотивирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с доводи за неправилност на въззивното определение, съдържащи се в касационна жалба. Това съставлява достатъчно основание за отхвърляне на искането за допускане на касационен контрол на това основание. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка за противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС – ППВС № 4/1968 г. и с посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по обобщения правен въпрос за критериите за определяне на размера на претърпени неимуществени вреди по справедливост – чл. 52 ЗЗД. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация. Касаторът е освободен от внасяне на държава такса, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. С оглед изложеното, съдът