Определение № 52 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2680/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Приста комерс“ ООД срещу решение № 132 от 24.03.2020 г., постановено по в.гр.д. №75 по описа за 2020 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2106 от 12.12.2019 г. по гр. д. № 4461 по описа за 2019 г. на Русенския районен съд, XI-ти състав, за отмяна на заповед № 102 от 23.05.2019 г. на управителя на „Приста комерс“ ООД за прекратяване на трудовото правоотношение с Н. С. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на дружеството да му заплати 2 245,39 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 27.05.2019 г. до 25.08.2019 г. Касаторът „Приста комерс“ ООД твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно, тъй като е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност, която се състои в изводите на съда, че не е налице намаляване на обема на работа и че не е извършен подбор преди уволнението. Ответникът по жалбата Н. С. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1215 лв. разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Н. С. е изложил в исковата молба, че по силата на сключен с „Приста комерс“ ООД трудов договор е работил като машинен оператор на машина за белене и чистене на зърно, когато със заповед от 23.05.2019 г. трудовото правоотношение е прекратено поради намаляване обема на работа. Заявил е, че това основание не е осъществено, а е бил уволнен заради субективно отношение на управителя на производствения цех в [населено място], породено от подадената от него жалба до ГД „Инспекция по труда“ поради нарушения на трудовото законодателство. Затова е поискал от съда да отмени прекратяването на трудовото правоотношение като незаконосъобразно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди работодателя да му заплати 3 200 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение. В отговора на исковата молба работодателят е заявил, че работникът е бил уволнен поради намаляване през месец май 2019 г. на обема на работа, свързана с белене на слънчогледово семе. Ето защо уволнението е законосъобразно, а исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Въз основа на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза първоинстанционният съд е приел, че има спад в отработената продукция за един месец, но след това производството започва да се увеличава. Освен това е констатирал, че няма драстична разлика в среднодневното количество за месеците през проверявания период. След уволнението на ищеца е била публикувана обява за заеманата от него длъжност, което също е индиция за липса на трайно намаляване на обема на работа. Затова е заключил, че не е налице посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като намаляването на обема на работа няма траен характер. Съдът е констатирал и друго нарушение при уволнението на ищеца-липсата на подбор, тъй като щатните бройки за заеманата длъжност са намалени от седем на пет, без да се извърши такъв подбор. Ето защо Русенският районен съд е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил ответното дружество да му заплати 2 245,39 лв. обезщетение за оставането му без работа. Русенският окръжен съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че работодателят не е доказал намалението на обема на работа като трайно състояние. Въз основа на свидетелските показания и икономическата експертиза този съд е приел, че произведеното среднодневно количество пелети в периода септември 2018 г.-април 2019 г. не само не е намалено, а е увеличено при отчитане на броя работни смени в месеца. Затова въззивният съд е счел, че уволнението на посоченото в заповедта основание е незаконно и е потвърдил първоинстанционното решение. В изложението си касаторът е посочил като основание за допускане на касационно обжалване единствено очевидната неправилност на въззивното решение, което според него се състои в изводите на съда, че не е налице намаляване на обема на работа и че не е извършен подбор преди уволнението. Такава неправилност обаче не се установява от съдържанието на решението на Русенския окръжен съд. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предложение трето от ГПК се различава от неправилността по чл.280, т.3 от ГПК която е основание за касационно обжалване на решението. Основната отлика е, че очевидната неправилност може да се установи от текста на самото решение, без да е необходим анализ на доказателствата. В случая касаторът твърди, че е погрешен изводът за недоказаност на основанието за уволнение-намаляване обема на работа. За да бъде този извод очевидно погрешен поради противоречие на решението с правилата на формалната логика, би следвало грешката да се констатира само от мотивите. Например-в обстоятелствената част да се признават факти, сочещи намаление на обема на работата, а при формиране на правните изводи да е прието, че такова намаление няма. Такава грешка във въззивното решение няма-налице е съответствие между възприетата фактическа обстановка и правните изводи на въззивния съд. Ето защо касационно обжалване на въззивното решение на основание твърдяната от касатора очевидна неправилност не следва да се допуска. Дори да се приеме, че касаторът все пак е поставил въпроса за предпоставките за наличието на намаление на обема на работа като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, касационно обжалване също не следва да се допуска. Въззивното решение е съобразено с правната теория и с практиката на ВКС, според която намалението на обема на работа трябва да има относително траен характер, за да се пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска. При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 1215 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение