Определение № 308 от 07.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 1260/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. П. М. и К. Й. Марков срещу тази част от Решение № 8593 от 19.12.2013 год. по гр.д.№ 5456/2013 год. на Софийския градски съд с която е отменено Решението от 14.02.2013 год. по гр.д.№ 50166/2011 год. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от тях срещу [фирма] субективно съединени искове за изплащане на сумата над 7659.59 лв. за всеки един от тях и до присъдения от СРС размер от по 15780.02 лв. Ищците по делото са родители и наследници на Й. Марков, поч.23.11.2006 год. в резултат на ПТП, настъпило на 20.11.2006 год. С влязла в сила на 17.11.2009 год. присъда е ангажирана отговорността на виновния водач Боян С.. Били са уважени за по 25000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта, предявените в наказателното производство граждански искове на В. и К. Маркови. На 15.08.2011 год. гражданските ищци са се снабдили с изпълнителни листове за присъдените им суми (главница, обезщетение за забава и разноски), които са представили на застрахователя. Няма спор, че на 19.09.2011 год. [фирма] им е превел сумите, формиращи главното вземане, както и лихви за периода 28.07.2011 - 19.09.2011 год. Не им е било изплатено обезщетението за забава и присъдените разноски, въпреки изпратената нотариална покана, като тезата на застрахователя била, че носи отговорност само за заплащане на обезщетението до размера на главницата. Поради това, с депозирана на последния ден на 5-годишния срок от датата на деликта, съдебно са предявени претенциите за заплащане на обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода 20.11.2006 – 20.11.2011 год., както и по 500 лв. присъдени в наказателното разноски. Ответникът [фирма] е оспорил основателността на претенциите, като е противопоставил възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на лихвите. Първоинстанционният съд е приел, че вземането не е погасено по давност. Като съдебно присъдено вземане, началото на срока на погасителната давност, е поставило влизането на присъдата в сила и към датата на исковата молба той не е изтекъл. Отхвърлил е претенцията за разноските в наказателното производство. В тази част, като необжалвано от ищците, решението на СРС е влязло в сила. Сезиран с въззивната жалба [фирма], съставът на Софийски градски съд е приел, че възражението по чл.111 б.”в” ЗЗД за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение за вземането за лихви е основателно за периода, предхождащ 21.11.2008 год. Поради което е отменил решението на СРС в тази част и е отхвърли исковите претенции. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като от съдържанието му и съобразно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС може да бъде изведен въпроса: Включва ли се в отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” и задължението за плащане на присъденото в друго производство в тежест на делинквента обезщетение забава по чл.86 ал.1 вр.чл.84 ал.3 ЗЗД и приложима ли е хипотезата на чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение на него. По отношение на този въпрос е налице предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно разясненията на т.4 на цитираното по-горе тълкувателно решение и касационен контрол ще следва да бъде допуснат. Касаторите не дължат държавна такса на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК, поради което, след обявяване на настоящето определението, делото да се докладва за насрочване. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.