Определение № 1712 от 07.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3408/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Рудник „Трояново – 3“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД срещу въззивно решение № 222/11.07.2024 г. по в.гр.д. № 258/2024 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове на М. Н. Г. срещу жалбоподателя с правно основание чл.200 КТ за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат от трудова злополука.

Ответникът по касационната жалба М. Н. Г. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Ищецът е работил при ответника като механик на багер и при ремонт на ножовете на роторното колело на багер на 26.05.2022 г. от това роторно колело се е откъснало и паднало върху ищеца голямо парче земна маса, в резултат на което ищецът е получил травматично увреждане на гръбначния стълб – фрактура на поясен прешлен L 1 (компресивна фрактура на първи поясен прешлен).

Въззивният съд е извършил преценка на вида, характера и степента на получените в резултат на претърпяната трудова злополука увреждания на ищеца въз основа на прието по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на преценка на събраните по делото медицински документи.

Въззивният съд е преценил заключението по делото като задълбочено, компетентно и професионално и че то отговаря в пълнота на всички поставени въпроси по установяване на уврежданията, претърпени от ищеца в резултат на трудовата злополука, на проведеното му лечение, на състоянието му към момента и за перспективите на възстановяване на ищеца. Въззивният съд е приел, че от заключението на вещото лице категорично се установява тежкият характер на увреждането, което е получил ищецът в резултат от злополуката, вторичните увреждания, значителният интензитет на болките и страданията, както и продължителният възстановителен период от травмата, който не е завършил и чиято продължителност е трудно предсказуема, предвид трайната деформация на увреден прешлен.

Въз основа на това заключение и на преценка на събраните по делото свидетелски показания въззивният съд е установил интензитета на търпените от ищеца в резултат на настъпилата трудова злополука болки и страдания.

Въззивният съд е обсъдил и събраните свидетелски показания за установяване на механизма на настъпване на злополуката на очевидец на злополуката.

От правна страна въззивният съд е приел следното:

Страните не спорят относно факта, че настъпилата злополука е трудова.

Установени са претърпените от ищеца травматични увреждания.

Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователността на доводите на жалбоподателя – ответник, че първоинстанционният съд е изопачил фактите, които имат значение за спора, като е посочил от какви доказателства какви факти приема за установени.

Ответникът възразява, че вина за настъпилата злополука носи единствено и само ищецът, поради което работодателят не следва да носи никаква отговорност за претърпените от ищеца вреди.

Спори се за степента на увреждането и за размера на обезщетението.

Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на твърденията на ответника, че в деня на настъпването на злополуката на бригадата, извършвала ремонта, при който е настъпила злополуката, са проведени инструктажи за безопасност на труда за изпълнението на конкретната работа.

От показанията на участвал в бригадата свидетел въззивният съд е приел, че работниците не са били инструктирани в каква последователност и по какъв начин да извършват действията по обслужване на роторното колело на багера. Проведеният инструктаж се е изразявал в едно единствено изречение „спазване на ТР и лични предпазни средства“, след което работниците били карани да се разписват в книгата за инструктаж. Въззивният съд е приел, че конкретен инструктаж не е бил проведен нито от механик-участъка, който възлага задачите за деня, нито от началник (завеждащ) - смяната.

Въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства ищецът да е бил на ръководна длъжност при ответника. От представен по делото документ „Наряд 4“, който се попълва формално и не е подписан от ищеца, а от свидетеля С., не следва различен извод.

Така въззивният съд е формирал извод, че неоснователност на възражението на работодателя – ответник за съпричиняване на злополуката от пострадалия работник. Не се установява груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, тъй като не са установени обстоятелства за изключване или намаляване на отговорността на работодателя по чл.201 КТ.

По доводи за процесуални нарушения въззивният съд е приел, че няма формална пречка член на ТЕЛК, издала ЕР на ТЕЛК, да е вещо лице по дело, в което да се разглежда спор по чл.200 КТ на освидетелстваното лице. По делото е установено, че той дори не си спомня да е освидетелствал лицето.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В представеното по делото изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие на установената практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона - основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. Може ли един от членовете на ТЕЛК, участващ в определяне на степента на инвалидност на пострадало при трудова злополука лице, да бъде едновременно и вещо лице по дело, заведено от пострадало лице при злополуката? 2. Налице ли е конфликт на интереси и безпристрастно ли е съдебно решение, при което едно и също лице е и член на експертната лекарска комисия на ТЕЛК, участващ в определяне степента на инвалидност на пострадало при трудова злополука лице, да бъде едновременно и вещо лице по дело, заведено от пострадало лице при злополуката? 3. Когато едно лице е предизвикало трудовата злополука, от която е пострадало и същото лице заема ръководна длъжност при работодателя, как се определят критериите, по които се установява дали има проявена груба небрежност о негова страна, ако пострадалият е на ръководна позиция? 4. Порочно ли е съдебно решение, касаещо трудова злополука, в което не е отчетено и не е взето под внимание липсата на старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност при работа от страна на пострадалия при трудовата злополука, който има и качеството на ръководител? 5. Има ли задължение съдът в мотивите си да обсъди доводите и доказателствата и на двете страни в производството, както и да обсъди свидетелските показания, дадени и от свидетелите и на двете страни, или съдът може да постанови решението единствено като заема доводите и свидетелските показания на едната страна и решението буквално да ги преповтаря? 6. Възможно ли е съдебно решение, в което не са обсъдени поотделно на тяхната цялост всички доводи и доказателства, както и показанията на всички свидетели и от двете страни в производството, да гарантира правото на защита и на двете страни и справедливо постановено ли е такова решение? 7. Може ли съдът да излага в решението си фактическите си и правни изводи по доказателствата и твърденията само на едната страна в производството? 8. Когато пострадалият е ръководители е допринесъл с действията /бездействието си за настъпване на вредоносния резултат – трудовата злополука, в кои случаи той е виновен и в кои хипотези се оневинява? 9. При определяне степента на отговорност за причиняването на трудовата злополука, има ли разлика кога пострадалият е ръководител и когато е работник, който е допринесъл за настъпването на трудовата злополука с липсата на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност?

Касационният жалбоподател сочи и представя съдебни решения на ВКС, постановени на основание чл.290 ГПК, в които е даден отговор на правни въпроси по приложението на чл.201, ал.2 КТ.

Настоящият съдебен състав намира следното:

Първите два въпроса са обуславящи. По доводи на въззивния жалбоподател (ответникът по исковете) въззивният съд е приел, че няма формална пречка експерт по делото да бъде лекар, който да е бил член на ТЕЛК, издала ЕР по трудоустрояването на пострадалия от злополуката работник.

Жалбоподателят не е посочил и представил решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК, в които тези въпроси да са разрешени по различен начин (да е прието, че в хипотеза като тази, която е установена по въззивното дело, е допуснато нарушение на чл.196, чл.198 и чл.201 ГПК – че са налице основания за отстраняване на вещото лице, че има обективна причина за освобождаване на вещото лице, или че е възникнало съмнение за правилността на представеното заключение).

Жалбоподателят не е обосновал значението на тези въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така, както е предвидено в т.4 от ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпросите трети, четвърти, осми и девети не са обуславящи.

Те са основани на неприетите за основателни тези на работодателя, че пострадалият ищец е предизвикал трудовата злополука, от която е пострадал и че пострадалият ищец заема ръководна длъжност при работодателя, с което се обосновава довод, че е бил инструктиран (предупреден) за опасностите при изпълняване на работата, от която е настъпила трудовата злополука.

Въззивният съд е изложил мотиви, че и двете твърдения не са доказани – че по делото не е установено ищецът да е заемал ръководна длъжност при ответника, нито да е имал принос при настъпване на трудовата злополука. Въззивният съд е обосновал извода си, че ищецът не е извършил действия при пълно пренебрегване на правилата за безопасност.

Петият, шестият и седмият въпроси са обуславящи, но не са разрешени както се твърди.

Въззивният съд е очертал предмета на спора. Установил е фактите, които имат значение за спора, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства. Изложил е мотиви за основателността на наведените от страните доводи. Така е обосновал крайните си изводи за неоснователността на въззивната жалба и за основателността на разглежданите искове.

Или: Въззивният съд е обсъдил доводите на въззивния жалбоподател след като е установил дали са се осъществили фактите и обстоятелствата, на които тези доводи са основани, въз основа на цялостна преценка на събраните по делото доказателства.

Въпросите на жалбоподателя са основани на несъгласието му с фактическите и правни изводи на въззивния съд, но това несъгласие не е основание за допускане на касационно обжалване.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция следва да бъде уважено за сумата 1 200 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното съдът