Определение № 50915 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3092/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадени от Апелативна прокуратура- Пловдив, представлявана от прокурор И. П., и от З. В. Д. касационни жалби. В касационната жалба на Апелативна прокуратура- Пловдив се иска допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- Пловдив, ГК, 1 състав решение № 38/29.03.22г. по гр.д.№ 17/22г., в частта с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на З. В. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 1000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от образуваното и прекратено досъдебно производство № 52/2017 г. по описа на ОД на МВР Хасково, поради това, че не е извършено престъпление от ищцата, ведно със законната лихва от 13.04.2018 г. Иска се съдът да отмени решението в обжалваната му част като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане до касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. С писмения си отговор З. В. Д. изразява становище за недопускане на решението в частта обжалвана от АП- Пловдив до касационен контрол и за не неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба на З. В. Д. се прави искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- Пловдив, ГК, 1 състав решение № 38/29.03.22г. по гр.д.№ 17/22г., в частта с която предявеният от нея иск срещу Прокуратурата на Република България е отхвърлен за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв. Иска се съдът да отмени решението в обжалваната му част като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. По делото не е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Р.България. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си АС- Пловдив, ГК, 1 състав е констатирал, че досъдебно производство № 52/2017 г. по описа на ОД на МВР – Хасково е образувано на 07.03.2017 г. против неизвестен извършител и е водено за това, че на 09.06.2016 г. в [населено място], съзнателно се ползвал от неистински документ/декларация/ като за самото му съставяне от него не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, във вр. с чл. 309, ал.1 НК. Инициатор на това наказателно производство е лицето Е. К. Д. като сигналът е насочен конкретно спрямо З. В. Д., спрямо която единствено е осъществено разследването по досъдебното производство. В хода на досъдебното производство З. Д. е била разпитана като свидетел и са изискани характеристична справка и справка за съдимост. С постановление на РП- Хасково от 29.09.2017 г., влязло в сила на 12.10.2017 г., досъдебното производство е прекратено. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че независимо, че по отношение на З. Д. не е повдигнато обвинение, тя е била обект на наказателно производство по ДП № 52/2017 г. по описа на ОД на МВР – Хасково като употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по- широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл и лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него такова и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение, поради което е налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за репариране на тези вреди. Изложени са съображения, че Д., знаейки, че се води разследване за извършено от нея престъпление, търпи обичайните от това вреди като притеснение, страх, стрес и несигурност, свързани с очакваното негово развие и евентуалното привличане като обвиняема, а в последствие и подсъдима. Прието е, че тези неимуществени вреди не се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са очевидни и са налице във всеки един случай на водено наказателно производство против едно лице, приключило с постановление за прекратяване и са в безспорна причинно- следствена връзка с него. Констатирано е, че от друга страна воденото наказателно производство не е дало сериозен отпечатък и негативно отражение върху личността и живота на З. Д., тъй като то е продължило сравнително кратко - шест месеца и в хода на неговото развитие единственото процесуално действие спрямо Д. е било разпита й като свидетел, както и обстоятелството, че тя има предходни присъди, което се отразява на интензитета на търпените от нея вреди. Формиран е решаващ правен извод, че справедливият размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди, пряка последица от воденото наказателно дело, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД възлиза на 1 000 лв., до който размер предявеният на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ иск е уважен, като е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 35 000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените мотиви в обжалваното въззивно решение, изведените от касатора Прокуратура на България въпроси са обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на правния спор, поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК- т.1, правен въпрос следва ли да се счита в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ за главна предпоставка, обусляваща нейната съставомерност, наличието на образувано срещу ищеца наказателно производство, прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. По повдигнати от касатора З. Д. въпроси, съдът ще се произнесе с решението си по същество. На осн. чл.84, т.1 ГПК Прокуратурата на Р.България е освободена от заплащане на държавна такса. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр. отд.,