Определение № 370 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 111/2012 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Й. Т. и С. Й. К. против решение от 12.10.2011г. по гр.д.№ 15/2011г. на Окръжен съд-Монтана с което е оставено в сила решение от 17.11.2010г. по гр.д.№ 1588/1992г. в частта, с която касаторките са осъдени да платят на Д. Г. К. сумата 2636,05 лв., съставляваща припадащата се част, съобразно дела им от стойността на извършени от нея подобрения в съсобствения им имот..

В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, тъй като стойността на подобрения в същия имот е присъдена с влязло в сила решение по извършване на делбата по гр.д.№ 513/1988г. и последващото обявяване на делбата за нищожна поради неучастието на съделител не влияе върху действителността на решението по сметките.. Твърди се неправилност на възивнтото решение поради противоречие с материалния закон, защото претендираните подобрения са погасени по давност и необоснованост на решението поради недоказаност авторството на същите.

В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.при прогласяване на извършена делба за нищожна на основание чл. 75, ал.2 от ЗН, решението в частта по претенциите по сметки остава ли в сила и ползва ли се със сила на пресъдено нещо по отношение на пресъдените подобрения. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 2955/18.12.1973г. по гр.д.№ 2174/73г.І гр.о., Р № 391/29.01.2009г. по гр.д.№ 681/2007г.5 чл.-с-в на ВКС, Р № 1229 от 09.03.2009г. по гр.д.№ 5349/2007г. на ІІ гр.о. и Р № 254 от 04.11.2008г. по гр.д.№ 308/2008г. на 5 чл. с-в на ВКС. 2.При предявяване на иск за делба прекъсва ли се погасителната давност по иска за подобрения и по време на висящия процес тече ли давност за вземането за подобрения. По този въпрос се твърди противоречие с ПП-6-74г. на ВС и с Р № 437/13.05.2009г. по гр.д.№ 1068/2008г. І гр.о., Р № 202/24.07.2008г. по гр.д.№ 47/2008г. на Пловдивски АС, Р № 1252 от 10.06.1961г. по гр.д.№ 4250/61г. І гр.о., Р № 1006 от 20.06.2003г. по гр.д.№ 191/2003г.V гр.о. на ВКС и Р № 97/10.01.2005т. по гр.д.№ 150/2004г. на БАС. Третия въпрос е при възстановяване на изгубено дело за делба след провеждане на пълното съдебно заседание във втората фаза, срока за заявяване на претенции по сметки променя ли се. По този въпрос се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Поставен е и въпроса длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата по делото и направените от страните доводи, по който се твърди противоречие е с Р № 235/04.07.2011г. по гр.д.№ 513/2010г.ІV гр.о., Р № 217 от 09.06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г. ІV гр.о. Р № 24 от 28.01.2010г. по гр.д.№ 4744/2008г. на І гр.о. на ВКС Доводите за недопустимост на решението поради това, че е формирана сила на пресъдено нещо по тях още с делбата по гр.д.№ 513/1988г. и защото съдът се е произнесъл по претенции в по-голям обем и за по-голяма стойност от заявените също се поддържат и като основание за допускане до касация.

Ответницата по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като представените решения са неотносими към предмета на спора по настоящото дело..

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Производството е за делба във фаза по извършване. С влязлото в сила решение от 17.11.2010г. по гр.д.№ 1588/1992г. допуснатия до делба недвижим имот – дворно место с жилищна сграда в него е изнесен на публична продан. Делото е било изгубено след постановяване на решението по допускане до делба и след провеждане на първото съдебно заседание във втората фаза и с определение от 05.01.2006г. е възстановено.

Допусната е съдебна делба между И. Й. Т. и С. Й. К. с квота общо ¼ ид.ч., Д. Г. К., Г. П. М., Х. Т. М. и К. Г. К. на дворно место с жилищна сграда, находящи се в [населено място]. Имало е предходно дело за делба № 513/1988г., предмет на което е бил същия имот, но в него е участвал на местото на касаторките сега само Й. Т. Й.. Не е участвала неговата съпруга Р. Г. Й.. И двамата са починали и техни наследници са двете касаторки. В хода на настоящото производство умират Г. П. М. и Х. Т. М., и техен единствен наследник е съделителката Д. Г. К., а К. К. К. е неин съпруг. По предходното дело № 513/88г. от името на Г. П. М. е заявена претенция за подобрения в двадесет пункта / на л. 83 от гр.д.№ 513/88г. С постановеното решение Д. К. е осъдена да заплати на Г. М. сумата 3821 лв., а К. К. К. – сумата 1013 лв. за подобрения и на Й. Т. – сумата 723 лв. В диспозитива не са изброени подобренията, за които е уважена претенцията. По настоящото дело с молба от м. май 2000г. също са заявени претенции за подобрения в 25 пункта от Д. К., извършени от наследодателя й Г. М.. Молбата за заявяване на тази претенция не се пази, но е безспорно, че такава е подадена. Спорно е кои подобрения са били включени в нея, тъй като на л. 69 от делото на РС е представена от Д. К. нова молба с дата, посочена от нея 16.01.2004г., в която тя ги е изброила. С молба на л. 90 от делото, К. е разграничила подобренията, които са били заявени по гр.д.№ 513/1988г, за които иска е бил уважен и подобренията, които тя е правила след приключване на посоченото дело.

Съдът е приел, че предходното решение по нищожната делба не създава сила на присъдено нещо, защото няма субективен идентитет, а възражението за погасяване по давност е неоснователно, защото с предявяване на иска за делба е прекъснато течението на давността, а по време на висящия процес давност не е текла. По същество, съдът е приел за доказано от гласните доказателства извършването на подобренията от Д. К. и е осъдил касаторките да заплатят ¼ от стойността им съобразно притежаваната от тях идеална част от съсобствения имот..

Първият въпрос при прогласяване на извършена делба за нищожна на основание чл. 75, ал.2 от ЗН, решението в частта по претенциите по сметки остава ли в сила и ползва ли се със сила на пресъдено нещо по отношение на пресъдените подобрения има значение за допустимостта на претенцията за подобрения в частта за тези подобрения, които са били предмет и на предходното делбено дело. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване и без да се обосновават допълнителните основания за допускане до касация, съгласно т.1 от ТР № 1/ОСГТК на ВКС. Цитираните от касаторите решения не разглеждат точно този въпрос.

Въпросът при предявяване на иск за делба прекъсва ли се погасителната давност по иска за подобрения и по време на висящия процес тече ли давност за вземането за подобрения е относим към предмета на спора, предвид направеното правоизклучващо възражение от касаторите за погасяване на вземането по давност. По този въпрос с ПП-6-74г т.VІ.13 се приема, че давността за подобренията се прекъсва със смущаване на владението и превръщането му в държане, което става със съгласието на собственика, или с предявяване на иск за имота. С Р № 437/13.05.2009г. по гр.д.№ 1068/2008г. І гр.о. е прието, че за да се прекъсне придобивната давност за вещно право, или вещ, тя следва да е предмет на предявения иск за собственост, но въпроса се поставя за прекъсване на погасителната давност за подобрения при предявяване на иск за делба, поради което това решение е неотносимо.. С Р № 202/24.07.2008г. по гр.д.№ 47/2008г. на Пловдивски апелативен съд е прието, че предявяването на ревандикационен иск не прекъсва давността на вземане, но от представената част от решението не е ясно какво е основанието за вземането, поради което това решение не може да се приеме за относимо към спора. С Р № 1252 от 10.06.1961г. по гр.д.№ 4250/61г. І гр.о. е прието, че с предявяване на иск за собственост не се прекъсва давността за вземане за добивите от веща, а е необходимо исковата молба да има за предмет това вземане.С решение № 366/24.16.2011г. по гр.д.№ 1046/2010г. І гр.о. е прието, че погасителната давност за подобрения, извършени от единия от съсобствениците, който се е считал владелец започва да тече от момента, в който владението му е смутено, съгласно т.VІ.13 на ППВС №6/1974г., а не от влизане на решението за допускане до делба и че ако от предявяването на иска за делба до предявяване на претенцията в хода на това производство са изтекли пет години, тя е погасена по давност. Последните две решения са относими към спора. Приетото в тях се различава от приетото от въззивния съд относно това тече ли погасителна давност за посдобренията в хода на делбеното производство. Настоящия състав намира, че следва да допусне делба по този въпрос предвид констатираното противоречие по въпроса след като с предявяване на иска за делба се прекъсва течението на погасителната давност за подобренията, направени от владелец, в хода на производството тя тече ли, или е спряла да тече..

Останалите две решения Р № 1006 от 20.06.2003г. по гр.д.№ 191/2003г.V гр.о. на ВКС и Р № 97/10.01.2005т. по гр.д.№ 150/2004г. на БАС касаят предявяване на частичен иск и са неотносими към поставения въпрос.

Третият въпрос е при възстановяване на изгубено дело за делба след провеждане на първото съдебно заседание във втората фаза, срока за заявяване на претенции по сметки променя ли се. Той не е основание за допускане до касация, тъй като по делото е безспорно, че претенцията за подобрения е предявена в срока, а и защото първото съдебно заседание е преклузивен срок за предявяване на претенции за възлагане и по сметки, а преклузимните срокове се определят само от закона и не могат да се променят от съда.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение