Определение № 369 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3860/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат И. Н. против решение № 587 от 31.03.2015 г., постановено по гр.д. № 3480 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 3629 от 8.10.2014 г. по гр.д. № 2922/2014 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против Г. З. Д.-В. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот № 418, кв.18б /стар кв.107/ по плана на централна градска част-гр.П., одобрен със заповед № 1155 от 1982 г. и заповед № ОА-803 от 2007 г., с административен адрес [населено място], [улица], целият с площ от 260.50 кв.м., с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри 56784.518.386, включен в УПИ ІІ-съдебна палата. Ответникът по касационната жалба Г. З. Д.-В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното: При постановяване на решението си въззивният съд е приел за безспорно, че на 07.05.2012 г. е вписано заличаване на съдружниците в [фирма] – В. Г. Г. и А. К. Г., а като едноличен собственик на капитала на дружеството (което вече е Е.) е посочено [фирма], регистрирано в САЩ с управител Б. Н. Б., който на 26.07.2012 г. в качеството му на управител и представляващ [фирма] е продал процесния имот на Д. К. М., който от своя страна, на 24.08.2012 г. го продава на Г. З. Д.-В.. Преди посочените продажби – на 09.07.2012 г. е издадена обезпечителна заповед по т. д. № 561/2012 г. на Окръжен съд-Пловдив по предявения от В. Г. Г. и А. К. Г. против [фирма] иск по реда на чл. 29, ал.1 от Закона за търговския регистър. Счетено е, че спорът се концентрира върху правилността на твърдението на ищцовото дружество, че след обявяването на посочената обезпечителна заповед в търговския регистър, за което страните не спорят че е извършено на 11.07.2012 г., първият купувач Д. К. М. не е положил дължимата грижа да узнае това обстоятелство и по този начин е загубил предимството на добросъвестността по смисъла на нормата на чл. 10, ал.1 З. и затова последиците на съдебното решение по т.д. № 561/2012 г., с което се признава за несъществуващи вписаните в търговския регистър обстоятелства по заявлението подадено на 04.05.2012 г. са противопоставими на този купувач. Затова продажбата от 26.07.2012 г. между [фирма] и Д. К. М. няма вещно прехвърлителен ефект, а щом това е така, то и ответницата Г. З. Д.-В. не е придобила права върху имота. Твърденията на ищеца са приети за неоснователни, като са изложени съображения, че относима по делото е добросъвестността на ответника Г. Д.-В. относно заличаването на вписаните със заявлението подадено на 04.05.2012 г. обстоятелства, което е станало със съдебното решение по т. д. № 561/2012 г. Това решение е влязло в сила на 24.09.2013 г. и съгласно чл.8 З. заличаването на вписаното обстоятелство действа занапред. Наличието на запор върху дружествените дялове на [фирма] не може да обоснове недобросъвестност по чл. 10, ал.1 З. на купувача по съответната продажба, защото налагането на такъв запор няма за последица забрана дружеството да се разпорежда с имуществото си, понеже няма наложена възбрана върху процесния имот, каквато обезпечителна мярка би могла да се допусне по иск с правна квалификация чл. 29 от З.. Направен е извод, че след като съдебното решение, с което се признава за установено не съществуването на вписаните със заявлението до Агенцията по вписванията обстоятелства е извършено след продажбата на процесния имот на ответницата, то последната е трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 10, ал.1 З.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът [фирма], [населено място] поставя следните правни въпроси: 1. В случай, че на иск с правна квалификация чл.29 З. с предмет признаване за несъществуващи на вписани обстоятелства относно промяна титулярството на дяловете и нов законен представител на търговеца, съдът допусне обезпечение на иска чрез вписване на запор върху дружествените дялове, огладено по партидата на търговеца, това огласяване може ли да има ефект спрямо добросъвестността на третите лица, предвидена в чл.10, ал.1 З., съответно – биха ли могли същите да се позоват успешно на последиците на чл.8 З., ако по партидата на търговеца е било огласено допуснатото обезпечение на иска; 2. Вписването на възбрана върху недвижим имот, принадлежащ на търговеца, представлява ли адекватна обезпечителна мярка по иск с правна квалификация чл.29 З.. Не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория въпрос, тъй като изводите на съда по представеното определение № 1574/17.07.2013 г. по ч.т.д. № 395/2013 г. на Апелативен съд-П. са направени въз основа на факти, различни от тези по настоящото дело, а именно при съобразяване, че иска по чл.29 З. е за установяване неистиност на вписване относно броя и номиналната стойност на акции. Налице е соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, по който липсва съдебна практика. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение