Определение № 405 от 21.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7346/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. Р. С. срещу решение № 5707 от 28.07.14г.по в.гр.дело № 14222/13г.на Софийски градски съд в частта,с което е потвърдено решение № ІІІ-87159/12.08.13г.по гр.дело № 8938/12г.на СРС,ІІІ г.о.,87 състав в частта,с която ползването на семейното жилище е предоставено на Д. Н. Т.. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба Д. Т. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е предоставил ползването на семейното жилище,състоящо се от два съседни апартамента,обединени в едно жилище,на ищеца Д. Т.,на когото са предоставени и родителските права по отношение на непълнолетното дете М. Д. Т. и местоживеенето му е определено при бащата. Изложени са съображения,че жилището не може да се ползва съвместно от двамата бивши съпрузи поради влошените им отношения.Приета е за неоснователна претенцията на ответницата С. С. да й се предостави ползването на по-малкия апартамент поради нетърпимите им взаимоотношения,а и обособяването на две жилища според съда ще доведе до преустройства и промяна на предназначението на помещения на семейното жилище,което е недопустимо съгласно ППВС № 12/71г.Освен това съдът е съобразил и обстоятелството,че жилищната нужда на ответницата е обезпечена,тъй като тя има други лични жилища. Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Формулираният от жалбоподателката правен въпрос за възможността и начина на разпределение на семейното жилище е разрешен от в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 47 от 11.03.13г.по гр.дело № 1006/12г.на ІІІ г.о.;решение № 288 от 7.06.10г.по гр.дело № 548/09г.на ІІІ г.о.; решение № 428 от 28.10.11г.по гр.дело № 524/10г.на ІV г.о.решение № 219 от 9.06.11г.по гр.дело № 1321/10г.на ІІІ г.о.; решение № 365 от 2.01.13г.по гр.дело № 240/11г.;решение № 554 от 15.07.10г.по гр.дело № 1774/09г.на ІV г.о.и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК. По въпроса „притежава ли характер на семейно жилище това,което фактически не е обитавано от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца и не е задоволявало жилищните нужди на семейството в ежедневието”не следва да се допуска касационно обжалване,тъй като в отговора по чл.131 ГПК ответницата не е оспорила факта,че жилището е семейно и това възражение е преклудирано. Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като по поставения за разглеждане въпрос има задължителна съдебна практика. По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение