Определение № 494 от 23.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4102/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. М. срещу разпореждане № 1080 от 12.11.2020г. по ч. гр. дело № 2824/2020г. на Софийски апелативен съд /САС/, ТО, 13 състав, с което е върната частна касационна жалба на А. Б. М. срещу определение № 1882 от 27.08.2020г. на САС, ТО, 13 състав по в. ч. гр. дело № 2824/2020г., поради недопустимост на частната касационна жалба. Частната жалбоподателка излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, постановено еднолично от съдията-докладчик, като моли то да бъде отменено и върнатата с него частна касационна жалба да бъде разгледана след указания за отстраняване на нейни нередовности, в случай, че касационното обжалване се приеме за допустимо по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Горепосоченото атакувано разпореждане на Софийски апелативен съд е правилно. С него е върната като недопустима частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молба на касаторката за допускане на обезпечение на предявен иск за сумата 115 300 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно проведена публична продан. Оплакването на касаторката, че то е постановено еднолично от съдията-докладчик в нарушение на процесуалния закон е неоснователно. Съгласно т. 10 ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. След приемането на тълкувателното решение е направена законодателна промяна в нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК с публ. в ДВ бр. 100/2007г., според която, ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна частна жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, а същото е потвърдено или отменено от въззивния съд, както и ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечение и този акт е потвърден от въззивния съд, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС. Ето защо обжалваното разпореждане е правилно, тъй като частната касационна жалба, която е върната с него е насочена срещу окончателно въззивно определено, постановено в обезпечително производство. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение,