Определение № 39 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2437/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Нактайм“ЕООД, град София, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Я. В., срещу решение №604 от 23.01.2020 г. по в.гр.д. № 1457/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 257637 от 02.11.2017 г. по гр.д. № 11828/2015 г. на Софийския районен съд и решение № 555859 от 07.12.2018 г. по гр.д. № 11828/2015 г. на Софийския районен съд, постановено по реда на чл. 247 ГПК. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че касаторът дължи на Г. Й. Н., Г. Н. К. и И. Н. Н., конституирани в процеса на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия Н. И. Н., на основание чл.222, ал.3 КТ сумата от 6 067,20 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 47/30.11.2011 г., след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законна лихва за периода от 12.9.2014 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.10.2014г. по ч.гр.д.№ 50224/2014г. по описа на СРС, 118 състав. Въззивният съд е приел, че между „Нактайм“ЕООД и Н. И. Н. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което последният в периода от 01.11.1994 г. до 30.11.2011 г. е заемал длъжността „монтажник климатични инсталации“, както и че то е прекратено със заповед № 47 от 30.11.2011 г. на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.1 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.12.2011 г. Безспорно е още, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че размерът на брутното му трудово възнаграждение за последния отработен месец е 1011.20 лева. Ответникът -работодател не твърди да е изплатил претендираното обезщетение, а единствено противопоставя неспазване на посочения в чл.358, ал.1, т.3 КТ тригодишен давностен срок за предявяване на иска за обезщетение. Спорните по делото въпроси са сведени до това погасен ли е предявеният иск по давност и основателно ли е направеното възражение за прихващане. Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ (в редакцията й действала към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.Обезщетението по чл. 222, ал. 3, предл. 2 КТ се изплаща при наличието на следните предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието; прекратяването да е настъпило, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за изслужено време и старост; работникът или служителят да е работил при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.Цитираната норма регламентира правото на работника или служителя да получи обезщетение от работодателя при прекратяване на трудовото му правоотношение. Това обезщетение се предпоставя от: 1) прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от правното основание, като прекратяването да е настъпило, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за изслужено време и старост; 2) работникът или служителят да е придобил право на пълна пенсия за изслужено време и старост; 3) работникът да не е получил това обезщетение по-рано. Не е необходимо първите два юридически факта да са причинно обусловени или да съвпадат по време. Достатъчно е да е налице възможност за пенсиониране към момента на прекратяване на трудовия договор. От събраните по делото доказателства се установи правото на ищеца на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ предвид наличието на законно прекратено трудово правоотношение, към момента на уволнението служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО, като през последните 10 години от трудовия си стаж той е работил при работодателя – ответник в настоящото производство. Размерът на брутното трудово възнаграждение на работника за последния отработен месец е 1011.20 лева, а размерът на дължимото се при горните предпоставки обезщетение на ищеца по чл.222, ал.3 от КТ за срок от 6 месеца възлиза на сумата от 6067,20 лв., като липсват данни, а и не се твърди, същото да е начислено и изплатено на работника приживе или на неговите наследници, конституирани в процеса на основание чл.227 ГПК. Възражението на ответника, че искът по чл.222, ал.3 КТ е погасен по давност, е неоснователно. Действително, след като трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с приложената по делото заповед № 47/30.11.2011г., то вземането за процесното обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е станало изискуемо на 01.12.2011 г. От тази дата е започнал да тече тригодишният давностен срок, който към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 12.09.2014 г. не е изтекъл. Искът за процесното обезщетение, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.09.2014 г., а не от датата на исковата молба след постъпилото възражение от длъжника. По възражението за прихващане. Ответникът по иска твърди, че Н. И. Н. на 23.07.2012 г. умишлено му причинил имуществена вреда в размер на 3495.52 лева като не е отстранил течове. Според него на 23.07.2012 год. ищецът е бил изпратен на обект Трансграничен изследователски център „Околна среда и здраве“ към Регионална здравна инспекция (РЗИ) [населено място] за отстраняване на теч от касети на климатината инсталация, която гаранционно се поддържа от „Нактайм“ЕООД Той не отстранил течовете, въпреки а с протокол за техническо обслужване от 23.07.2012 г. констатирал, че след направен монтаж на изолация течове нямало. Управителят на дружеството бил въведен в заблуждение - че причината за течовете е била отстранена, а не били предприети допълнителни мерки за отстраняване на аварията. На 24.07.2012 г., същите течовете са отстранени от аварийна група на „ГБС-П.“ АД, като дружеството било принудено да заплати направените разходи за отстраняването им и възстановяване на щетите в размер на 3495,52 лева, съгласно договор от 15.02.2012 г. сключен между „ГБС-П.“АД като възложител и „Нактайм“ЕООД, като изпълнител. Според ответника, с бездействието си ищецът е станал причина ответникът да претърпи имуществени вреди в горепосочения размер, като в писмен вид - написан и подписан от него протокол, е посочил, че течове няма, при положение че същите не били отстранени.По делото не е спорно, а и от представения трудов договор № 32 от 11.01.2012 г., се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, същият е назначен повторно на работа при ответника на 11.01.2012 г. на длъжност „монтажник“. От представения по делото протокол за техническо обслужване от 2 и 3.07.2012 г. се установява, че на посочените дати – 2 и 3.07.2012 г., ищецът, заедно със свои колеги, е изпратен на обект Трансграничен изследователски център „Околна среда и здраве“ към РЗИ [населено място] за отстраняване теч от касети на климатичната инсталация, която гаранционно се поддържа от „Нактайм“ЕООД Техниците са извършили монтаж на изолация, като в протокола за техническо обслужване от 23.07.2012 г. е отразено: „След направената изолация течове няма“. На 24.07.2012 г. същите течове били отстранени от аварийна група на „ГБС-П.“ АД, а „Нактайм“ЕООД платило направените разходи за отстраняване на течовете и възстановяване на щетите в размер на 3495.52 лева. По делото няма доказателства, че вредата е умишлено причинена. Обстоятелството, че след извършения монтаж на изолация отново са се появили течове, които впоследствие са били отстранени от „ГБС-П.“ АД, не означава, че монтираната от тях изолация е монтирана некачествено, а означава, че първоизточникът на аварията е друг. Дори и да се приеме, че тази работна група /шеста по ред/ не е успяла да открие първоизточника на аварията, то не може да се приеме, че е сторено умишлено. Съгласно чл. 203, ал.1 КТ, работникът или служителят отговаря имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения, а според чл.208 ал.1 т.1 КТ, когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят в случаите на ограничена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение като сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата. В случая от страна на работодателя не е реализирано особеното извънсъдебно производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя по реда чл.210 ал.1 от КТ, нито са съобразени процедурата и сроковете, предвидени в следващите алинеи на същата разпоредба. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, защото поради личностния характер на прекратеното трудово правоотношение правото на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ не може да се наследява и защото възражението за прихващане е отхвърлено. Ответниците по жалбата Г. Й. Н., Г. Н. К. и И. Н. Н., тримата със съдебен адрес – [населено място], са подали писмен отговор чрез процесуалния представител адвокат Т. М., в който е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадената жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №604 от 23.01.2020 г. по в.гр.д. № 1457/2019 г. на Софийския градски съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. В случая няма формулирани въпроси, а се твърди недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, поради това че правото на обезщетение по КТ не може да се наследява и отхвърлянето на възражението за прихващане. Действително трудовият договор е intuitu personae – сключва се с оглед личността на работника или служителя, поради което наследниците не могат да встъпят в процеса по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ от наследодателя им. Наследството представлява съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя. Правата на обезщетения по КТ са имуществени, поради което на общо основание се наследяват и е допустимо наследниците на починалия ищец по делото за неизплатени обезщетения да бъдат конституирани в процеса на основание чл.227 ГПК. Ето защо обжалваното въззивно решение е допустимо. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба трябва да се присъдят 780 лв. деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.