Определение № 4933 от 15.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. срещу решение № 362 от 25.10.2024 г. по в. гр. д. № 460/2024 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, в която е потвърдено решение № 123 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 5/2024 г. на Пещерски районен съд във втора фаза на делбата, с което са изнесени на публична продан следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор ***.***.*** по КККР на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица], целият с площ от 387 кв.м., заедно с построените в този имот: сграда с идентификатор ***.***.***.*, със застроена площ от 119 кв.м., бр. етажи-1, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, и сграда с идентификатор ***.***.***.*, със застроена площ от 47 кв.м., бр. етажи-1, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, с пазарна стойност 181 420 лв. и 2./ незастроен поземлен имот с идентификатор ***.***.*** по КККР на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица], целият с площ от 527 кв.м., с пазарна стойност 72 970 лв. Въззивното решение в частта му, в която е оставена без разглеждане въззивна жалба с вх. № 2016 от 03.04.2024 г. на К. И. Б. срещу влязлото в сила решение по допускане на делбата на горепосочените недвижими имоти има характер на определение и е влязло в сила на 24.04.2026 г., на която дата е влязло в сила разпореждане № 348 по в. гр. д. № 460/2024 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което касационна жалба с вх. № 12193 от 20.12.2024 г. на К. И. Б., насочена срещу тази част на въззивното решение е върната като просрочена. Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил представени доказателства и значими факти по делото, както и че не е взел предвид изявлението му за възлагане в дял на процесния незастроен имот, което другите съделители не са оспорили. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение по извършване на делбата. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски по делото. В изложението на основанията за допускане на касационния контрол, инкорпорирано в касационната жалба, К. И. Б. навежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „Допустимо ли е и длъжен ли е въззивният съд да разгледа и мотивирано да се произнесе по подадена въззивна жалба, с която се обжалват двете постановени решения - постановено решение първа фаза /делба/ и решение за изнасяне на имоти на публична продан, когато е налице явно фактическо и документално противоречие и несъответствие между постановеното от съда с решението и приложените към делото доказателства?“; 2. „Задължен ли е съдът, в производството пред първоинстанционния съд и след като е сезиран с въззивната жалба срещу първоинстанционното решение да разгледа и да изясни поставения му въпрос дали е налице от страна на ищците спор относно приращенията върху имота и желаят ли по отношение на така построената върху имота сграда да бъде извършена съдебна делба, когато това е видно и удостоверено в представените пред съда скици на поземления имот, от които ясно се вижда, че върху него е нанесена сграда?“; 3. „Задължен ли е въззивният съд да установи дали са налице нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, ако той не е установил статута, законността и документалната обоснованост на съществуваща и нанесена сграда в делбения имот и дали същата се приема като самостоятелен обект със самостоятелни вещни права или е приращение върху имота, за който няма или има строителни книжа, дали е законен и подлежащ на съдебна делба или незаконен строеж, когато с това се променя дела на съделителите?“; 4. „Задължен ли е въззивният съд да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, когато е налице неправилен общ сбор, който не е равен на 100% процента, поради което решението в първата част на делбата се явява неправилно и следва ли да бъде отменено първоинстанционното решение като бъдат постановени нови квоти в кв. м. и/или в проценти на идеалните части от процесния поземлен имот, като се вземе предвид реалното наличие на приращение - сградата построена върху имота?“, и 5. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе, ако е сезиран с въззивната жалба относно липсата на мотиви и произнасяне от първоинстанционния съд по направеното искане от К. И. Б. за присъждане в негов дял и изключителна собственост на поземлен имот с идентификатор ***.***.*** по КК на АГКК с административен адрес: [населено място], [улица] на К. И. Б., като съдът се произнесе и го осъди да заплати на останалите съсобственици приспадащите им се идеални части от поземленият имот съгласно оценката на имота от вещото лице?“. Релевира бланкетно и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – И. И. Б. подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски. Останалите съделители Х. К. Н., Х. Д. Н., М. Н. Н. и Е. Н. М. не подават отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което тя е допустима. Въззивният съд, постановявайки атакувания съдебен акт в рамките на втората фаза на делбата, е посочил, че с влязло в сила на 28.08.2023 г. решение по първа фаза е допусната делба на процесните горепосочени недвижими имоти между съделителите Х. К. Н., Х. Д. Н., М. Н. Н., Е. Н. М., К. И. Б. и И. И. Б., както следва: 1/ на поземлен имот с идентификатор ***.***.*** по КККР на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица], заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.***.***.* и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.***.***.*, при дялове: 15.86338% за М. Н.; 15.86338% за Е. М.; 17.59772% за К. Б.; 1.01518% за И. Б.; 17.935% за Х. Н. и 31.72676% за Х. Н., и 2/ на незастроен поземлен имот с идентификатор ***.***.*** по КККР на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица], при дялове: 10.09561 % за М. Н.; 10.09561% за Е. М.; 23.07494 % за К. Б.; 10.09561 % за И. Б.; 26.43928% за Х. Н. и 20.19380 % за Х. Н.. Въззивният съд не е приел за разглеждане с влязло в сила определение възлагателна претенция на касатора по отношение на незастроения процесен имот поради липса на изложени обстоятелства за възлагане. По отношение поделяемостта и пазарната цена на допуснатите до делба имоти е кредитирал заключението на техническата експертиза на вещото лице Б. Г., според което процесният поземлен имот с идентификатор ***.***.*** по КККР на [населено място], заедно с построените в този имот еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.***.***.* от 119 кв.м. и еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.***.***.* със застроена площ от 47 кв.м., е неподеляем на два и повече дяла според нормите на чл. 108-110 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ за жилищна сграда - еднофамилна и съгласно нормите на чл. 19, ал. 1 ЗУТ, приложими за дворното място, като пазарната стойност на целия имот е 181 420 лв. Вторият процесен незастроен поземлен имот с идентификатор ***.***.*** по КККР на [населено място], според същото експертно заключение, е поделяем на два дяла според нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а пазарната му стойност е 72 970 лв. Съдебният експерт е обосновал извода си за неподеляемост на застроения имот с установените обстоятелства, че жилищната сграда е строена през 1908-1910г., с каменни основи и ограждащи стени от тухла, дървен гредоред и скатна дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, състояща се от три избени складови помещения, вкопани в земята и свързани с общ коридор, с първи редовен жилищен етаж, състоящ се от коридор, баня, тоалетна, кухня с мивка и трапезария и три спални с достъп от салон; обитаемо таванско складово помещение в подпокривното стопанство с наклонен таван и пряко осветление и килер, като в резултат на естественото износване или други обстоятелства, сградата е с прогнила дървена конструкция, напукана и паднала мазилка по стени и тавана, необитаема и неизползваема и в този си вид не може да се използва по предназначение, освен ако не се поправи и заздрави. За втората сграда вещото лице е установило, че се касае за сграда от допълващо застрояване, строена по монолитен способ, с едноскатна дървена покривна конструкция и се е ползвала за гараж и склад. По начина на извършване на делбата, въззивният съд е приел, че процесните недвижими имоти (единият застроен с жилищна сграда и гараж, а другият незастроен) не могат да се разделят на толкова дялове колкото са съделителите (шестима), всеки имащ признати различни квоти в съсобствеността, изразени в процентно отношение. Посочил е, че освен че не могат да бъдат обособени шест делбени дяла, всички съделители, с изключение на К. Б., искат делбените имоти да бъдат изнесени на публична продан, т.е. между съделителите няма съгласие да се извърши разпределение на съсобствените имоти помежду им по колена. Заключил е, че в случая е неуместно и невъзможно да се тегли жребие (чл. 352 вр. с чл. 350 ГПК) след съставяне и влизане в сила на разделителен протокол, тъй като имотите не са еднакви по естество, по характер и по предназначение; квотите на страните в съсобствеността са значително неравностойни и са различни помежду им в двата процесни имота, и обособените три дяла не могат да се изравнят с парично уравнение. Счел е за невъзможно да се извърши и разпределение на делбените имоти с парично уравняване на дяловете, тъй като не се установява някой от съделителите да е живял, да е ползвал или да е обработвал някой от делбените имоти, за да се конкурира с останалите съделители и да бъде предпочетен при поставянето на делбения имот в негов дял. Такъв факт не е изтъкнат от никой от съделителите и никой от тях не се е позовал на него като основание да се иска разпределение на имотите по чл. 353 ГПК. Въззивният съд е посочил, че при извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК не може да се осъществи разпределяне на всеки съделител на отделен делбен имот, защото не могат да се формират шест самостоятелни дяла, какъвто е броят на съделителите, като в най-добрия случай биха могли да се оформят четири дяла - гараж, жилищна сграда и два дяла от незастроения имот, при невъзможност дяловете на съделителите да се групират, евентуално по колена, защото няма заявено такова искане от тях. По гореизложените съображения е намерил като най-справедлив, процесуално обоснован и законосъобразен за всички съделители начин за извършване на делбата - публичната продан, в която имат възможност да участват чрез наддаването по реда на чл. 348 ГПК всички съделители. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба са формулирани въпроси (от втори до четвърти), относими към първа фаза на делбата, приключила с влязло в сила решение, които е недопустимо да бъдат обсъждани във фазата по извършване на делбата, защото са разрешени със сила на пресъдено нещо между страните и не могат да бъдат пререшавани. В този контекст, като неотносими към предмета на настоящия правен спор, висящ във втора фаза на делбата, горепосочените въпроси не удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос също не съставлява общо основание за допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществена по делото посочената в него хипотеза (въззивният съд се е произнесъл по целия предмет на въззивната жалба, вкл. в частта й насочена срещу влязлото в сила решение по допускане на делбата, като в тази част я е оставил без разглеждане като недопустима), при което въпросът не е от обуславящо значение за решаващите правни изводи в атакуваното решение, а дори последното да не беше така, то тогава той съставлява оплакване за неправилност на съдебното решение, което не подлежи на обсъждане в селективната настояща фаза на касационното обжалване. Единствено петият въпрос на касатора е в предметния обхват на втората фаза на делбата, но по отношение на него важи гореизложеното досежно първия въпрос – не е осъществена посочената в него хипотеза, при което той не е от значение за крайния изход на конкретния правен спор и не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, защото от една страна въззивният съд не е бил сезиран с претенция за възлагане на неподеляемо жилище по смисъла на чл. 349 ГПК (касаторът Б. е поискал да му бъде възложен незастроеният процесен имот, който не е жилищен, т.е. претенцията му е за извършване на делбата чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК), а от друга, във връзка с искането на касатора за получаване в дял на незастроения делбен имот, решаващият съд е изложил подробни свои фактически и правни аргументи защо не са налице законовите основания за ликвидиране на процесната съсобственост по реда на чл. 353 ГПК или чрез теглене на жребий, в които хипотези би било евентуално възможно такова предоставяне в дял. Поради неосъществено общо основание за допускане на касационния контрол, което е кумулативно изискуема предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, заедно с наведено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените от касатора въпроси. Не е налице и релевираната бланкетно очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, различно от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти (очевидна необоснованост), каквито не са налице спрямо обжалвания съдебен акт. На основание изложеното, поради отсъствие на основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 87 ГПК, в полза на съделителя И. И. Б. не следва да бъдат присъждани съдебно - деловодни разноски, тъй като по делото не са представени доказателства за сторени такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение