Определение № 220 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2018 г.
ВКСIV гражданско отделение18.06.2018 г.докладчик Бойка Стоилова
Диспозитив
СПИРА производството по гр.д. № 1062/2018г. на ВКС ІV ГО до постановяването на решение по конст.д. № 10/2018г. на Конституционния съд на РБ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат Д.М. като процесуален представител на Р. П. С. от София, подадена на 11.І.2018г., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 03.І.2018г. по в.гр.д. № 5696/2016г., с което е потвърдено решението на СГС от 28.VІ.2016г. по гр.д. № 19424/2014г., с което са уважени предявените от В. Л. И., А. Г. Ч. и И. А. Ч. срещу касатора искове с правно основание чл.45 ЗЗД с присъждане съответно на 50000лв. на първата ищца и по 40000лв. на другите двама ищци, представляващи обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателката на ищците А. И. И.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на извода за съществуваща връзка на привъзраност, взаимопомощ и уважение между починалата и ищците, за необсъждане в тази връзка на важни обстоятелства – алкохолна зависимост на починалата, воден от нея безразсъден и неморален начин на живот, че не се е грижела за ищците, които обстоятелства дистанцирали последните от нея, за необсъждане защо не е дадена вяра на свидетелите на ответника, за липса по делото на съдебно-психологична експертиза относно наличието, степента и интензитета на претърпените от ищците болки и страдания, за допуснато процесуално нарушение поради несъбирането на доказателства от значение за спора, довели до постановяването на немотивиран, необоснован и изключително неправилен съдебен акт. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968г. по въпроса за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, като се вземат предвид всички обуславящи ги обстоятелства, както и по въпроса „следва ли да се намали обезщетението за неимуществени вреди поради липса на трайна връзка между ищците и починалата” в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Заявено е постановяване на решението и при очевидна неправилност, предвидена като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, обоснована със съображения, приповтарящи изложените в касационната жалба оплаквания. ВКС на РБ намира, че на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до постановяването на решение от Конституционния съд по конст.д. № 10/2018г., по което е допуснато разглеждане по същество на искането на състав на ВКС за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,