Определение № 125 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 486/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№281147/30.10.2020г., подадена от Г. Ж. А. и Е. В. А., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.И. Й. О. от САК, срещу решение №260140, постановено на 23.09.2020г. от Софийски градски съд, II-д въззивен състав по в.гр.д.№7137/2017г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Ж. А. и Е. В. А. срещу Б. М. С. и И. С. М. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху 22.38 кв.м. от собствения на ищците имот, представляващ ПИ с идентификатор ............, с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат част от телена ограда, както и частта от масивна плътна ограда, които са разположени в собствения им имот и Г. Ж. А. и Е. В. А. са осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на Б. М. С. направените по делото разноски в размер на 300 лв. и на И. С. М. направените по делото разноски в размер на 1200 лв. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.Може ли подзаконов нормативен акт – наредба, да дерогира закон и в случай, че са нарушени законовите разпоредби на ЗУТ, приложима ли е наредбата в такъв случай. За неправилен считат извода на въззивния съд, че след като масивната плътна ограда е изградена в рамките на допустимото отклонение по чл.18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, то въпреки че има навлизане в техния имот, това минимално навлизане в имота им не представлява пречка, по-голяма от обикновеното по смисъла на чл.50 ЗС. Поддържат, че след като масивната плътна ограда е изградена в нарушение на чл.48, ал.4 ЗУТ, то съдът е следвало да констатира това обстоятелство и доколко противоречието с нормативен акт от по-нисък ранг би могло да бъде в полза на нарушителя. 2.При положение, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, какъвто е ЗУТ, и при положение, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.48, ал.4 ЗУТ, следваше ли съдът да съобрази това нарушение в решаването на конкретния случай; 3.При положение, че по делото са допуснати за изслушване две основни и едно допълнително заключение, може ли съдът да отмени хода по същество като назначи експертиза, която да отговори на вече изяснен въпрос? 4.При противоречие между експертните мнения на различните вещи лица, съдът длъжен ли е да се обоснове защо не възприема едни, а възприема други, изцяло повлияли крайното му решение по делото? Поддържат, че въпреки очевидните разминавания в изчисленията на вещите лица относно това с колко квадратни метра масивната ограда навлиза в имота им, не става ясно защо съдът е възприел като решаващи за спора изводите на последното вещо лице, че въззивният съд не е изложил мотиви защо кредитира единствено това заключение, при положение, че спорът бил достатъчно изяснен и преди съдът да отмени хода по същество и да назначи допълнителна експертиза със задача, която считат за напълно ненужна. 5.При положение, че действително в случая има навлизане в имота на ищците и съдът следва да извърши преценката в контекста на чл.50 ЗС, допустимото отклонение следваше ли да е онагледено от вещото лице с графичен материал, така че да не създава съмнения в неговата квалификация, годност и субективна преценка? 6.Може ли да е допустимо отклонение, извършено чрез строеж, изграден в отклонение на издаденото разрешение и на други строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби, което действие ограничава възможността на ищците да упражняват своето право на собственост? 7.При положение, че съгласно т.19 от ТР №1/04.02.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС мотивите на въззивната инстанция следва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност и съдът следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, липсата на фактически и правни изводи по съществото на спора представляват ли нарушение на правото на защита? 8.Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните? Поддържат, че ако въззивната инстанция беше обсъдила всички приложени с исковата молба писмени доказателства и основно – експертните заключения, щеше да констатира, че вещите лица се разминават в преценката си с колко точно е навлизането на масивната плътна ограда в техния имот. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Б. М. С. изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по съображения, касаещи правилността на решението и неоснователността на оплакванията на касаторите, съдържащи се в касационната жалба. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Г. Ж. А. и Е. В. А. са предявили срещу Б. М. С. и И. С. М. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху 22.38 кв.м. от собствения на ищците имот, представляващ ПИ с идентификатор ............, с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат част от телена ограда, както и частта от масивна плътна ограда, които са разположени в собствения им имот, с твърдението, че са собственици на ПИ с идентификатор ............., целият с площ от 1026 кв.м., нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], СО - Район „Б.“, на [улица], заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, съставляващ УПИ ... по плана на селото, докато ответниците са собственици на съседния УПИ ... с площ от 585 кв.м. Поддържат, че между двата имота са разположени две огради – телена ограда с железобетонни колове и масивна плътна ограда с височина над два метра, изградени от ответниците без тяхно съгласие и в нарушение на ЗУТ, като при изграждането на масивната ограда част от нея навлиза в имота им и накърнява правата им на собственост, а телената ограда изцяло попада в техния имот. Ответниците са оспорили така предявените искове, като ответникът Б. М. С. поддържа, че ищците са навлезли в неговия имот, тъй като техният имот от 1991г. до 2012г. е нараснал с 40 кв.м., а ако е навлязъл в имота на ищците, то това е станало преди повече от 10 години и е придобил тази част по давност. Ответницата И. С. М. поддържа, че телената ограда е поставена между двата имота през 1963г., а плътната ограда е изградена изцяло в имота на ответниците и въз основа на влязло в сила разрешение за строеж, като дори да е налице навлизане в имота на ищците, то това е станало през 1963г. при поставяне на телената ограда и е изтекъл законоустановеният давностен срок за придобиване на тази част от имота по давност. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 02.08.1966г. (н.а.№..., том ..., н.д.№.../1966г.) С. Д. М. и Б. Д. М. са дарили на И. С. Д. и В. Б. Б. собственото си дворно място, образуващо парцел........ в кв.... по плана на [населено място] с площ от 585 кв.м., без находящите се в него сгради, след което на 20.08.1986г. (н.а.№.., том ...., н.д.№.../1986г.) В. Б. С. е дарила на сина си Б. М. С. собствената си 1/2 ид.част от дворното място без намиращите се в него постройки, което към онзи момент съставлява парцел .... в кв.... по регулационния план на [населено място] – [населено място]. Прието е за установено също така, че на 24.02.1992г. (н.а.№..., том ...., н.д.№....1992г.) С. Г. П. е прехвърлил на Г. Ж. А. и Е. В. А. с договор за замяна дворно място с площ от 1010 кв.м. по скица, а по нотариални актове 986 кв.м., съставляващо парцел .... в к.... по плана на [населено място], заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда. Въз основа на тези писмени доказателства и заключенията на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи въззивният съд е приел, че Г. Ж. А. и Е. В. А. са собственици на ПИ с идентификатор ......... по действащата кадастрална карта, а И. С. М. и Б. М. С. са собственици на съседния имот, представляващ ПИ с идентификатор.......... по действащата кадастрална карта. За безспорно по делото е прието обстоятелството, че между двата имота има две огради – телена и масивна, като е посочено, че спорен остава въпросът дали е налице неправомерно действие – изграждане на част от оградите в имота на ищците вместо по протежението на имотната граница. Посочено е, че от приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се установява, че между УПИ .... (собственост на Г. А. и Е. А.) и УПИ .... (собственост на И. М. и Б. С.) са изпълнени две огради – телена ограда с железобетонни колове и масивна плътна ограда, като регулационната линия между двата имота върви по имотната граница, изпълнената масивна плътна ограда е разположена по действащата регулационна линия между двата имота, която макар да върви по линията на регулацията, навлиза в УПИ ........., а изпълнената телена ограда с железобетонни колове спрямо действащата регулационна линия се намира изцяло в УПИ .......... и върви по имотната граница на двата имота. Посочено е, че според това заключение изпълнената плътна ограда навлиза в УПИ ............, като в различните точки навлизането е между 11 см. и 36 см., а в някои точки навлизане липсва, както и че вещото лице е изготвило комбинирана скица, на която са отразени спрямо регулационната линия съществуващите между двата имота две огради, които огради се намират на разстояние 2 см. и 49 см. в различните точки. Посочено е също така, че от приетото в първоинстанционното производство допълнително заключение на СТЕ се установява, че площта, на която телената ограда навлиза в имота на Г. А. и Е. А., е 22.38 кв.м., а площта, на която масивната ограда навлиза в техния имот съобразно регулационната линия е 12.46 кв.м. Взето е предвид, че от показанията на св.Т. М. се установява, че между имотите са изградени две огради – от мрежа, опъната на бетонни колчета, и циментова ограда, която е от страната на И. М. и Б. С., а от показанията на св.С. Д. се установява, че между двата имота през периода 1965-1966г. е изградена ограда от циментов бордюр и желязна мрежа, която съществува и към настоящия момент, а по-късно ответниците поставили до металната мрежа и друга, плътна ограда. Посочено е, че от приетото във въззивното производство заключение на СТЕ от 05.04.2019г. се установява, че регулационната граница между УПИ ....... и УПИ ..... в кв......... по действащия регулационен план, одобрен през 1985г., съвпада с кадастралната граница между ПИ с идентификатор ............. и ПИ с идентификатор ............. по одобрената кадастрална карта от 2012г. и с кадастралната граница на ПИ с идентификатор ............. и ПИ с идентификатор ............... по КК, одобрена през 2013г.; че вътрешните имотни граници по кадастралната карта и регулационния план съвпадат в границите на допустимата точност, дефинирана в чл.18 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и единствено границите на север с [улица]се разминават по-осезаемо между 0.3 м. и 1.00 м. Взето е предвид, че вещото лице е изготвило и комбинирани скици по регулационните и кадастрални планове от 1963г., 1985г., 2012г. и 2013г., както и геодезическо заснемане от 02.04.2019г. Посочено е също така, че от приетото във въззивното производство заключение на СТЕ от 09.07.2020г. се установява, че действащата КК се припокрива с дворищнорегулационната линия на действащия от 1985г. план, като навлизането на масивната ограда в имота на Г. А. и Е. А. е в рамките на графическата точност, която в конкретния случай е 20 см., а навлизанията са между 3 и 9 см. Взето е предвид, че вещото лице е изготвило и комбинирани скици по регулационните планове от 1963г. и 1985г., кадастралната карта и местонахождението на двете огради, а в о.с.з. е заявило, че телената ограда е разположена изцяло в имота на Г. А. и Е. А.. Изложени са съображения, че според чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от лице, което я владее или държи без да има основание за това, като основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ищецът да е собственик на претендирания имот; 2/ имотът да се владее или държи от ответника и да се намира във фактическата му власт; 3/ответникът да владее или държи имота без основание, като тежестта за доказване на първите две обстоятелства лежи върху ищеца, а третото (основанието за владение) – върху ответника. Изложени са също така и съображения, че искът по чл.109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение от неговия собственик; че в ТР №4/2015г. на ОСГК на ВКС е посочено, че за уважаването на иска по чл.109 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), а също, че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл.50 ЗС), при което преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Взето е предвид, че съгласно §5, ал.1 ПЗРЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот и затова в производство по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформирането на регулационните граници в имотни и ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят от съда при произнасянето, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота. Посочено е също така, че предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно прекратяване на отчуждителното им действие. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на разясненията, дадени от ОСГК на ВКС в ТР №8/2014г. и ТР №3/2010г., както и разясненията, дадени от ОСГК на ВС в ТР №2/1993г. Именно за изясняване на тези обстоятелства въззивният съд е допуснал изслушване на допълнителна СТЕ, без която делото би останало неизяснено от фактическа страна, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по третия, поставен в изложението въпрос. Още повече, че заключението на вещото лице потвърждава твърденията на касаторите за местоположението на регулационната граница между двата съседни имота. Освен това поддържаната от касаторите теза не съответства на данните по делото. В определение №15758 от 26.06.2019г. въззивният съд е приел, че делото не е изяснено от фактическа страна, доколкото не е изяснен регулационният статут на процесните имоти, поради което е допуснал служебно изслушване на съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да проследи регулационните статути на процесните съседни недвижими имоти като изготви комбинирана скица, на която да отрази претендираната реална част, както и да отрази съществуващите между двата имота огради. Такава експертиза в случаи като настоящия, при които се претендира предаване владението върху реална част от недвижим имот, находяща се непосредствено до вътрешната регулационна линия между два съседни имота, е необходима с цел установяване на обстоятелството част от кой от съседните имоти представлява спорната реална част по действащия регулационен план, както и дали регулацията е била приложена. Още повече подобна задача на предходните приети по делото СТЕ не е била поставяна. Взето е предвид, че в случая приетите във въззивното производство заключения на СТЕ, които според въззивния съд следва да бъдат кредитирани напълно, установяват, че регулационната граница между имотите на страните по действащия регулационен план съвпада по кадастралната граница между имотите по одобрената КК, с оглед на което е прието, че правото на собственост се притежава от страните в границите по регулационния план, която граница е правилно нанесена в действащата кадастрална карта. Прието е, че от заключенията на изслушаните по делото експертизи е установено, че отклонението на процесните огради е в рамките на допустимите стойности съгласно чл.18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, т.е. в случая има навлизане в имота на ищците, но то следва да се прецени в контекста на чл.50 ЗС. Изложени са съображения, че след като има нормативна уредба, която сочи допустимите отклонения от техническите изисквания, свързани с нанасянето на границите на имотите в кадастралната карта и след като в случая нарушаването на техническите правила и норми при поставянето на оградите е в рамките на допустимото отклонение, то минималното навлизане в имота на ищците не представлява пречка, по-голяма от обикновеното по смисъла на чл.50 ЗС. Посочено е, че тази разпоредба според цитираната в решението практика на тричленни състави на ВКС, е приложима и при разглеждане на спорове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. Така изложените от въззивния съд съображения за приложимостта на установените в чл.18 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри при разглеждането на спорове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС съответства изцяло на трайно установената практика на съдилищата, посочена в определение №233 от 12.05.2020г., постановено по гр.д.№3512/2019г. на I г.о. на ВКС – решение №793 от 26.10.2009г. по гр.д.№1627/2008г. на IV г.о. на ВКС, както и няколко решения на въззивни съдилища, недопуснати до касационно обжалване: решение № 427 от 19.12.2017 г. по гр. д. № 628/2017 г. на Софийския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 53 от 04.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 497/2018 г., I-во г. о.; решение № 152 от 28.05.2008 г. по гр. възз. д. № 248/2007 г. на Добричкия окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1069 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 642/2010 г., II-ро г. о., решение № 381 от 03.08.2015 г. по гр. д. № 60/2015 г. на Врачанския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 71 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 6093/2015 г. на ВКС, I-во г. о. Наличието на съдебна практика, която настоящият състав споделя, изключва възможността да бъде допуснато касационно обжалване по първия, поставен от касаторите правен въпрос, още повече като се има предвид, че уредбата за допустимите отклонения от техническите правила и норми обичайно се съдържа в подзаконови нормативни актове. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория, поставен от касаторите въпрос, тъй като по делото липсват данни, сочещи на приложимостта на разпоредбата на чл.48, ал.4 ЗУТ, съгласно която, при липса на съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. По делото липсват доказателства на какво разстояние от жилището, находящо се в имота на касаторите, се намира плътната ограда. Въпросът за приложението на тази разпоредба в хода на производството по настоящето дело не е бил поставян, а в производството по приключилото адм.д.№7560/2008г. по описа на Административен съд – София град не е поддържано, че тази разпоредба не е била спазена при поставянето на оградата, макар разрешението за строеж да е било издадено на основание чл.147, ал.1, т.7 и чл.48, ал.3, 4 и 5 ЗУТ. Още повече, че двете разпоредби касаят различни изисквания за местоположението на оградата – допустимите отклонения на нейното местоположение спрямо регулационната линия и принципната невъзможност оградата да бъде разположена на регулационната линия при определени отстояния от жилищната сграда в съседния имот. Не може да бъде споделена тезата на касаторите, че между експертните мнения на различните вещи лица съществува противоречие, което въззивният съд да е бил длъжен да обсъди. Действително в експертизите е посочена различна площ на навлизане на масивната ограда в имота на касаторите, но по отношение на местоположението на тази ограда спрямо вътрешната регулационна граница между двата имота и по-специално съотношението на това разстояние с предвидените в чл.18 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри отклонения подобно противоречие не е налице – според всички експертни мнения навлизането на плътната ограда в имота на касаторите е в рамките на допустимото от наредбата отклонение. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по четвъртия, поставен от касаторите правен въпрос. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по петия, поставен от касаторите въпрос – местонахождението на оградата е онагледено от всички вещи лица, като част от тях са посочили и отстоянието на оградата от вътрешната регулационна линия по посочените точки (в.л.Т., според чието заключение навлизането на плътната ограда в УПИ ......... е от 11 см. в т.1 до 36 см. в т.2). Същите данни е установил и инж.П., който е изготвил заключенията пред въззивната инстанция и в проведеното по делото открито заседание е пояснил, че в най-широката си част оградата навлиза в съседния имот с около 40 см. (което съответства на данните, съдържащи се в заключението на в.л.Т.), но средно навлизането е в рамките на допустимото отклонение от 20 см. Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по шестия, поставен от касаторите въпрос, тъй като по делото не е установено оградата да е изградена в отклонение от издаденото разрешение и на други строителни книжа, нито в нарушение на действащи разпоредби. Още повече върху издаденото строително разрешение е бил упражнен пряк съдебен контрол в производството по адм.д.№7560/2008г. по описа на Административен съд – София град, в което касаторите са участвали като заинтересовани страни, и в което е установено несъответствие само по отношение на височината на плътната част от оградата, което несъответствие впоследствие е било отстранено, видно от представения по делото протокол от 2011г. Не може да бъде споделена и тезата на касаторите, че мотивите на обжалваното решение не отразяват решаваща, а само проверяваща правораздавателна дейност. Мотивите към обжалваното решение съдържат констатации за установените от всяко едно от доказателствата по делото релевантни за спора факти и обстоятелства, като всички събрани по делото доказателства (нотариални актове, свидетелски показания, експертни заключения) са обсъдени от въззивния съд. Мотивите съдържат както съответните констатации за осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, така и правните изводи на съда по приложението на посочените в решението разпоредби от действащото законодателство, основани на подвеждането на установените факти под приложимата правна норма. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените въпроси 7 и 8. Още повече, че въззивният съд не е извършил препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК. По отношение на телената ограда, която изцяло попада в имота на касаторите, следва да се отбележи, че не се ползва от ответниците, които за защита на имота си са изградили новата масивна плътна ограда, т.е. чрез телената ограда не е установено препятстване на възможността касаторите да упражняват правото си на собственост върху частта от имота между двете огради. Поради това поставените въпроси не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване и в частта на обжалваното решение, касаеща тази ограда. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение