Определение № 835 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1475/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №1662 от 12.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №3062/2012 г., с което е отменено решение №3129 от 23.07.2012 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. №3299/2012 г. и са уважени предявените от М. Г. И. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца поради съкращаване на щата е незаконно, защото подборът не е извършен между всички, които са заемали длъжността на ищеца в отделните вагоноревизорски пунктове, независимо от това, че се намират в различни населени места. Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС. Ответникът по касационната жалба М. Г. И., [населено място], не е заявил становище. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение на съда и са решени в противоречие с практиката на ВКС /решение №218 от 18.07.2012 г. по гр. дело №195/2011 г. на ВКС, IV г.о./. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 111.03 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.