Определение № 495 от 23.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1137/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Д. П. М. срещу определение на Видински окръжен съд № 264 от 16.06.2022 г. по ч.гр.д.№ 173/ 2022 г., с което е потвърдено определение на Видински районен съд от 31.03.2022 г. по гр.д.№ 1648/ 2021 г. за прекратяване на производството по предявения от частната жалбоподателка против Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с.Куделин, община Брегово, иск за отмяна на наложеното й със заповед № 68/ 22.07.2021 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение". При служебна проверка за допустимостта на частната жалба касационната инстанция констатира, че тя не подлежи на разглеждане по същество. С исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, пред съда е отнесен трудов спор по смисъла на чл.357 ал.1 КТ. Въззивните съдебни решения по искове, с които се разрешават трудови спорове, законодателят е изключил от обхвата на касационния контрол, с изключение на решенията по искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ и за плащане на трудови възнаграждения и обезщетения с цена над 5 000 лв (чл.280 ал.3 т.3 ГПК). Въззивно решение по иск, с който се оспорва налагането на дисциплинарно наказание, което не е уволнение, не попада в изключенията по чл.280 ал.3 т.3 ГПК, затова касационният контрол върху него е изключен. Това важи и когато произнасянето на въззивния съд не е по същество, а по допустимостта на иска. Определението, с което този иск е приет за недопустим и производството по него е прекратено, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.4 ГПК. Затова подадената частна касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд