Определение № 3096 от 04.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1656/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на В. В. С. против определение №1692 от 02.06.2025 г. по ч.т.д. № 1502/2024 г. на Върховен касационен съд, II т.о.. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на второ търговско отделение на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на В. В. С. срещу решение № 278 от 26.04.2024г. по т.д. № 217/24г. на САС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че цената на предявените пред първоинстанционния съд искове е под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален обжалваем размер за касационно обжалване, с оглед на което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. С искова молба вх. на СГС № 58571/16.09.2022 г. жалбоподателят е предявил пред Софийски градски съд в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.95,ал.1 ЗАПСП -за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от публично използване на текстове на всяка една от конкретно посочени песни, както и на основание чл.96б,т.6 ЗАПСП- да разгласи диспозитива на постановения съдебен акт. Законосъобразна е преценката на съставът на ВКС, II т.о.че в случая производството, образувано по искова молба на настоящия жалбоподател срещу С. К. с правно основание чл.95б, ал.1, т.2 ЗАПСП въпреки посочения общ размер от 6500лв., съставлява сумарно получен сбор на отделните стойности на предявени в обективно и субективно съединение искове, всеки, от които е отделна претенция с цена на иска под 5000лв. Правно необосновано страната счита, че е предявила един иск за едно нарушение, като търсеното обезщетение е негова последица. Частният касатор е развил и доводи относно това, че съобразно утвърденото диспозитивно начало, ищецът определя предмета на делото и обема на търсената защита. Доводите са ирелевантни, като несвързани с процесуалните правила за предявяване на иск. Действително, ищецът определя чрез исковата си молба обема и предмета на търсената защита, но от изложените от него обстоятелствена част и петитум, изцяло в дискреция на сезирания съд и като негово процесуално задължение по приложение на закона е да изведе както квалификацията на исковете, така и наличието на предявени отделни искове в обективно и субективно съединение. Т.е. не ищецът определя правно наличието на отделни искове, дори и да смята, че е предявил един иск, тъй като критериите за това дали е налице една претенция, респективно множество искове в обективно съединение не зависи от дадената от ищеца квалификация, а от обективни критерии, заложени в процесуалния закон. Така, при предявяване на множество искове основния обективен критерий е възможността за отделното разглеждане на всяка една от заявените претенции, равнозначно на процесуална възможност за самостоятелно търсене на защита за всяко нарушено субективно право. Ето защо, необосновано страната счита, че в случая наличието на сходна обстоятелствена част и петитум означава и единство на множеството претенции, третиращи всяка отделна песен, за която е поддържано, че неправомерно е използван текста, тъй като всяко нарушение на субективно право, определя своите специфики в обстоятелствената част, доколкото всяко едно нарушение като самостоятелно действие, обуславя и самостоятелна фактическа обстановка. Или, в случая е налице обективно кумулативно съединение на искове, тъй като всяка една от песните е излъчвана самостоятелно и всяко нейно излъчване, според страната, обуславя като последица и нарушаване на неговите права върху текста й. Т.е. всяко едно от тези нарушения е самостоятелно предявена претенция, която има самостоятелно доказване и не предполага такова и по отношение на другите нарушения, за да се счете за основателно направеното от жалбоподателя възражение, че е предявил един иск. Поради това и дадената квалификацията на исковете при съобразяване на вида тяхно съединение налага приложението на нормата на чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК, предпоставяща минимален обжалваем праг от 5000лв. съобразно цената на всеки едни от предявените искове. Наличието на процесуални пречки, изразяващи се в цена на иска под законоустановения праг, обосновават определението като правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т.о.