Определение № 50189 от 22.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1029/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците В. В. П. и С. Х. П. чред адв. Р. М. от САК срещу решение № 261 от 18.112021г. по в.т.д.№ 91/2021г. на Апелативен съд Велико Търново за потвърждаване на решението от 04.12.2020г. на Окръжен съд Плевен по т.д.№ 279/2019г., с което са отхвърлени предявените срещу „Лев Инс”АД искове с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над 150 000лв. до 200 000лв., претендирани от всеки един като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Н. П., настъпила при пътно произшествие от 12.04.2019г. като пътник в лек автомобил „Фолскваген Голф”, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от причинилия злополуката водач Р. П.. Решението в частта за отхвърляне на исковете за разликата до пълния претендиран размер от по 250 000лв. е влязло в сила като необжалвано пред въззивната инстанция. Влязло в сила е и решението в частта за уважаване на исковете до размер на по 150 000лв., ведно със законната лихва от 12.06.2019г. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част по отношение преценката за справедливия размер на паричната сума за обезвреда на неимуществените вреди и приложението на обективните критерии, определящи в конкретния случай понятието „справедливост”, довело до неправилно приложение на материалния закон - чл.52 ЗЗД. Акцентира се на обстоятелството, че към датата на пътното произшествие Н. е била едва на 2 години и десет месеца, ищецът на 28 години, а майката двадесет и седем годишна; че трагедията е засегнала и пострадалата и претендиращите обезщетение в началото на жизнения им път, неочаквано и необратимо. Поддържа се, че както разпитаните свидетели, така и приетата пред въззивната инстанция съдебно-психиатрична експертиза установяват по убедителен и непротиворечив начин проявлението на загубата върху психиката и емоционалния статус на ищците. Касаторите се позовават и на несъобразяване на въззивното решение с общественото разбиране за справедливост, израз на което е и съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД, формирана при други сходни случаи. Считат, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, а въззивната инстанция неправилно е определила занижен размер на обезщетение при несъобразяване на конкретните установени претърпени страдания, като не са обсъдени в достатъчна степен възрастта на пострадалата и на претендиращите обезщетение и естеството на техните близки отношения на общност, привързаност и доверие. Не е оценено и обстоятелството, че ищците търпят вреди и понастоящем и трагедията ще остави траен отпечатък в съзнанието им и ще съпътства жизнения им път. Въведени са и оплаквания за допуснати процесуални нарушения - отказ на въззивната инстанция да допусне нови гласни доказателства и за необоснованост на въззивния акт. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и присъждане да обезщетение от по още 50 000лв. със законните последици. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД справедливо обезщетение в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя? и конкретно: „При определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва ли съдът да прецени всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на чл.52 ЗЗД, а именно възрастта на пострадалата и на претендиращите обезщетение и естеството на изградената между тях емоционална и духовна връзка, прекъсната единствено от настъпилото пътно произшествие? При определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва ли съдът да прецени всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на чл.52 ЗЗД, свързани с конкретното проявление на неимуществените вреди - гласните доказателства, както и становището на вещото лице, дадено в откритото съдебно заседание при изслушване и приемане на експертното заключение?” Следва ли при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди съдът да посочи, анализира и съобрази годината на настъпване на ПТП, нивата на застрахователно покритие към датата на пътното произшествие и нивата на застрахователно покритие или е достатъчно само да маркира, че има предвид същите при постановяване на съдебния акт без подробно да ги обсъди в решението си?” Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът подробно да обсъди всички претърпени емоционални и психологически усложнения при претендиращите обезщетение, настъпили във връзка с пътния инцидент?” Поддържат се допълнителните предпоставки за осъществяване на касационния контрол по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Първата предпоставка е въведена чрез позоваване на ППВС №4/1968г. и практика на състави на ВКС, формирана при други сходни случаи (т.д.№ 1879/2019г. на І т.о.; № 871/2018г. на ІІ т.о., № 1600/2020г. на ІІ т.о., № 3014/2019г. на ІІ т.о.). В писмен отговор ответникът ЗК”Лев Инс”АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Счита, че определеното обезщетение е съобразено с практиката на ВКС и не е налице въведеното допълнително основание нито по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, нито това по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Възразява, че размерът на обезщетението съответства на установените по спора конкретни обстоятелства, включително и на установените от гласните доказателства. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба от ищците, които са обжалвали отхвърлянето от първоинстанционния съд на исковете им за разликата над 125 000лв. до 200 000лв. С насрещна въззивна жалба ответникът е обжалвал уважаването на исковете над сумата 62 5000лв. с твърдения за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, чиято основателност окръжният съд е отрекъл. С въззивното решение частично е уважена жалбата на ищците като обезщетението е завишено на по 150 000лв. като жалбата на застрахователното дружество е счетена за неоснователна. По делото е било безспорно, че управляваният от брата на ищеца лек автомобил „Фолсваген Голф“, по отношение на който има сключена валидна застраховка гражданска отговорност с ответното дружество, е загубил напречна устойчивост и е навлязъл в насрещната пътна лента към насрещно движещия се автомобил, където е настъпил удар. Водачът и малката Н. са загинали. Пострадала е пътуващата на задна лява седалка (до детето) ищца С. П., която е била откарана в болница. Въззивната инстанция е обсъдила свидетелските показания на бащата на ищеца, който е установил, че съпрузите били заедно от 2011г., живеели в [населено място], майката се грижела за детето, бащата работел и осигурявал издръжката. Семейството било много сплотено, малката Н. наскоро била тръгнала на детска градина, била щастливо жизнерадостно и обгрижвано дете, с нетърпение чакала баща й да се върне от работа. Родителите били потресени от случилото се, ищецът бил съкрушен, не можел да говори от мъка. Свидетелят съобщил на сина си, че детето е починало, а съпругата му е в болница. Майката разбрала за загубата няколко дни по-късно, тъй като била под влияние на лекарства и близките й се страхували как ще понесе стреса. Родителите много плакали, затворили се в себе си и се променили към своите близки - станали по-студени. Обсъдени са и свидетелските показания на съсед на ищците, който ги описва като жизнерадостни хора преди инцидента, много грижовни и отдадени на детето си. След инцидента ищецът рухнал, и двамата родители били сломени, ищцата не говорела гледала в една точка, продължила да милее за детето си, споделяла нейни снимки в социалните мрежи. И дамата родители имали нужда от психологическа помощ. Разпитана като свидетел родственица /стринка/ на ищцата е установила, че след инцидента ищцата не знаела за смъртта на детето, с което имали силна връзка. Ищцата кърмела Н. независимо от възрастта й, но поради тръгване на детето на детска градина се опитвала да преустанови това. Майката не могла да повярва на вестта за загубата, реагирала с неистов плач, в рамките на първата седмица получавала припадъци. И към настоящия момент поведението на двамата родители било много променено, затворили в себе си, не излизали, не се срещали с хора, всяка събота ходели на гроба на детето. Въззивната инстанция е обсъдила приетата пред апелативния съд съдебно-психиатрична експертиза на всеки един от ищците, която по отношение на С. е установила, че психологичната криза при загуба поради смърт на дете се разглежда като едно от най-травмиращите психични състояния и ищцата е преживяла остра стресова реакция при вестта за смъртта на дъщеря си, а наличието на симптоми при нея за период, по-дълъг от месец след инцидента, е довело до посттравматично стресово разстройство като закъснял и продължителен отговор към ситуация на прекомерна заплаха, довело е до емоционална лабилност, преживяване на вина, понижена себеоценка с нарушаване на стереотипите и активността. Вещото лице е установило при прегледа известно подобрение в състоянието на ищата, но и, че всяко поставяне в ситуация, напомняща за психотравмата, води до оживяване на мъчителни спомени и емоционално въвличане. На този етап С. не може да приеме и оцени смъртта на детето си като нормално житейско явление, което да доведе до връщане към стереотипа на живот преди злополуката. В съдебно заседание експертът е посочил, че острото стресово разстройство при ищцата е протекло с панически атаки и припадъци, като вследствие на претърпяната травма на главата (комоцио) мозъкът е бил по-уязвим. Паник атаките попадат в комплекса от симптоми на острата стресова реакция в първите дни. Пониженото настроение, тревожността, драматичното поведение и отказът от социални контакти са симптоми на посттравматичното стресово разстройство. Въззивната инстанция подробно е отразила, че по отношение на ищеца В. П. експертизата е установила, че той също е преживял остра стресова реакция при вестта за смъртта на дъщеря му и брат му, а присъствието на симптомите за повече от месец и при него е довело до посттравматично стресово разстройство, възникнало като закъснял и продължителен отговор към ситуация на прекомерна заплаха. Вещото лице е посочило, че към момента на прегледа също отчита известно подобрение, но всяко поставяне в ситуация, напомняща за психотравмата води до оживяване на мъчителни спомени и емоционално въвличане, тъй като признаването на реалността на загубата е трудна задача и изисква време, включва не само интелектуално разбиране, но и емоционално приемане, което е особено трудно при внезапна и неочаквана смърт на собствено дете и води до трайни промени в обичайния стил на живот. В съдебно заседание вещото лице е установило, че за развитието на посттравматичното стресово разстройство при П. значение има и състоянието на съпругата му, тъй като тя е била в увредено телесно състояние, което допълнително е засилило симптомите при него По делото е установено, че съпрузите имат по голямо дете, а след загубата на Н. се е родила Н.. Вещото лице дава мнение, че в нея родителите непрекъснато търсят външни белези на Н. и смятат, че това е преродената им дъщеря; предпочитат да вярват, че това е така, защото това им дава възможност да се помирят с травмиращото събитие. Произнасяйки се по въведения в предмета на спора пред въззивната инстанция въпрос за размера на справедливото обезщетение по повод на причинената смърт, съставът на апелативния съд се е позовал на т. ІІ на Постановление № 4/196 г. на Пленума на ВС относно критериите, които следва да бъдат преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди - възрастта на пострадалото лице, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, степента на родствена близост между него и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение. Посочил е, че на съобрязяване подлежат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Като релевантни с оглед на конкретния спор обстоятелства, въззивният съд е очертал претърпените от ищците душевни болки и страдания по повод на внезапната смърт на тяхната дъщеря Н., която към датата на пътнотранспортното произшествие -12.04.2019г. е била едва на 2 години и 10 месеца, ищецът е бил 28 годишен, а ищцата на 27 години; безспорно установеното от свидетелските показания, че ищците и загиналото дете са били неразделни, тъй като предвид крехката възраст на пострадалата нейните родители са полагали ежедневни грижи за нея, били са силно привързани към детето си, самата Н. с нетърпение чакала да види своя баща след края на работния му ден. За установена е приета силната, трайна емоционална връзка между ищците и дъщеря им, която са загубили в изключително крехка възраст и завинаги са лишени от нейната обич и от възможността да осмислят дните си с грижи за нея. Акцентирано е и на силната връзка между майката и детето, което до последно ищцата кърмела; на изключително тежкото въздействие на смъртта върху ищците, които били съкрушени, затворили се в себе си, избягвали да контактуват с хора; на реакцията на майката, която поради състоянието си непосредствено след инцидента научила за смъртта на дъщеря си около 4-5 дни след катастрофата, като приела новината изключително тежко - реагирала с неистов плач, отказала да повярва, че случилото се е истина. Анализирана е личностната промяна и промяната отношението на ищците към околните (дори и към техните близки), които станали по-студени, изнервени и затворени в себе си и независимо от изминалото време не преодоляват загубата на своята дъщеря и тежкото чувство на липсата й. Като релевантно при приложението на критерия на чл.52 ЗЗД въззивната инстанция е кредитирала и заключенията на съдебно психиатрична експертиза, която е установила, че при вестта за смъртта на дъщеря им и двамата ищци са преживели остра стресова реакция, като симптомите на тази реакция са продължили да присъстват и при двамата за период по-дълъг от един месец, което е довело до развитието на посттравматично стресово разстройство. То от своя страна е довело до емоционална лабилност, потиснати интереси и инициативност, мисловни руминации на преживяното, с нарушаване на стереотипите на живот и активността при всеки един от ищците, повлияло в значителна степен на психическото им състояние и на обичайния им начин на живот. Въззивната инстанция е обсъдила и преценила като значимо при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД и общественото възприемане на справедливостта във всеки един етап от развитието на обществото, както и икономическите условия в страната към момента на настъпването на деликта, непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. При тези подробно изложени съображения е изведено, че обезщетението е в размер на по 150 000 лв. за всеки от родителите, ведно със законната лихва от датата на заявяване на претенцията пред застрахователя. Всички поставени от касаторите въпроси касаят приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС № 4/1968г. Отсъства основание за преценка тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди да не е съобразена при постановяване на атакуваното решение. Въззивната инстанция е посочила общите критерии, които изпълват съдържанието на принципа, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и е подложила на детайлно обсъждане конкретно значимите за спора специфични факти и обстоятелства от значение за приложението на този принцип. Релевантните за конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са отчетени от решаващия състав, който е мотивирал собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение. Преценката на апелативния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на множество приети за установени обстоятелства, съвкупността от които е предпоставила присъждане на по-висок размер на обезщетение от определения от първоинстанционния съд. Не отговаря на мотивите към обжалваното решение оплакването, което стои зад въпросите на касаторите - че при определяне на размера на обезщетението не са преценени всички установени специфични обстоятелства от значение за точното прилагане на чл.52 ЗЗД и конкретно възрастта на пострадалата и на претендиращите обезщетение, естеството на изградената между тях емоционална и духовна връзка; конкретното проявление на неимуществените вреди на претендиращите обезщетение и претърпените от тях емоционални и психологически усложнения и доказателствата, които ги установяват; годината на настъпване на пътната злополука и нивата на застрахователно покритие. Въззивната инстанция подробно е обсъдила тези обстоятелства, те не са само споменати, маркирани в мотивите към обжалвания акт Спецификата на продължаващото непреодоляно негативно отражение от травмиращата загуба, с която ищците не са се примирили, е подробно анализирана и е счетена за съществено и значимо обстоятелство при формирането на вътрешното убеждение за размера на паричния еквивалент на обезщетението за моралните вреди и за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. По тези съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Ответникът в касационното производство ЗК”Лев инс”АД претендира заплащане на разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба от адвокат, но доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение не са представени, нито са посочени като приложение към отговора по чл.287,ал.1 ГПК. Искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция е недопустимо. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.