Определение № 380 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 491/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. С. против решение № 676/04.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 181/2012 г. от Окръжен съд – Варна. От ответниците по касационната жалба, писмен отговор е постъпил от процесуалните представители на Д. П. Т. и Г. П. Г., както и на Т. А. Т., с които се оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Производството е делбено, във фазата по допускането на делбата. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че страните са съсобственици по отношение на два имота, представляващи залесени горски територии, като е обявил за относително недействителна на основание чл.76 от ЗН сделката, с която един от съсобствениците – Г. П. Г., се е разпоредил с един от имотите в полза на Д. П. Т.. До този извод съдът е достигнал, като е отчел наследствените права на страните в наследството, останало след смъртта на Д. А., починала през 1948 година и постановените решения на ОСЗ – В., с които се възстановява правото на собственост върху делбените имоти. Съдът е приел, че решенията на ОСЗ са влезли в сила, въпреки че не са били съобщени на заявителя и страна в процеса В. С., касатор в настоящото производство. Освен този довод за наличието на съсобственост, основана на адиминистративните актове – решения на ОСЗГ, съдът е изложил доводи, че в рамките на признатото право на възстановяване на горите, заявени от заявителя, същия няма правен интерес да обжалва същите, а именно в тази част е и предмета на делбеното производство. В рамките на процесуалноустановените срокове, същия е правил възражение за липса на влезли в сила административни актове, тъй като решенията на ОСЗ, въз основа накоито страните черпят своите права в делбеното производство и наличието на твърдяната съсобственост, не са влезли в законна сила, тъй като не са му били съобщени. Правния си интерес от това съобщаване, страната обосновава с обстоятелството, че е възстановена собствеността върху по-малка площ от заявената. С изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Сочените правни въпроси са свързани с възможността да се обжалва решение на ОСЗГ, с което не е уважено в пълния заявен обем за възстановяване на правото на собственост върху земи или гори по ЗСПЗЗ или ЗВСГГФ. В контекста на същия правен въпрос се поставят и въпроси относно задължението на административния орган – ОСЗГ да съобщи на заявителя за постановеното решение във връзка с влизането в сила на административния акт и възможността същия да бъде обжалван. Решаващия извод на съда относно възприетото от него наличие на съсобственост върху възстановената собственост е, че в тази част, с която се възстановяват земите по реда на административното производство, за страната липсва правен интерес да обжалва решението и доколкото именно тези възстановени гори са предмет на делбеното производство, то съдът е направил своя краен извод за наличието на съсобственост и основателност на предявения иск за делба. Възможността да се обжалват решенията на ОСЗГ в останалата част, с която не е възстановена собствеността върху заявените гори, е извън предмета на спора и е неотносима към правните изводи на съда относно основателността на иска за делба на вече възстановените гори, като съдът не е отрекъл възможността да се обжалва решението на ОСЗГ, доколкото формираните в тази насока изводи не са обвързващи страните в административното производство относно влизането в сила на административния акт и не се ползуват със сила на пресъдено нещо. Съдът е приел, че доколкото е налице решение на административния орган, горите са регистрирани по предвидения административен ред, наследниците са въведени във владение след изготвянето на скица и то в присъствието на представител на държавното лесничейство, то по отношение на така заявените недвижими имоти следва да се допусне извършването на съдебната делба. В тази връзка, сочения основен правен въпрос относно възможността да се обжалва административния акт в частта, с която не е възстановена заявената за възстановяване собственост е неотносим към спора и респ. към производството по чл.288 от ГПК. Неотносимостта на поставените правни въпроси е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, като в тази насока са и указанията по приложението на чл.280 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода на производството по чл.288 от ГПК и на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на Г. П. Г. следва да се присъдят направените в това производство съдебни и деловодни разноски, общо в размер на 480 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 120102/13.05.2012 г. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия