Определение № 332 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 863/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. А. И., като пълномощник на Я. М. Х., срещу въззивно решение № 265609, постановено на 03.09.2021 г. по в. гр. д. № 9494/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, за признаване за установено по предявения от Ц. М. В. /починала в хода на процеса и заместена от наследника си по закон М. Л. Я./ срещу Я. М. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС и положителни установителни искове за признаване за установено по отношение на К. П. И. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Д. Л. и А. И./ и Л. А., че ищцата е собственик на основание наследяване по закон на следния недвижим имот: апартамент с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], с площ 61,10 кв. м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 8 и 0,612 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, и за осъждане на ответницата Я. М. Х. да й предаде владението върху гореописания имот. В изложението се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „отчужденият имот от наследодателя имот включва ли се в наследството“; 2. а/ „длъжен ли е съдът да възприеме заключението на експертизата или трябва да посочи кои други доказателства го подкрепят“; б/ „може ли съдът да основе изводите си на оспорено заключение, изготвено въз основа на копие от документ“; в/ „може ли да се приеме за обосновано заключение на графическа експертиза относно извода за авторството, достоверността и идентичността на подписа върху конкретен ксероксен документ, когато за сравнителен материал са представени други ксероксни копия от документи, съдържащи подписа на автора, който е положен през години, които са отдалечени значително от годината, в която е поставен изследвания подпис; при неяснота на ксероксния сравнителен материал, може ли да се направи извод, че подписа е имитиран“; 3. „обстоятелството, че нотариалният акт не се намира по реда си и не е надлежно вписан, доказателство ли е, че дарението не е извършено от собственика на имота или неговото значение е, че до вписването му по чл. 112 ЗС не може да се противопостави на трети лица, които по-рано са го придобили от същия собственик и вписали вещни права върху този имот; 4. „може ли да се приеме, че в имуществото на наследодателя се намира имот, който преди неговата смърт е бил отчужден“; 5. „прието ли е наследството от ищцата с плащане на дължимите данъци за имота; доказва ли се владение с намерение за своене при посещаването на имота няколко пъти за 17 години, без да бъдат предприети други действия“. Твърди се противоречие с решение № 81/20.04.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г. на второ г. о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на четвърто г. о., решение № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2137/2017 г., решение № 932/25.09.1991 г. по гр. д. № 699/1991 г. на първо г. о., решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на първо г. о., решение № 95/30.04.2009 г. по гр. д. № 112/2008 г. на четвърто г. о. и решение № 26/10.02.2009 г. по гр. д. № 5911/2007 г. на четвърто г. о. Ответницата по касационна жалба Я. М. Х. е депозирала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Ц. М. В. иск за ревандикация на процесния имот срещу Я. Х. М. и установителни искове срещу ответниците К. П. И. и Л. М. А.. Ищцата и ответника И. са починали в хода на процеса, като на тяхно място са конституирани законните им наследници. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата се легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство от М. М. К. /неин брат, починал през 2009 г., като ищцата е негов единствен наследник по закон/. Същият се е легитимирал като собственик с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен на 26.07.1989 г. През месец февруари 2016 г. е била подменена бравата на жилището. Исковата молба е предявена на 16.03.2016 г. Ответниците са оспорили исковете с твърдението, че наследодателят на ищцата е отчуждил процесния имот приживе. Ответницата Я. Х. се е легитимирала като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с ответницата А. като продавач през 2015 г. При условията на евентуалност е въвела възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност /с присъединено владение на праводателите, считано от 1993 г./. С нотариален акт № 13/16.10.2015 г. ответницата Я. Х. е закупила процесния апартамент от Л. А. При издаването на акта е цитиран нотариален акт № 15/20.01.2015 г., с който Л. М. А. е закупила имота от ответника К. П. И.. Последният се е легитимирал като собственик с нотариален акт № 1/09.07.1993 г. за дарение. Установено е, че в Службата по вписванията липсва целият том 160, в който е бил подреден акта, както и оригинал на същия. Нотариалният акт не е вписан. Липсва вписване на документа и по партидите на М. К. и К. И.. Оспорена е автентичността на документа, с твърдението, че не е подписан от дарителя М. К., като е открито производство по чл. 193 ГПК. Според изслушаната графическа експертиза подписът не е положен от лицето, посочено като дарител. Тази експертиза е оспорена от ответницата, чрез процесуалния й представител, но не е поискано назначаването на друга. Събрани са гласни доказателства, като свидетелите установяват следните факти: свидетелката К. /съсед на М. К./ е посочила, че той е живял сам, както и че не е виждала други лица в апартамента. След смъртта му никой не е живял в него. Свидетелят Я. /съпруг на М. Я./ е посещавал апартамента през 2012 г. по молба на нейната майка Ц. В.. Грижил се е за почистването, поставил е нова брава. Посещавал го е и през 2014 г., като е оставил ключове на домоуправителя. Последният е отворил на ответниците през 2016 г., когато са му представили документ за собственост. Свидетелят З. /ангажиран от ответниците/ е посочил, че през 2015 г.-2016 г. е бил направен ремонт от Я. Х.. Видно от решение на етажната собственост от 2012 г., е взето такова за почистване на апартамента /необитаем от 3 години/. Изпълнението е възложено на Ц. В.. Според обясненията на ответника А. И. баща му К. И. не е купувал, нито са му подарявали жилище. Двамата са живели заедно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че поради липса на съгласие договорът за дарение е нищожен. Не е доказано правоизключващото възражение на ответницата Х. за изтекла придобивна давност. Праводателите й не са осъществявали владение върху имота. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора първи, трети и четвърти въпрос. Решаващият извод на въззивния съд е, че договорът за дарение е нищожен поради липса на съгласие и не е породил действие. Договорите за покупко-продажба от 2015 г. не са произвели вещно-транслативен ефект, тъй като продавачите не са могли да прехвърлят права, които не са притежавали. Вторият въпрос е обоснован с изготвянето на графическата експертиза въз основа на документ, представляващ ксероксно копие. По делото е установена липсата на оригиналният документ, поради което същата е изготвена въз основа на копието, съдържащо се в нотариално дело № 9, по което е издаден нотариален акт № 15/20.01.2015 г. Не се разкрива противоречие с представеното решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на четвърто г. о., в което е прието, че експертното заключение следва да бъде обсъдено заедно с всички доказателства по делото. Такова обсъждане се съдържа в обжалваното въззивно решение. Петият въпрос е свързан с приемането на наследството от Ц. В.. Трайно установената съдебна практика изисква действията по т.нар. мълчаливо приемане на наследство да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на наследството – изразяват непоколебимо намерение /ППВС № 4/64 г., т. 14/. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството. Ищцата е предявила иск за собственост, което правно действие несъмнено предполага намерението й да приеме наследството. Тя не е следвало да демонстрира намерение за своене по отношение на жалбоподателката, какъвто е изложеният в касационната жалба довод. Цитираното решение № 26/10.02.2009 г. по гр. д. № 5911/2007 г. на ВКС, четвърто г. о., е относимо към присъединяване на владението на праводателя, което в настоящата хипотеза не е било установено. Решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, първо г. о., разглежда владението като елемент от придобивната давност, като в случая същата не е следвало да бъде доказвана от ищцата. Тя се легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство от М. К.. По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответницата по касация не е представила доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение