Определение № 60645 от 07.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 260033/04.01.2021 г., подадена от ответниците по делото Т. Т. Й. и Й. Д. Й. чрез процесуалния им пълномощник адв. Ж. Б. срещу решение № I-259/25.11.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 2415/2020 г. на Бургаския окръжен съд (БОС). Касаторите обжалват въззивното решение в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 113/06.07.2020 г., допълнено с решение № 150/19.08.2020 г., постановени по гр. дело № 1171/2019 г. на Карнобатския районен съд (КРС), като краен резултат е признато за установено по отношение на касаторите-ответници Й., че в полза на ищците М. Щ. Г. и Г. А. Г. съществуват вземания по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 61, ал. 1 и с чл. 86 от ЗЗД, както следва: за сумата 4 370 лв., представляваща сторени разноски за извършен ремонт през 2016 г., изразяващ се в саниране на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]; за законната лихва върху тази сума (главницата), начиная от 15.08.2019 г. до изплащане на вземането; както и за сумата 1 309.78 лв., представляваща мораторна лихва върху същата главница за периода 01.09.2016 г. - 15.08.2019 г.; за които суми е издадена заповед № 609/16.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 953/2019 г. на КРС. Така подадената касационна жалба с вх. № 260033/04.01.2021 г. на ответниците Й. е процесуално допустима – депозирана е в срок от името на процесуално легитимирани за това лица чрез надлежно упълномощения им процесуален представител адв. Б. и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. От името на касаторите Т. и Й. Й. е подадена и втора касационна жалба с вх. № 260077/05.01.2021 г. – чрез другия им процесуален пълномощник адв. З. К.. С молба с вх. № 260080/05.01.2021 г., подадена лично от жалбоподателите Й., тази касационна жалба и пълномощното за адв. К. са оттеглени, поради което касационната жалба с вх. № 260077/05.01.2021 г. не е и администрирана от въззивния съд, респ. – настоящата касационна инстанция не дължи произнасяне по нея и по приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Ответниците по касация – ищците М. и Г. Г. в отговора си на касационната жалба с вх. № 260033/04.01.2021 г. излагат становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, приложено към касационната жалба с вх. № 260033/04.01.2021 г., чрез адв. Б. касаторите-ответници Й. са формулирали като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следните правни въпроси: 1) налице ли са подобрения върху обща съсобствена вещ (фасада на сграда), когато тези подобрения са извършени при липса на съгласие между съсобствениците и без строителни книжа; 2) необходимо ли е съдът да изследва и да се произнесе по въпроса за законосъобразното извършване на подобренията (санирането на фасадата) или следва да приеме становището на вещото лице, т.е. – правен (от компетентността на съда) или технически (от компетентността на вещо лице) въпрос е да се определи, намират ли приложение нормите на ЗУТ, уреждащи вида на строежа и правилата за неговото извършване; и 3) допустимо ли е да се претендира заплащане на подобрения, без да е доказана нуждата от извършването им както и законосъобразното извършване на подобренията. В изложението (както и в самата касационна жалба, подадена чрез адв. Б.) от страна на касаторите обаче по никакъв начин не е наведено никое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК (като дори не е посочена някоя от тези разпоредби на процесуалния закон). При това положение ВКС не би могъл да допусне касационното обжалване, тъй като не е в правомощията му да извършва служебна преценка – без посочване от страна на касаторите на някой от тези критерий за селекция – дали формулираните в изложението им правни въпроси или някой от тях е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката (включително задължителната такава) на ВКС, в противоречие с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или някой от тези въпроси да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС може да допусне касационно обжалване служебно и независимо от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, единствено в хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК, но в случая не е налице такава, нито пък жалбоподателите навеждат и някоя от тях. В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение