Определение № 1760 от 03.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1171/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. Т., чрез адв.Б. против Определение №12967/06.07.2025г., постановено по в.гр.д. №7312/2025г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 13.05.2025г. по гр. дело №25733/2021г. по описа на Софийския районен съд, с което е върната въззивната жалба на Т. Т. Т. срещу постановеното на 12.01.2025г. съдебно решение, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса за разглеждането й. Жалбоподателят твърди, че определението, с което е било допуснато исканото продължаване на срока, не му е било надлежно връчено, поради което допълнително предоставения срок не следва да се счита изтекъл. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че в ГПК не е налице изискване за уведомяване на страната при продължаване на срока за извършване на съответни процесуални действия по реда на чл.63 ГПК. Твърди, че извършването на процесуални действия предпоставя уведомяването на страната за съответния съдебен акт, като в случая такова уведомяване, от което да тече срокът, не е налице.

В изложението се твърди наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се поставят следните въпроси:

1.“Следва ли съдът да връчва определението за удължаване на срока по чл.63 ГПК, когато се изисква депозирането на държавна такса в по-висок размер, съобразно материалния интерес, като следва да се съобрази датата на информирането на страната за новия срок за да може надлежно да се изпълнят дадените указания?“

2. „Следва ли страна в процеса сама да следи за актове на съда, постановени в закрити съдебни заседания, а ако отговорът е положителен кои точно са тези съдебни актове?“

3. „Нарушено ли е правото на защита на страната ако определението, постановено по искането за продължаване на срока не е от актовете, които подлежат на връчване?“.

Ответникът по частната жалба К. М., чрез депозирания от адв. В. писмен отговор, възразява срещу искането за достъп до касация и оспорва подадената частна жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като му бъдат присъдени разноски за производството пред касационната инстанция, за които представя доказателства.

Настоящият състав на Първо гражданско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.274, ал.3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.

За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното определение, с което съдът е върнал въззивната жалба поради неизпълнение на дадените указания в срок, за които неблагоприятни последици страната е била предупредена с разпореждането от 26.03.2025г., въззивният съд е съобразил, че процесуалният закон не предвижда връчване на акта на съда, с който се уважава искане на страна за продължаване срока за изпълнение на дадени от съда указания. Такова задължение не произтича и от служебното начало, тъй като съгласно чл.7, ал.2 ГПК съдът връчва преписи само от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Посочил е, че грижа на страната е, респ. на нейния процесуален представител, да следят за развитието на делото, вкл. за произнасяне на съда по искане за продължаване на срока.

Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл.280, ал.1 от ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от частния касатор процесуалноправни въпроси отговарят на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обусловили решаващия извод на въззивния съд относно течението на срока при продължаването му по реда на чл.63, ал.1 ГПК. Доводите обаче за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са неоснователни. Налице е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество служебно известни на настоящия състав определения /определение №27/09.01.2024г. по ч.т.д. №1729/2023г. на ВКС, I т.о., определение № 1210/04.12.2023г. по ч.т.д. №753/2023г. на ВКС, I т.о. определение № 50254/11.11.2022г. по ч.гр.д. №3208/2022г. на ВКС, I г.о., определение № 287/26.06.2019г. по гр.д. №2072/2019г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., и др./, в които се приема, че актът на съда, с който се уважава или отхвърля искането за продължаване на срока по реда на чл.63, ал.1 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на направилата искането страна. При уважаване на искането новият срок започва да тече от датата на изтичане на първоначално определения срок, като страната сама е длъжна да следи за началото и края му по аргумент от чл.63, ал.2 ГПК.

Поради наличието на формирана практика на ВКС по приложението на чл.63 ГПК, по отношение на която не се обосновава нуждата от осъвременяване, по поставения от частния касатор правен въпрос не е налице соченият допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В случая въззивният съд се е произнесъл в съответствие с горецитираната константна практика на ВКС, като е приел, че продълженият срок тече от изтичането на първоначалния срок и процесуалният закон не предвижда връчване на съобщение на страната за продължаването на указания от съда срок.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийския градски съд.

При този изход на спора, на ответника по частната жалба направил такова искане, следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 350 евро съобразно представените списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение,