Определение № 226 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 143/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Г. Г. А. е обжалвала определението на Софийски градски съд, ІV-Б отделение № 1* от 05.01.2010г. по ч.гр.д. № 882/2010г., потвърждаващо прекратителното определение на Софийския районен съд, 75 състав от 16.11.2009г. по гр.д№ 37031/2009г. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за прилагане последицата на чл.129 ал.3 ГПК, тъй като исковата молба за делба не е отговаряла на изискванията на чл.127 ал.1 т.6, ал.2 и чл. 341 ГПК и не са отстранени в указания от съда законен срок констатираните нередовности – липса на подпис на ищеца и непредставяне на удостоверение за смъртта и наследниците на наследодателя, както и за собствеността на наследствения имот. Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК. От изложението за допускане на касационното обжалване следва да се изведе процесуалният въпрос дали е допустимо да се прекрати производството по делото поради нередовност на исковата молба след като страната е поискала издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с необходимите доказателства и съдът не се е произнесъл по това искане. Този въпрос може да се свърже само с изискването на чл.127 ал.2 ГПК, защото удостоверенията са необходими на страната за снабдяване с писмени доказателства. Съдът обаче е дал и още едно указание – да се подпише исковата молба. Чл.127 ал.1 ГПК съдържа шест самостоятелни изисквания, на които следва да отговаря исковата молба, за да се приеме, че е сезиран надлежно, неспазването на всяко от които е самостоятелно основание за връщането й. В случая исковата молба все още не е подписана от ищцата, което е нарушение на чл.127 ал.1 т.6 ГПК, следователно налице е процесуално бездействие, обуславящо приложението на чл.129 ал.3 ГПК, за което страната не се нуждае от издаване на съдебно удостоверение. Въпросът за приложенията към исковата молба може да се разгледа само ако тя е подписана. Следователно поставеният въпрос в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК не е решаващ за редовността на исковата молба и не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК – да бъде формулиран правен въпрос, свързан с конкретното дело, който е от значение за решаването му респ. за допустимостта на производството в хипотезата на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, поради което според тълкуването, дадено в ТР1/2009г. на ВКС ОСГК и ТК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.