Определение № 460 от 11.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 890/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. против решение № 169/16.06.2011 г. по в.гр.д. № 134/2011 г. на ВТАС, с което се потвърждава решение № 188/8.12.2010 г. по гр.д. № 406/2010 г. на ВТОС, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу А. Е.-Г. иск по чл.19,ал.3 ЗЗД. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за настъпила преклузия за посочване и представяне на доказателства, бил от значение за точното прилагане на закона и постановяване на правилни решения-чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК. В противовес с решението на въззивния съд били представените решения на ВТРС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Приложното поле се определя не от съдебните актове, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос изведен от тях. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК твърдяното противоречиво решаване не е налице. От представените решения само за едно има данни да е влязло в сила-Р по гр.д. 907/2010 г. на ВТРС, но то касае постановяване на неприсъствено решение, което по принцип не подлежи на обжалване. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното и непълно позоваване на законовия текст, /защото водещо е развитие на правото/, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК. Твърдяната неправилността е основание по чл.281,т.3 ГПК, което е различно от основанията по чл.280,ал.1 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, и затова не следва да допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.