Определение № 50442 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. Ч. и Н. Х. Н. срещу въззивно решение № 6 от 17.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 366/2021 г. на Силистренския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 260021 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 212/2019 г. на Дуловския районен съд, с което на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено завещателното разпореждане по нотариално завещание от 12.08.2016 г. на А. Н. А., бивш жител на [населено място], починал на 08.10.2018 г., направено в полза на Г. К. Х. от [населено място], в размер на 4/18 ид. части от завещаното имущество; възстановени са запазените части на П. А. Ч. и на Н. Х. Н. от наследството на баща им А. Н. А., накърнени с това завещание, в размер на по 2/18 ид. части от завещаното имущество, и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нот. акт № 149/2018 г., с който Г. К. Х. е призната за собственик на основание нотариалното завещание на 1/2 ид. част от недвижим имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], с предназначение - югоизточната част от двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда, състояща се от обособени: приземен етаж с мазе, кухня, баня и сервизно помещение, първи етаж със застроена площ от 63 кв. м, с хол, спалня и салон; втори етаж със застроена площ от 63 кв. м, с три спални и вътрешно стълбище, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, построени с отстъпено право на строеж върху поземлен имот - общинска собственост с идентификатор *** /с номер по предходен план парцел ХП-*/, с площ от 639 кв. м, за разликата между 4/18 до 7/18 ид. части, поради намаляване завещателното разпореждане и възстановяване запазената част от 2/18 ид. части на П. А. Ч. и от 2/18 ид. части на Н. Х. Н.. С същото решение въззивният съд е потвърдил и решение № 260051 от 01.09.2021 г. по гр. д. № 212/2019 г. на Дуловския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на касаторите за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 09.03.2021 г. По делото е прието за установено, че ищците в първоинстанционното производство П. А. Ч. и Н. Х. Н., както и Д. А. Б. са наследници по закон /деца/ на А. Н. А., починал на 08.10.2018 г. Наследодателят е оставил универсално завещание в полза на снаха си Г. К. Х., обективирано в нотариално завещание № 6 от 12.08.2016 г. на нотариус А., с район на действие Исперихския районен съд, с което ѝ е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество. Установено е също, че към момента на смъртта си наследодателят е притежавал 1/2 ид. част от описания по-горе недвижим имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], на който имот Г. К. Х. е призната за собственик с нот.акт № 149/2018 г. на основание оставеното в нейна полза нотариално завещание. Изложени са съображения, че съгласно чл. 29 ЗН наследниците по закон имат общо запазена част от наследството на А. Н. А. в размер на 2/3 от имуществото на наследодателя, което представлява 1/2 ид. част от процесния имот и се равнява на 2/6 ид. части от него. Доколкото тази запазена част от 2/6 ид. части е общо на трите му деца - Д. Б., П. Ч. и Н. Н., то на двамата ищци следва да се възстановят по 2/18 ид. части от 1/2 ид. част от имота на наследодателя. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 149/12.11.2018 г., в частта за разликата между 4/18 до 7/18 ид. части, поради намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част от по 2/18 ид. части на П. А. Ч. и Н. Х. Н.. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. При наличието на универсално завещание на наследодателя и внесени искове от наследниците по закон за възстановяване на запазените им части от наследството, следва ли съдът да съобрази размера на всяка идеална част от вещите, които образуват наследствената маса и на тази база да определи и възстанови размера на запазената част за всеки наследник или съдът трябва да определи размера на запазената част за всеки от наследниците и възстанови същата запазена част, като се абстрахира от това какви вещи притежава наследодателят към момента на откриване на наследството и до какъв размер е идеалната част от собствеността на всяка вещ, която е притежавал наследодателят; 2. След като съдът е сезиран с иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и се касае за универсално завещание, и същият иск не е съединен с иск за делба на недвижим имот, трябва ли съдът при определяне на запазените части на ищците да се ръководи от това каква идеална част от единствения недвижим имот, който се включва в наследството, е притежавал наследодателят. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно. Ответната страна по жалбата Г. К. Х. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. В случая поставените два свързани въпроса /уточнени и конкретизирани от съда съгласно дадените с ТР № 1/2009 г., т. 1, на ОСГТК задължителни разяснения/, а именно: При намаляване на универсално завещание, следва ли съдът да вземе предвид каква идеална част е притежавал наследодателят от конкретен недвижим имот, единствено който се включва в наследството, или намалението следва да се извърши в идеална /дробна/ част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата на чл.29 ЗН, независимо от обстоятелството какви имущества се включват в наследството, обуславят изхода на делото и касаторите основателно сочат, че те са решени в противоречие с посочената от тях практика на ВКС – решение № 187 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 1780/2009 г., І г. о., и решение № 367 от 12.12.2012 г. по гр. д. № 155/2012 г., І г. о., поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изложеното на касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 53,99 лв. съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,