Определение № 892 от 09.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Т. Т. чрез адв. И. А. В. от АК София срещу въззивно решение № 1739/21.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2733/2012 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Н.. чрез Районно управление „Социално осигуряване”, П., представлявано от директора Р. И. Д. чрез юрисконсулт К. В.-М. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявен е иск по чл. 1 ЗУТОССР. Въззивният съд отхвърлил иска. Приел, че няма доказателства, от които да се установи твърдяните от ищеца факти. Представеният по делото документ – заповед № 17, без дата и работодател, не може да създаде и вероятна основателност на иска, поради което е недопустимо събиране на гласни доказателства. Съдът е изяснил, че съгласно чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Заповед № 17 няма организация – издател, без посочена дата на съставяне. В нея е записано, че „считано от 24.02.1974 г. се освобождава С. Т. Т.”, на осн.чл.29 б. а от КТ. Наименованието на издалата документа организация не личи и от положения върху документа печат, който е изцяло нечетлив. Съдът приел, че след като описания документ е единственият, подкрепящ твърденията му в исковата молба да е положил твърдяния трудов стаж, събирането на гласни доказателства в тази насока е недопустимо. Показанията на разпитаните от районния съд свидетели не следва да се обсъждат. К. се обосновава с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението към касационната жалба е повдигнат процесуалноправният въпроси допустимо ли е установяването на обстоятелството, че документът по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР е издаден от работодателя с други доказателствени средства, извън съдържанието на самия документ. Правният проблем не създава затруднения в практиката и тълкуването е еднозначно – допустимо е установяване на посоченото обстоятелство с всички доказателствени средства, с изключение на гласните. Забраната за събиране на гласни доказателства в случая отпада при доказани предпоставки по чл. 165, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е приел различно тълкуване. Освен това, в случая, мотивите на втората инстанция да не цени заповед № 17 като документ по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР са и още поради нечетливост на документа, който е без датата, без посочен работодател, с неясен текст и нечетлив подпис и размазан, нечетлив печат. Поставен е още и въпроса дали може да се приеме, че в документа по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР не е посочен работодателя, при положение, че в документа се съдържа името на лицето, което го е подписало и са налице други писмени доказателства за лицето, подписало документа и качеството му на работодател. Така поставен въпросът е без значение за постановеният от въззивния съд резултат, който е приел, че има писмен документ, но той не удостоверява, че към датата на „освобождаването” на С. Т. според заповед № 17 – 24.02.1974 г. „П.Р.” е заемала ръководна длъжност в О.-ППС [населено място], бригада [населено място], обл. Пловдивска. Според писмо изх. № О.-2314-5489/02.11.2011 г. на РУ „Социално осигуряване” за П. Й. Р. са налични данни в периода 197-1974 г. в „Книги за лични сметки на кооператорите”, дело „Администрация, строителни дейности, животновъдна бригада, автотранспорт”, като „Административен персонал” – без длъжност. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът