Определение № 659 от 01.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 670/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Галина Т. К. – А. и М. Д. С. обжалват решение № 2428 от 06.11.2019 г. по в.гр.д. 6048/18 г., Апелативен съд – София, ГК, 2 състав, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд са отхвърлени исковете им в уважената част за разликата над 110 000 лв до 160 000 лв за Галина Т. К.-А. и за разликата над 100 000 лв до 150 000 лв за М. Д. С. и е потвърдено решението на Софийски градски съд в отхвърлителната част до напълно предявения размер от исковете.

Излагат подробни съображения за установяване на всички релевантни факти по исковете им. Считат, че е допуснато нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД. Считат, че необосновано съдът е приел, че жалбоподателките са майка и дъщеря.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочат следните правни въпроси, които са включени в предмета на спора и са разрешени от въззивния съд:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които с следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2. Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ като критерий наред с всички останали при определяне размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД?

3. Съобразени ли са присъдените по делото застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени вреди, със степента на родствена близост между ищците и починалия съпруг за едната и единствен отглеждащ родител, за другата - неговата възраст; с продължителността и интезитета на подлежащите на обезщетяване вреди и техния необратим характер, както и със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС?

Считат, че произнасянето по посочените правни въпроси от въззивния съд е извършено в нарушение на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно сочат противоречие на т. 11 от ППВС 4/68 г. на ВКС, както и на константната каузална практика на ВКС, изразена в решение № 78 от 7.5.2013 г. по т.д. 490/112 г., ВКС, 2 ТО, решение № 104 от 25.7.2014 г. по т.д. 2998/13 г., ВКС, ТО, 1 ТО, решение № 190 от 27.6.2013 г. по т.д. 945/09 г., ВКС, 2 ТО, решение № 179 от 29.1.2016 г. по т.д. 2143/14 г. по описа на ВКС, 1 ТО, решение № 1 от 5.2.2019 г. по т.д. 1002 /2018 г., 1 ТО, решение № 1 от 26.3.2012 г. по т.д. 299/11 г., 2 ТО.

Ответникът ЗАД „Булстрад В. иншурънс груп“ ЕАД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване, тъй като въпросите са фактически.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касационния жалбоподател на 14.11.2019 г. Касационната жалба е постъпила на 29.11.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

За да отмени частично решението и да отхвърли след отмяна исковете и да потвърди в останалата обжалвана част за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 226 от КЗ отм., въззивният съд е приел, че е сезиран с въззивни жалби от двете страни в спора, от застрахователя в частта на присъдените обезщетения, а от ищците в частите, в които са отхвърлени исковете им. Въззивният съд е приел за установени фактите на състояло се ПТП на 17.09.2012 г. на пътя [населено място] – [населено място] на около 400 м преди разклона на Военното поделение [населено място] като П. К. П. е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки л.а „Ситроен Б.“ и по непредпазливост причинил смърт или телесни повреди на повече от 1 лице смъртта на Х. Х. и на Д. А.. А също така, съдът приема, че застраховател на гражданската отговорност на виновния водач е ЗАД „Булстрад В. иншурънс груп“. Признал е правото, предвидено в закона, на основание чл. 226 от КЗ отм. ищците Галина К. и М. С. да бъдат обезщетени пряко от застрахователя, на основание сключения договор за застраховка „гражданска отговорност“ и непозволеното увреждане, извършено от виновния водач. Установил е, че са налице права на обезщетение за причинените неимуществени вреди на жалбоподателите - съпруга и дъщеря на починалото в пътно-транспортното произшествие, лице, произтичащи от претърпените от тях болки и страдания от неговата смърт. Приел е, че застрахователят отговаря за действията на прекия причинител на пътно-транспортното произшествие, на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. От влязла в сила присъда е установил противоправното поведение на водача на автомобила, за който застрахователят отговаря. Конкретното нарушение е движение с превишена скорост и неспазване ограниченията на хоризонтална маркировката, след ляв завой, излязъл от своето платно и навлизайки в насрещното реализирал челен удар с движещата се попътно кола, в която е бил наследодателят на ищците. Приел е за установено, че първата ищца Галина К. е съпруга, а втората М. С. е дъщеря на пострадалия. А също така, че е установено от свидетелските показания дълбоката скръб на двете ищци. Приел е, че вредите, които са причинени на ищците следва да бъдат репарирани, но за да определи точния размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил възрастта на починалия, че е бил на 39 години. С оглед обществения критерий за справедливост и дълбокото страдание на двете ищци, въззивният съд е приел, че следва да се определи обезщетение за съпругата в размер на 110 000 лв и 100 000 лв за дъщерята. За съпругата Галина Т. К. е приел, че обезщетението следва да е в по-голям размер, тъй като тя е изгубила съпруг – партньор в живота, устроен, хармонизиран с вече отгледано дете и протичащ в рамките на установено русло живот. За ищцата М. С. е приел, че макар и лишена от баща, предстои да поеме път на собствена реализация да прави в бъдещото избори и да ги отстоява. Отчитайки и преживените от нея болки и страдания, е намерил, че обезщетението за М. С., дъщеря на починалия, следва да е в размер на 100 000 лв.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение се извършва само съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. На основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК касационната инстанция може да извърши допускане касационно обжалване и служебно когато е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или да е недопустимо. В настоящия случай, тези основания не се установяват. Нормите на чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК изискват касатора да обоснове основание за допускане касационно обжалване.

В настоящия случай двамата касатори обосновават в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК едни и същи правни въпроси.

По отношение на касационната жалба на Галина К., настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване.

По първия въпрос от изложението, правният въпрос за критериите при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по прекия иск срещу застрахователя при спазване нормата на чл. 52 от ЗЗД, действително е включен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд. Поради това представлява общо основание за допускане касационно обжалване. По отношение, обаче, на допълнително соченото основание, такова не е налице. Липсва разрешение в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в Постановление на Пленума на Върховния съд 4/68 г., както и казуалната практика, на която се позовава касационният жалбоподател К.. Въззивният съд е съобразил всички установени обективно съществуващи обстоятелства, за да определи размера на обезщетението. Отчел е възрастта на увредения, отношението с пострадалата съпруга, младата възраст на двамата, силната емоционална връзка в семейството, загубата, преживяна от Галина К.. Обстоятелствата, обсъдени от въззивния съд съответстват на разрешенията в задължителната практика на ВКС, изразена в т. 11 на ППВС 4/68 г., както и на казуалната практика, изразена в решение от 26.3.2012 г. по т.д. 299/11 г. ВКС, 2 ТО, решение № 114 от 3.11.2014 г. по т.д. 1053/12 г., ВКС, 2 ТО, решение № 28 от 9.04.2014 г. по т.д. 1948/13 г. 2 ТО на ВКС. Сочените от касатора решения са постановени по конкретни спорове, като определените по реда на чл. 226 от КЗ отм. обезщетения за неимуществени вреди не са в сравними ситуации. Изведените принципни разрешения от ВКС, в посочените от касатора решения и в константната практика на ВКС по приложение на чл. 226 КЗ отм. вр. чл. 52 от ЗЗД, не са нарушени от въззивния съд в обжалваното решение.

По отношение на втория поставен въпрос, отново следва да се посочи, че е включен в предмета на спора, разрешен е от въззивния съд, но въпреки изложените мотиви от въззивния съд, следва да се има предвид, че разрешението на този правен въпрос не е извършено в отклонение от посочената практика на ВКС по отношение на критериите за определяне на обезщетение, на основание чл. 52 от ЗЗД. В трайната практика на ВКС, по приложението на чл. 52 от ЗЗД, изразена в решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. 2 ТО на ВКС, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на 2 ТО на ВКС, решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на 2 ТО на ВКС, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на 2 ТО на ВКС, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, както и множество други, е възприето и становището, че с цел определяне обезщетението на основанието, посочено в чл. 52 от ЗЗД – справедливост, следва да се съобразява обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгл. чл. 266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ. В посочената съдебна практика е възприето, че лимитите на застрахователно покритие са спомагателен критерий при определяне на обезщетенията. В случая въззивният съд е съобразил икономическата конюнктура, определяйки и конкретния размер на обезщетението. Поради това не може да се приеме, че е налице основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на третия правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че решението в тази част не може да бъде отделено от първия правен въпрос. Съгласно посочената задължителна практика на ВС и константната практика на ВКС, при определяне на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът отчита връзката между починалото лице и претендиращия обезщетение, степента на близост, възрастта, личните отношения, както и продължителността, интезитета на причинените вреди, за да определи размера на обезщетението по справедливост. По отношение на касационния жалбоподател Галина К., въззивният съд е обусловил изхода на спора именно преценявайки в съвкупност всички факти и обстоятелства, довели до претърпените от К. неимуществени вреди. В този смисъл, макар и касаторът да е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване, то не е налице допълнително соченото от касатора разрешение в противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика, формирана от ВС, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По отношение касационната жалба на М. С. и с оглед посочените в изложението правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че следва да се посочи, че първият и трети правни въпроси са включени в предмета на делото, разрешени от въззивния съд и обусловили изхода на спора, за да определи конкретен размер на обезщетението от 100 000 лв и да отхвърли иска за разликата над този размер, въззивният съд е приел, че загубата е необратима и обезщетението не може да намали личните страдания и дискомфорт, макар и лишена от баща М. С. предстои собствено бъдеще. Така формираните изводи са формирали и решението, конкретния изход на спора за отхвърляне на обезщетение над размер от 100 000 лв. Поради това така посочените от касатора правни въпроси представляват общо основание за допускане касационно обжалване. С оглед правомощията на касационната инстанция, така както са разяснени в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касационната инстанция може да доуточни правния въпрос, с оглед посочените от касатора обстоятелства в изложението, следва да се доуточни поставения от касатора М. С. правен въпрос, както следва: Относно критериите за определяне на обезщетение на основание чл. 52 от ЗЗД и конкретно, за обстоятелствата, свързани с родствената връзка и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. Ще следва да се прецени дали разрешаването на този правен въпрос е в съответствие със задължителната практика на ВС, изразена в ППВС 4/68 г. Поради това и на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд за разликата над 100 000 лв и е отхвърлен иска на М. С. на основание чл. 226 от КЗ отм и е потвърдено решението за отхвърляне на иска до напълно предявения размер.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК касаторът е освободен от държавни такси. Поради това и такса по касационната жалба не се дължи.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия