Определение № 50462 от 17.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 954/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „Натуралактив“ ЕООД чрез адв. Г. Д. обжалва решение № 31 от 14.01.2022 г. по гр.д. 2398/20 г., САС, 9 състав, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска му срещу Министерство на земеделието, храните и горите (понастоящем Министерство на земеделието и храните) на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД за сумата 114 660 лв, представляваща стойността на осъществена денонощна охрана на следните обекти: язовири Домлян, Пясъчник, Дяково, Панчарево, Пчелин и Тополница за периода август 2013 г. до февруари 2014 г. Твърди наличие на съществени процесуални нарушения, основание за отмяна, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Оспорва основния извод на съда, че липсва доказване на цесията, като твърди, че наличието на договор за цесия не е било спорно обстоятелство между страните и като такова следвало да се приеме за безспорно и поради това съдът не можел да отхвърли иска само на основание липсата на доказване на цесия. Освен това счита, че е следвало да се даде възможност на ищеца да съобрази петитума си с нормата на чл. 59 от ЗЗД. Съответно решението било необосновано, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК, защото не били обсъдени доказателствата по делото, свързани с установяване на вземането, изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и свидетелските показания. Следвало да се приеме, че охраната на 6 язовира била продължила и след посочената в споразумението дата 12.04.2012 г., макар и без нов писмен договор или споразумение за продължаване действието на същия. Твърди нарушение на материалния закон. Следвало да се приеме, че е осъществено водене на чужда работа без пълномощие. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Когато няма спор между страните относно правоприемството по договор за прехвърляне на вземания, по които цесионерът се явява ищец спрямо длъжника – не е оспорено прехвърлянето на вземането, не е направено възражение срещу активната, процесуална и материалноправна легитимация, и доказателство за това прехвърляне на вземания е било представено на ответника преди завеждането на иска, и по делото са налице писмени доказателства за този факт, следва ли да се събират в процеса отново такива доказателства, ако няма изрично оспорване от ответника? Не следва ли съдът да отдели спорното от безспорното и в съответствие с това да разпредели доказателствената тежест между страните, като безспорното не изисква събиране на доказателства? Сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с: решение № 33 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 27/2009 г. на ВКС, II гр.о.; решение № 458 от 23.11.2011 г. по гр.д. № 73/2011 г. на ВКС, I гр.о.; решение № 162 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 504/2009 г. на ВКС, II гр.о. 2.При констатирана от въззивния съд нередовност на исковата молба относно предявения евентуален иск по чл. 59 ЗЗД, свързана с неясно формулиран петитум, не следва ли съдът да остави без движение исковата молба и даде указания на ищеца, на основание чл. 129, ал. 4 ГПК? – противоречие с: решение № 18 от 19.02.2014 г. по гр.д. № 3359/2013 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 30 от 14.03.2018 г. по гр.д. № 2230/2017 г. на ВКС, гр.о. Министерство на земеделието (Министерство на земеделието и храните), [населено място], в подадения отговор по реда на чл. 287 от ГПК, оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да потвърди решението за отхвърляне на иска с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, изхождайки от твърденията в исковата молба, а именно: наличие на сключен договор след проведена обществена поръчка на основание чл. 41 от ЗОП (отм.) между „Омега Т“ ЕООД (цедент на ищеца „Натуралактив“ ЕООД) и Изпълнителна агенция по хидромелиорации, като възложител, сключен на 29.10.2008 г., с който било възложено осъществяването на денонощна охрана на язовирите „Домлян“, „Пясъчник“, „Дяково“, „Панчарево“, „Пчелина“, „Тополница“. По силата на нормативен акт – Постановление № 95 от 18.5.2010 г. МС бил определил МЗХ да поеме правата и задълженията на Изпълнителна агенция по хидромелиорации. Съответно, по силата на този нормативен акт правоприемник бил Министерство за земеделието и храните. Със споразумение от 17.01.2011 г., сключено между МЗХ и „Омега Т“ ЕООД, Министерството заместило ИА по хидромелиорации в договорното правоотношение. Със заповед РД 09-161 от 17.3.2011 г. МЗХ възложил на „Напоителни системи“ ЕАД дейностите по „стопанисване, поддръжка, експлоатация, опазване и мониторинг на 21 бр комплексни язовира, сред които и описаните и предмет на договора. Между „Омега Т“ ЕООД и „Напоителни системи“ ЕАД било подписано споразумение и били установени неплатени задължения до 31.12.2012 г. Ищецът твърди, че неговият праводател „Омега Т“ ЕООД, бил продължил да извършва дейността по охрана на язовирите за периода 08/13 до 02./2014 г. и били подписани 6 приемо-предавателни протокола за осъществената работа. Счита, че като собственик на охраняваните обекти, задължение на МЗХГ било да заплати стойността на осъществяваната охрана. С договор за цесия от 20.07.2018 г. били прехвърлени задълженията от „Омега Т“ ЕООД на „Натуралактив“ ЕООД. С оглед на тези факти, въззивният съд е приел, че ищецът претендира обезщетение от ответника – Министерство на земеделието, храните и горите, поради това, че стопанисва и управлява обекти, публична държавна собственост, стойността на осъществената охрана, като разход, който МЗХГ не бил заплатил, но е направен от ищеца за сметка на задължението на ответника да поддържа и опазва посочените вещи, язовири. Въззивният съд приема, че елементите на фактическия състав, на претендираното от ищеца основание съгласно чл. 66, ал.1 вр. чл. 99 от ЗЗД са наличие на осъществявана охрана от цедента на описаните обекти в процесния период, размер на разходите на ищеца, прехвърляне на вземането. С оглед на тези факти изрично е приел, че в процеса не е доказано праводателя на ищеца да е осъществил работата, която се твърди да е извършил след изтичане на срока на договора за възлагане на дейността по охраната, като да не е продължил охраната на язовира след 31.03.2012 г. Приел е, че представените доказателства установявали договорна връзка между цедента „Омега Т“ ЕООД и Министерството за периода то 1.11.2010 г., а след 2012 г. извъндоговорни. Тези доказателства били неотносими за периода м. 8 2013 г. до м. 02. 2014 г. Направен е извод от представената спогодба, сключена между „Омега Т“ ЕООД и „Напоителни системи“ ЕАД, като в т. 12.6 от споразумението било посочено, че неразделна част от същото, са два протокола от 30.12.2011 г. и 09.04.2012 г., с които „Напоителни системи“ ЕАД е поело охраната на 21 язовира, включително описаните в т. 1 от споразумението язовири, тези, за които е твърдяно, че са охранявани от „Омега Т“ ЕООД. Поради това е прието, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите, че в посочения период са били охрана на язовирите до 14.02.2014 г. Нямало доказателства за издадени фактури. Нямало и фактури за извършване на дейността. По отношение на оплакванията във въззивната жалба относно липсата на произнасяне по евентуалния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД въззивният съд е приел, че липсва такъв предявен иск. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Съгласно задължението на съда да извърши служебна проверка, при извършената такава съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 от ГПК, не се установиха основания за вероятност съдебното решение да е нищожно. На основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, настоящата съдебна инстанция е задължена да извърши проверка и за наличие на основания, представляващи вероятна недопустимост на съдебното решение. Наред с това задължение следва да се обсъдят и доводите на касатора във връзка с твърдяното от него приложение на чл. 59 от ЗЗД. В случая, ищецът е изложил факти и формулирано искане, които са взети предвид при произнасянето от въззивния съд. В този смисъл, въззивният съд не се е отклонил от диспозитивното начало и е приел, че с оглед твърдението за извършена работа след изтичане на срока на договора, след неговото прекратяване, не е твърдяно наличието на договорно основание за осъществяване на охрана, а е твърдяно извършване на работа без основание, за сметка на лицето, което ги стопанисва и отговаря за поддържането, Министерство на земеделието, горите и храната. Поради това, първоинстанционният съд е определил и соченият ответник и фактите за осъществяване на дейност без натоварване, след прекратяване на сключения договор. Не може да се приеме, че въззивният съд е бил длъжен да разгледа други факти и искане. Ищецът е поддържал изрично, че е извършил дейността без наличие на договор, в полза на Министерство на земеделието, горите и храната, без противопоставяне на лицето, което отговаря за поддържане на тези язовири. Въпросът относно правната квалификация на предявения иск не е свързан с допустимостта на иска, а с правилността на съдебното решение. По отношение на първия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че същият не представлява разрешен процесуалноправен въпрос, по описания от касатора начин. Изрично в определението по чл. 146, № 5428 от 14.10.2019 г. в първоинстанционното производство, ищецът е уведомен, че следва да докаже настъпилото частно правоприемство на основание чл. 99 от ЗЗД, като докаже прехвърлянето на правата чрез договор, сключен между ищеца и неговия праводател, прехвърлил му вземането. Това определение е поправено по реда на чл. 247 от ГПК и докладвано в първото по делото съдебно заседание и определено поставеният правен въпрос е бил спорен. С оглед приетата правна квалификация, първоинстанционният съд е разпределил своевременно доказателствената тежест в процеса. Поставеният правен въпрос не съответства на данните по делото. Налице е необходимост от доказване материалноправната легитимация на цесионера, за да се определи притежаването на претендираното вземане. В първото съдебно заседание, първоинстанционният съд е докладвал делото и изрично е указал доказателствената тежест. Правният въпрос за материално-правната легитимация на ищеца не е бил безспорен, както се твърди. С въззивната жалба ищецът не се е възползвал от възможността да представи това доказателство, за което твърди, че не му е дадена възможност поради допуснато процесуално нарушение, невръчване на определението по чл. 146 от ГПК. Освен това въззивният съд е приел, че липсват доказателства по отношение на твърдението за осъществяване на охрана в процесния период. От този извод следва, че посоченият правен въпрос не е обуславящ изхода на спора. Поради това с поставения правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване и не следва да се обсъждат и допълнителните основания съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Вторият поставен правен въпрос бе обсъден във връзка с вероятността въззивното съдебно решение да е недопустимо при произнасяне на съда по непредявен иск. По отношение на евентуално предявения иск срещу „Напоителни системи“ ЕАД, такъв иск не е приет за разглеждане в процеса. В случая не се засяга редовността на исковата молба, предявена първоначално и съдът е приел, че няма изложени обстоятелства относно новия ответник, за да може да бъде конституиран. Приел е, че не са налице предпоставките за предявяване на иск срещу нов ответник в същия процес. Поради това не е допуснат до разглеждане такъв евентуален иск, а съответно, така посочения правен въпрос не е включен в предмета на делото. По всички изложени съображения не може да се приеме, че е налице общо основание за допускане касационно обжалване. Като следствие от посочения извод не следва да се обсъждат и допълнително посочените основания съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.