Определение № 217 от 02.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 131/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1259/15.12.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 1076/11г., с което Русенският окръжен съд е потвърдил разпореждането от 21.04.2011г. по ч.гр.д.№ 4474/10г. на Русенския районен съд за частично обезсилване на издадена заповед за изпълнение против И. В. Д. поради непредставяне в срок на доказателства за предявен установителен иск за вземането на кредитора. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Частният жалбоподател поставя въпроса дали в хипотезата по чл.415, ал.2 ГПК кредиторът следва да представи доказателства за предявяване на установителния иск или съдът следва да извърши проверка за предявяването му и след това за обезсили заповедта за изпълнение. По повод на обжалване на обезсилването на същата заповед за изпълнение, но спрямо друг длъжник, частният жалбоподател е сезирал ВКС с искане за произнасяне по същия въпрос. Както е посочено в определение № 712/17.09.2011г. по ч.т.д.№ 576/11г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по този въпрос е налице непротиворечива практика на ВКС. В определението /приложено към настоящото дело/ са цитирани актове на ВКС, според които заявителят е длъжен в едномесечния срок по чл.415 ГПК не само да предяви иск относно вземането си, но и да представи доказателства за предявяването му, като за съда в заповедното производство не съществува задължение за извършва служебна справка относно изпълнението на това изискване. Поставеният въпрос е разрешен от ВКС и въззивният акт съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд