Определение № 1427 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3492/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Ю. Х. против решение № 57/24.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 277/2022 г. от състав на ОС – Кърджали. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД. Съдът е приел, че не са налице следните предпоставки за уважаване на предявения иск: дарителите да се нуждаят от издръжка, което състояние е трайно и дареният да е отказал да им дава издръжка, макар, че има възможност да предоставя такава. Този извод съдът е извел от обясненията на ищцата по чл. 176 ГПК, в които е заявила, че не е взела парите (двата пощенски записа от м. февруари и м. март 2022 г.), които ответникът е превел, защото преди не е давал пари и сега е започнал да дава пари, както и е заявила, че е обидена и не иска парите. Ищецът в дадените от него обяснения е заявил, че когато не му стигат парите, му помагат момчетата, помага му малкият син. В тази връзка съдът е приел, че ответника полага грижи за родителите си с извършването на ремонт на стопанската постройка, в резултат на който е пригодена за тяхно жилище с всички необходими условия, със заплащането на разходите за ел.енергия, ВиК услуги, за местен данък и такса битови отпадъци, с придружаване в болнични заведения, когато това е било необходимо. Прието е за установено от доказателствата по делото, че на втория етаж на къщата, подарен на ответника, не е живял никой от семейството, че ищците са живеели на първия етаж, който са дарили на другия си син и след ремонта на стопанската постройка и преустройството й в жилище, са заживели в същото, като се опровергава твърдението на ищците, че са изгонени от ответника от втория етаж на къщата след дарението. От тези данни съдът е приел, че не може да се направи извод, че с отговора на нотариалната покана, ответникът е отказал да дава издръжка на родителите си. Прието е, че ответникът е доказал в производството, че полага грижи за своите родители, както и е започнал да им дава издръжка, която ищцата е заявила, че не желае, тъй като се чувства обидена, с което изпада в противоречие със собствената си теза, че се нуждае от издръжка. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че необходимите средно месечните разходи за домакинството на ищците са в размер на около 559 лева, а средно месечните им доходи са в размер на 662 лева. Посочено е, че ищците живеят безвъзмездно в имот, собственост на ответника, за който той заплаща местен данък и такса битови отпадъци, консумираната ел. енергия и ВиК услуги от родителите му, че лечението на ищцата е безплатно, поради което не са необходими допълнителни средства за закупуването на лекарства. Ищцата заплаща ежемесечно предоставяната й храна, разход, който може да си позволи с оглед на дохода й от пенсия. По отношение на ищеца не се твърди и не е доказано дали са необходими и колко средства във връзка със здравословното му състояние, както и не се представят доказателства, че такива разходи се извършват ежемесечно от него. Същевременно безплатно ежедневно му се доставя храна Горните обстоятелства са довели съда до извод, че искът е неоснователен, тъй като ищците не са изпаднали в трайна нужда от издръжка, която да предопределя необходимостта от отмяна на дарението. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросите са свързани с предпоставките на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД относно изпадането в трайна нужда от издръжка, като основание за претендирането от страна на дарителя на нейното давани и евентуално като основание за отмяна на дарението. Съгласно решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г., ВКС, IV г. о., нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани. Във всеки един конкретен случай сумата е различна, като преценката на съда е въпрос на възприетите от него факти и обстоятелства по конкретното дело, като доколкото съдът е приел, съобразявайки цитираната по-горе съдебна практика на ВКС, че ищците не са изпаднали в състояние на трайна нужда от издръжка, то не е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. В полза на ответникът по касационната жалба следва да се присъди сумата 1500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС