Определение № 459 от 22.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 799/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 235 от 11.10.2017 година по гр.д. № 321/2017 година, Добрички окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, предявен от Ж. И. П. срещу А. Й. Т. и И. П. Т., всички от [населено място], за определяне на мерки за лични отношения между малолетното дете Ж. и неговата баба, ищцата по делото. В решението е прието за установено, че малолетното дете Ж. И. Т. е [дата на раждане] от родители ответниците А. Й. Т. и И. П. Т.. Бракът между родителите е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 693/2016 г., с което родителските права над детето са предоставени на майката и е определен режим на лични отношения между бащата и детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 17 ч. в неделя; два пъти по петнадесет дни през лятото през време, когато майката не е в годишен отпуск, както и по три дни от всяка ученическа ваканция. Ищцата е баба на детето Ж. по бащина линия. Здравето и позволява да се грижи за внучката си за кратки периоди от време и няма причина, която да изключи полезността и необходимостта от общуването им. Прието е, че лошо сложилите се отношения между майката на детето с неговата баба и с бащата, упражнил домашно насилие, за което му е наложена забрана да приближава майката и детето в продължение на пет месеца, не дават основание да се прекъснат личните контакти между бабата и детето, които са в и негов интерес. С оглед възрастта на детето, установеното му ежедневие, режима на личните му отношения с бащата и необходимото време да прекарва със своята майка, съдът е определил режим на лични контакти между малолетното дете Ж. и неговата баба Ж. И. П. всеки първи и трети петъчен ден от месеца от 17 часа в петък до 9 часа в събота с преспиване в дома на бабата, както и една седмица през лятото в периода юни-август, когато майката не е в платен годишен отпуск и не се осъществява определеният режим на лични отношения с бащата. Касационна жалба против решението на Добрички окръжен съд е постъпила от А. Й. Т.. Поддържа се, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: как следва да бъде определен режимът на лични отношения между малолетното дете и неговата баба, имаща възможност да контактува с детето през времето, определено за лични контакти с бащата, с когото живеят на един адрес; имат ли значение за режима на лични отношения ниската възраст на детето, здравословните проблеми на бабата и прекъснатият за продължително време контакт между тях и допустимо ли е съдът да определи режим на лични отношения с детето, надхвърлящ по време желания от неговата баба. Ответницата по касационната жалба Ж. И. П. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ответникът И. П. Т. не взема становище. По доводите за допускане на касационно обжалване, състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Въпросът допустимо ли е съдът да определи режим на лични отношения с детето, надхвърлящ по време желания от неговата баба не е обуславящ изхода на делото - съдът е определил режим на лични контакти в рамките на заявения от ищцата. По въпроса следва ли при определяне режима на лични отношения между малолетното дете и неговата баба да бъде съобразено, че бабата има възможност да контактува с детето през времето, определено за лични контакти с бащата, с когото живеят на един адрес, Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 139 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 6998/2013 г. ІV г.о. Прието е, че при иск по чл. 128, ал. 1 СК следва да се съобразява дали на родителя, който не упражнява правата спрямо детето е определен широк режим на лични отношения, живее ли той на едно и също място с родителите си и отношенията между тях позволяват ли съвместното осъществяване на лични контакти. Прието е, че въпросът за наличието на тези условия е фактически и се прави от съда с оглед обстоятелствата, установени по конкретното дело, но ако те са налице, в интерес на детето е да има контакти с бабата и дядото едновременно с осъществяването на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права. Обжалваното въззивно решение не е съобразено с така установената практика на Върховния касационен съд, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Основателен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса имат ли значение за режима на лични отношения по чл. 128, ал.1 СК възрастта на детето, здравословните проблеми на бабата и прекъснатият за продължително време контакт между тях. Въпросът е от значение за точното приложение на чл. 128, ал.1 СК при определяне на режима на лични отношения между децата и техните баба и дядо и обуславя изхода на делото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение