Определение № 145 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ц. А. срещу решение № 710 от 30.04.2012 г., постановено по гр.д. № 1909 по описа за 2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, Първи състав, с което е потвърдено решение № 561 от 14.01.2011 г., постановено по гр. д. № 3016 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение-VІ брачен състав, за установяване по иска с правно основание чл.41 от СК/отм./, предявен от С. М. И., че детето М. С. М. е заченато и произхожда от А. Ц. А., за осъждане на А. Ц. А. да заплаща на малолетното дете М. С. М. като майка и законен представител на С. М. И. месечна издръжка в размер на 60 лв. и за записване на детето в регистрите по гражданското състояние с имената М. А. А.. Касаторът А. Ц. А. твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК. Поставя следния въпрос, по който според него следва да бъде допуснато касационно обжалване: Достатъчно ли е единствено заключение на Д. експертиза за правния извод, че ответникът е истинският биологичен баща на детето или следва да бъдат събрани и други доказателства, установяващи безспорния произход на детето-интимни контакти по време на периода на зачеване, физическа и биологична годност, създаване и предоставяне на материал за оплождане, наличие на заболявания, явяващи се пречка затова? Счита, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на представената от него съдебна практика. Ответницата по жалбата С. М. И. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за заплащане на 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: За да приемат, че касаторът е баща на малолетното дете, съдилищата са се позовали на единична и тричленна Д. експертиза, на съдебно-медицинска експертиза за периода на зачеването и на показанията на свидетелите И. и Г.. От свидетелските показания се установява, че в периода на зачеване касаторът и ищцата са поддържали интимни отношения, а според Д. експертизите касаторът е баща на малолетното дете. От преразпита на вещите лица, изготвили тричленната експертиза, в съдебното заседание на 15.03.2012 г. става ясно, че е практически невъзможно друго лице да е баща, освен ако касаторът има еднояйчен близнак, който е заченал детето. Защитната теза на касатора е била, че той е поддържал интимни връзки с приятелката на ищцата, която без негово знание е дала на ищцата генетичния му материал, послужил за забременяване на ищцата по метода „ин витро”. Въпреки дадената от съдилищата възможност, касаторът не е доказал тези свои твърдения. Следователно изводът на съдилищата за доказан произход на детето от касатора не почива само на Д. експертиза, а на съвкупна преценка на всички доказателства, включително и на преценката за недоказаност на неговото възражение, поради което не противоречи, а съответства на цитираната от касатора съдебна практика. Ето защо отговорът на поставения от касатора въпрос в желания от него смисъл не би довел до промяна на извода в обжалваното въззивно решение, че той е баща на малолетното дете. В този случай, понеже въпросът е без значение за изхода на делото, касационно обжалване не следва да бъде допускано. Не е основание за допускане на касационно обжалване и изразеното в допълнителните съображения на касатора съмнение в компетентността на вещото лице С. Х.. Въз основа на установена по надлежния съдебен ред неистинност на заключението на вещите лица касаторът евентуално би могъл да иска отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, но не и неговото допускане до касация. При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение