Определение № 5824 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 730/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 7219/17.11.2023 г., подадена от А. Ж. Д. – лично и като законен представител на Д. А. Д., чрез адвокат Д. К., срещу решение № 266 от 13.10.2023 г. по гр. д. № 20233200500497/2023 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е отменено решение № 348 от 09.05.2023 г. по гр. д. № 1680/2022 г. на Районен съд – Добрич за възстановяване запазената част на Х. Х. Д., действащ със съгласието на своята майка и законен представител С. П. Д., в размер на 1/4, на стойност 20 355 лв., от наследството на К. Д. Г., починал на 15.05.2021 г., като е намалено с 1/4 завещателно разпореждане по саморъчно завещание от 23.03.2021 г., обявено с протокол от 10.06.2021 г. от нотариус Д. Б., с рег. № 535 на НК, вписано в Служба по вписванията - гр. Добрич под № 138, том VII, дело № 2740 от 16.07.2021 г., с което К. Д. Г. е завещал на А. Ж. Д. следния недвижим имот в [населено място], [улица]: 3/4 ид. ч. от 1/3 ид. ч. от дворно място от 1200 кв.м, имот с пл. № *, описан в нот. акт № 109, т. І, н. д. № 218/1985 г. на нотариус при PC – Добрич, и 3/4 ид. ч. от къщата, находяща се в това дворно място, състояща се от три стаи, сервизно помещение и антре, и като е намалено с 1/4 ид. ч., на стойност 5207.50 лв., дарение, извършено от К. Д. Г. в полза на Д. А. Д., на следния недвижим имот в [населено място],[жк], [улица]: 3/4 ид. ч., равняващи се на 127.50 кв.м от дворно място с площ от 170 кв.м, включено в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 402 кв.м, по нот. акт № 161, том I, дело № 154 от 2021 г., на нотариус Б., вписан под № 188, том V, дело № 943/2021 г., вх. peг. № 2075 от 23.03.2021 г. на Служба по вписванията - гр. Добрич, като вместо това въззивният съд е възстановил запазената част на Х. Х. Д., в размер на 1/2, на стойност 38 343.75 лв., от наследството на К. Д. Г., като е отменил изцяло завещателното разпореждане по саморъчното завещание от 23.03.2021 г., обявено с протокол от 10.06.2021 г., в полза на А. Ж. Д., и е намалил с 22721.25/61065 части, на стойност 22 721.25 лв., извършеното от К. Д. в полза на Д. А. Д. дарение на следния недвижим имот в [населено място],[жк], [улица]: 3/4 ид. ч., равняващи се на 127.50 кв.м от дворно място с площ от 170 кв.м, включено в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 402 кв.м, по нот. акт № 161, том I, дело № 154 от 2021 г. Окръжен съд – Добрич е съобразил, че по делото са предявени от Х. Х. Д., действащ със съгласието на своята майка и законен представител С. П. Д., срещу А. Ж. Д. и Д. А. Д., действащ чрез своята майка и законен представител А. Ж. Д., искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Посочил е, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже качеството си на наследник с право на запазена част на наследодателя, размера на наследствената маса и размера на запазената му част; в тежест на ответника е да докаже какво друго имущество се включва в наследствената маса, което да покрива запазената част на ищеца. Съдът е приел за установено следното: Съгласно удостоверение за наследници № 940-00-1520/21.12.2021 г. ищецът е наследник на К. Д. Г., като същият се явява и такъв с право на запазена част, тъй като е внук на наследодателя и е призован към наследяване по право на заместване на своя баща Х. К. Д., син на наследодателя. Към датата на своята смърт К. Д. Г. не е бил в брак и Х. Х. Д. е единствен негов наследник, поради което запазената част на последния възлиза на 1/2 от имуществото на наследодателя (чл. 29, ал. 1, предл. първо ЗН). В тази хипотеза разполагаемата част на наследодателя също е 1/2. С нот. акт № 109/18.02.1985 г. К. Д. Г. е придобил чрез замяна 1/3 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 1200 кв.м, ведно с построената в това дворно място къща за живеене, състояща се от три стаи, сервизно помещение и антре, находящо се в [населено място], [улица], представляващо имот с пл. № *, в кв. 33 по плана на [населено място]. С нот. акт № 191/30.03.1992 г. К. Д. Г. е придобил чрез поемане на задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя дворно място от 170 кв.м ид. ч. от недвижим имот с площ от 348 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], представляващ имот с пл. № * в кв. 21, номер по стар план: 545, в кв. 37 по плана на [населено място]. През 1983 г. К. Д. Г. е сключил граждански брак с Й. Х. Г., прекратен на 16.02.2021 г. поради настъпила смърт на съпругата. Съгласно приложените към исковата молба нотариален акт № 161, том I, дело № 154 от 2021 г. и саморъчно завещание от 23.03.2021 г., обявено с протокол от 10.06.2021 г. от нотариус Д. Б., вписано в Служба по вписванията - гр. Добрич под № 138, том VII, дело № 2740 от 16.07.2021 г., в полза на ответниците по исковата молба са извършени дарение и завещателно разпореждане. Наследството, оставено от наследодателя К. Д. Г., е прието от Х. Х. Д., действащ със съгласието на своята майка С. П. Д. (удостоверение изх. № 3210/06.06.2022 г., издадено по ч. гр. д. № 1441/2022 г. по описа на РС – Добрич), като приемането е вписано под № 103 от 27.05.2022 г. в особената книга при РС - Добрич по реда на чл. 61, ал. 2, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. Съгласно заключението от съдебно-оценителната експертиза, към датата на смъртта на наследодателя К. Д. Г., т.е. датата на откриване на наследството, цената на дарените части от недвижим имот възлиза на 61 065 лв., а на завещаните части – на 15 622.50 лв. Въз основа на така изложеното, Окръжен съд – Добрич е заключил, че размерът на наследствената маса се определя като сбор от стойностите на описаните по-горе два недвижими имота към датата на откриване на наследството – 61 065 + 15 622.50 = 76 687.50, т.е. размерът на наследствената маса е 76 687.50 лв. В тази връзка е отчел краткия период от време, изминал между извършването на дарението на 23.03.2021 г. и датата на смъртта на наследодателя - 12.05.2021 г., и липсата на твърдения от страна на надарения за настъпили изменения в положението на дарения имот от датата на дарението до датата на откриване на наследството. Съдът е приел, че именно посочените идеални части от имотите, с които наследодателят К. Г. се е разпоредил чрез дарение и завещание, са единствената собственост, от която следва да се формира размерът на наследствената маса. В тази връзка е изложил, че имотите са били придобити в режим на СИО, като след смъртта на съпругата Й. Х. Г. К. Г. притежава общо 3/4 ид. ч. Съобразявайки определения размер на наследствената маса и размерите на запазената и разполагаемата част, въззивният съдебен състав е изчислил, че запазената част на ищеца е в размер на 38 343.75 лв., съотв. разполагаемата част на наследодателя е в същия размер. Предвид този извод и доколкото нито се твърди, нито се установява Х. Х. Д. да е получил по наследство някакво имущество от наследодателя си К. Г., то безспорно е налице и накърняване на неговите запазени части от наследството на последния, като същото е в размер на пълната стойност на полагащата му се запазена част. Окръжен съд – Добрич е посочил, че съвкупното тълкуване на разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 ЗН налага извода, че при установено накърняване на запазени части от наследство, възстановяването се извършва, като първо се пристъпи към съответно намаляване на завещателните разпореждания, като едва ако тяхното пълно изчерпване се окаже недостатъчно за попълване на накърнените запазени части, се пристъпва към намаляване на даренията, като се започне от последните и се върви последователно към по-старите. Приел е, че в настоящия казус завещаното имущество е размер на 15 622.50 лв. и се явява недостатъчно за пълното възстановяване на накърнението, поради което завещанието следва да бъде отменено изцяло. След отмяната на завещанието, накърнението остава в размер на 22 721.25 лв., което, от своя страна, обуславя намаляване на извършеното дарение. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 36 ЗН, изискваща при извършване на намаляването на дарението да бъде съобразено и дали отделянето на част от дарения имот може да се извърши удобно, както и да се пресметне съотношението на размерите на дарения имот към тази на разполагаемата част. Намерил е, че в случая не представлява пречка дарението да бъде намалено частично, с част, съответстваща на обема на накърняването, доколкото ищецът и ответницата и понастоящем притежават дарения имот в идеална съсобственост помежду им и не се налага да бъдат отделяни реални части от имота (ищецът притежава идеални части от този имот по наследяване от Й. Г. Х.). Ето защо, дарението следва да бъде намалено с 22721.25/61065 части от дарените идеални части от недвижим имот, с което ще бъдат попълнени изцяло накърнените запазени части на ищеца. Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е формулиран въпросът: Кога се намалява дарение съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗН – след като се изчерпят завещаните имущества или преди това. Сочи се противоречие с приетото в решение № 60102/13.10.2021 г. по гр. д. № 965/2021 г. на ВКС, І г. о. За да обосноват очевидна неправилност на въззивното решение, жалбоподателите твърдят, че същото е постановено в противоречие с ангажираните по делото доказателства относно левовата равностойност на двата имота, и по-конкретно – пазарната стойност на имота-предмет на завещателното разпореждане (61 065 лв.). От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на атакуваното пред него въззивно решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, предвид възприетата от въззивния съд парична равностойност на всеки един от процесните имоти. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,