Определение № 60260 от 08.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 634/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. С. К., И. Г. К. и „Н. – Милва“ ЕООД срещу определение №260086 от 18.02.2021 г. по ч.т.д.№94/2021 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №398 от 08.12.2020 г. по т.д.№157/2020 г. на ОС Хасково, с което са оставени без уважение исканията на С. С. К., И. Г. К. и „Н. – Милва“ ЕООД за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Следва ли съдът при разглеждане и/или преценка на предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 от ГПК да извърши преценка доколко материалното състояние на молителя, съпоставено с размера на дължимите разноски, му позволява нейното заплащане. 2. Следва ли в постановения съдебен акт съдът да се произнесе изрично, че молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. 3. Допустимо ли е преценката на съда за наличие или липса на предпоставки за освобождаване от държавна такса да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да реализира доходи, поради обстоятелствата: че е съдружник/управител на дружеството, както и за наличието на възможност да осъществява търговска дейност, при наличие на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава; че притежава единствен жилищен имот и едно МПС, при наличие на изрично изявление в декларацията за наличие на доходи от пенсия /в размер на 450 лв. за единия жалбоподател и 250 лв. за другия/ и липса на доказателства по делото, че доходи от наем или продажба на имота и МПС лицето не получава; че притежава доход от пенсия при достигната възраст под размера на минималната работна заплата, въпреки, че е предоставил доказателства, че притежава ТЕЛК за 50% намалена работоспособност и допустимо ли е наличието на ТЕЛК да не бъде взето предвид възможността да реализира доходи, само защото по делото има доказателства, че същото получава пенсия за достигната възраст. 4. Каква е отговорността за разноски на обикновените другари в процеса: солидарна или разделна и какъв е порокът на акт, с който въззивният съд приема, че обикновените другари дължат разноски не солидарно, а поравно, но не отразява това обстоятелство в диспозитива на определението, а само в мотивите. 5. Допустимо ли е освобождаване на юридическо лице /търговско дружество/ от задължение за внасяне на държавна такса/разноски за производство пред съд при условие, че в националното законодателство не е предвидена възможност за освобождаване на юридическите лица /търговски дружества/ от държавна такса и разноски, но правото на ЕС не изключва принципната възможност за освобождаване от такса и разноски, когато това се налага за осигуряване на правото на ефективен достъп до съд и на ефективна съдебна защита. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че преценката за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК не може да бъде обща и по принцип, а следва да бъде съобразена с конкретен размер на дължими такси и разноски. Изложил е съображения, че молителите са обикновени другари и всеки от тях има задължение да заплати по 50 лв. от определеното от съда възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв. Посочил е, че в качеството си на ответници не дължат никакви други разноски в настоящия етап на производството, като дори и да се приеме, че дължат и 200 лв. разноски по друго дело, това не променя извода, че заплащането на тези разноски не е непосилно с оглед материалното им положение. Анализирайки декларираните от молителите обстоятелства във връзка с тяхното имуществено състояние, вкл. дохода и финансовото състояние на лицата, месечните им разходи, притежаваните от тях недвижими имоти, МПС и машини, наличието на решение на ТЕЛК по отношение молителката К., пенсионирана след достигане на необходимата възраст и осигурителен стаж и осъществяваната търговска дейност от посочената молителка, въззивният съд е достигнал до извод, че молителите /вкл. юридическото лице, по отношение което въззивният съд не е отрекъл, а е признал принципната възможност да бъде освободено от заплащане на разноски/ са в състояние да заплатят разноските за вещо лице, които са единствени в производството до този момент. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Поставените от частните касатори от първи до трети въпрос вкл. се свеждат до въпроса - за извършваната от съда преценка по чл.83, ал.2 от ГПК за наличие на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на разноски. По отношение на този въпрос, макар и обусловил решаващата воля на въззивния съд, не се установява поддържаното от частните касатори селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно константната практика на ВКС /наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, по молбата по чл.83, ал.2 от ГПК съдът следва да съпостави размерът на дължимата сума с общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства, като съдът не следва да подхожда формално при преценката за освобождаване от разноски, извършвана на основание примерно изброени критерии: доходи, имуществено състояние, установено с декларация /преценката на което не може да се основава на предположения за възможността за реализиране на доход/, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст. Тази преценката е винаги конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя. Когато с оглед декларираните обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че лицето притежава доходи и имущество, което може да бъде осребрено или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че това лице няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. В процесния случай въззивният съд се е съобразил изцяло с цитираната практика, като е приел, че съвкупната преценка на установените по делото данни, води до извод, че всеки от молителите разполага с достатъчно имущество, което да му позволи да отдели необходимите средства за заплащане на дължимите разноски за вещо лице. Т.е. изводът за имущественото състояние на всеки молител не е направен въз основа на предположения или на бъдеща потенциална несигурна възможност за реализиране на доход, а на основание установените по делото въз основа на събраните доказателства /счетени за достатъчни за установяване на имуществото на молителите и за възможността последните да заплатят посочените разноски/ данни. С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, останалите формулирани от частните касатори въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. Отговорността за разноските по делото представлява по правната си същност облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната страна, в чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от противната страна да плати направените разноски, респективно отговорът на четвърти въпрос няма отношение към изводите за наличие или липса на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на разноски от страната, която дължи предварителното им заплащане с оглед предприемане на действие в неин интерес. От друга страна както бе посочено въззивният съд не е отрекъл възможността търговско дружество да бъде освободено от заплащане на разноски, но е счел, че „Н. – Милва“ ЕООД има финансовата възможност, заедно с останалите двама ответници, да заплати 150 лв. за експертиза. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,