Решение № 6114 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Г. В. С. против решение № 1541/ 25.04.2025 г. по адм. д.№ 945/ 2024 г. по описа на Административен съд-Плевен. Иска отмяна на решението като неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171,т.5 от АПК и не е указал, че не сочат доказателства за обстоятелства от значение за спора- катедрено заседание на рецензии от членове на Катедрения съвет, дали има научен редактор и има ли други научни рецензенти. Неправилно съдът не е приел за релевантен факта, че НАЦИД е регистрирал в публичния си регистър като монография научния труд на тема „Голямата промяна на Македонската република" - представен в процесния конкурс и със записан редактор д-р Д.П.. На заседанието на Научното жури /НЖ/от 26.09.2024 г. шест от седемте членове изразяват становище на законосъобразността на трудовете на Г. С., в т.ч. монографията. Факултетният съвет на Факултета по икономически и социални науки на Пловдивския университет „П.Хилендарски“, обжалва решение № 1541/ 25.04.2025 г. по адм.д.№ 945/ 2025 г. на АС-Плевен. Иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Съдът неправилно приема, че хабилитационният труд на Г. С. не е монография, защото има само един рецензент. НАЦИД е регистрирал научния труд като монография с рецензент и редактор. Единствено вписването във водения от НАЦИД регистър е правнорелевантно за преценката дали определено лице отговаря на изискванията за участие в конкурса. Дадените указания от съда по чл. 170, ал.1 и ал.3 от АПК са формални. Ответникът П. А. А., чрез адвокат С. Станев, оспорва касационните жалби. Представеният в конкурса текст не е монография, защото няма редактор, а само един рецензент. Този факт е потвърден от ПУ в писмо до заместник-министъра на образованието и науката. Доводът, че има редактор е наведен в последното съдебно заседание. Внезапната поява на името на д-р П. става след началото на делото и става въпрос за промяна на базата данни в НАЦИД за целите на делото. Самото обсъждане на труда на заседания на катедрата не представлява рецензия по смисъла на закона. Рецензията се изготвя на материален носител и в писмена форма. Текстът не отговаря на изискванията на монографичен труд и С. въобще не е трябвало да бъде допускан до конкурса. Прави се опит да се заобиколи конкурсното начало и да се даде предимство на "вътрешния кандидат". Цели се доктор по политология / "малък доктор"/ да бъде представен за подходящ кандидат за доцент по сигурността пред кандидат, който е доктор на науките / "голям доктор"/ по сигурност. Производството е прекратено по касационната жалба на П. А. с определение №11893/ 25.11.2025 г. по адм.д.№ 7271/2025 г. по описа на ВАС, пето отд., което е влязло в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Недопустимо е да се приеме за установено пред касационната инстанция, че трудът на Г. С. има съответния редактор, тъй като нови установявания не могат да се правят в касационно производство. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от страни, за които решението е неблагоприятно, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Правният спор по делото е дали представеният научен труд от Г. В. С., главен асистент" в професионално направление 3.3 "Политически науки", Факултет "Икономически и социални науки" в ПУ, има качеството на "монография" по смисъла на чл. 24, ал.1, т. 3 вр. с пар.1, т.10 от ДР на ЗРАСРБ в конкурс за заемане на академична длъжност "доцент" в област на висшето образование 9. Сигурност и отбрана, професионално направление 9.1 "Национална сигулност" в катедра "Политически науки и национална сигурност" към Факултета по икономически и социални науки на ПУ "Паисий Хилендарски", обявен в ДВ бр. 32/ 9.04.2024 г. С решение №1541/ 25.04.2025 г. по адм.д.№ 945/ 2024 г. по описа на АС-Плевен е отменено решение по т.2 на Факултетния съвет на Факултета по икономически и социални науки при ПУ "П.Хилендарски", обективирано в Протокол № 194/ 30.09.2024 г., с което гл.ас. Г. В. С. е избран за "доцент" по област на висшето образование 9.Сигурност и отбрана, професионално направление 9.1 Национална сигурност към катедра "Политически науки и национална сигурност" на Факултета по икономически и социални науки. Съдът приема, че изданието с ISBN 978-619-202-683-7 няма научен редактор, а само научен рецензент, което е доказано от двата разпечатани екземпляра, представени от П. А. в съдебното производство и в хода на административното производство пред министъра на образованието и науката. Представената справка от НАЦИД на л.589 от 04.04.2025 г. сочи за първи път, че монография " Голямата промяна на Македонската Република" е с научен рецензент- доц. д-р А.М. и научен редактор д-р Д.П.. Съдът приема, че това не може да промени извода му за неспазване на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗРАСРБ - не е публикуван монографичен труд и Г. С. неправилно е допуснат до оценяване по чл. 26, ал. 2 от ЗРАСРБ, доколкото не е спазен чл. 24, ал. 1, т. 3. Нормативната уредба относно Националния център за информация и документация съдържа електронна база данни и информация за конкурсите за заемане на академичните длъжности, като посочва коя точно информация подлежи на вписване, но липсва законова презумция за законност и че вписаните факти отговарят на действителното положение. Липсва и контолиращ спрямо НАЦИД орган на вписаните данни. Прието е, че не е налице основание за връщане на преписката за продължаване на конкурса, тъй като според мнозинството на НЖ кандидатът П. А. също не отговаря на изискванията за участие в конкурса. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Постановено е след обсъждане на релевантните за делото факти, установени с допустими доказателствени средства. Неоснователно е оплакването на касаторите за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като по делото е постановено определение от 18.11.2024 г., с което е разпределена в началото доказателствената тежест. Определението за "монография" е законово и се намира в пар.1, т.10 от ДР на ЗРАСРБ. Представлява публикувано научно издание, което съдържа пълно и всестранно изследване на определен предмет, проблем или личност, написано от един или от няколко автори, придържащи се към един и същ възглед. Монографията е научен труд, който не повтаря или обобщава съществуващото знание, има научен редактор и/или научни рецензенти, притежава ISBN и е в обем не по-малък от 100 стандартни страници с 1800 знака на страница. Тя трябва да съдържа разгърнато съдържание, изчерпателна библиография. Страните по настоящото дело тълкуват по различен начин израза "има научен редактор и/или научни рецензенти". От определението за монография се налага извод, че същата трябва да има: 1. научен редактор и научни рецензенти /т.е. поне двама/ или 2. научни рецензенти /поне двама/. Как се установява дали са спазени посочените формални законови изисквания. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗРАСРБ посочва, че кандидатите трябва да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и за придобиването на научната степен "доктор на науките". Изводът е, че монографията е публикувано научно издание, което има предписано от закона съдържание, написано от един или от няколко автори, като предвид закона и чл. 65, ал.1, т.4 от Правилника за развитието на академичния състав на ПУ"П.Хилендарски" текстът трябва да е публикуван след редактиране и/или рецензиране, за да отговаря на определението за "монография". Законът не посочва изрично как се доказва "имането" на редактор и рецензент. По делото са събрани доказателства, които установяват, че научният труд на Г. С. е публикуван 2021 г. преди обявяване на конкурса и съответно преди обсъжданията в състава на Научното жури, намира се на страницата на ПУ "П.Хилендарски" https://fisn.uni-plovdiv.bg/wp-content/uploads/2021/07 в електронен вариант и в печатен вариант /л.264/, като е представен и в хода на административното производство пред министъра на образованието и науката. В публикуваните издания е посочен само един рецензент доц. д-р А. М.. Текстът на чл. 3 ППЗРАСРБ предвижда министърът на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация /НАЦИД/ да създаде и поддържа публичен регистър като електронна база данни, който съдържа информация за лицата, придобили образователна и научна степен "доктор" и/или научна степен "доктор на науките" във висше училище или научна организация в Република България, за защитените дисертационни трудове, за хабилитираните лица и другите лица на академични длъжности в Република България, лицата, придобили научни степени в чужбина, признати по законоустановения ред. Електронната база данни по ал. 1 съдържа и информация за конкурсите за прием на редовни и задочни докторанти, както и за заемането на академичните длъжности в акредитираните от НАЦИД професионални направления и специалности, която се изпраща до НАЦИД за публикуване не по-късно от 7 дни след решението за обявяване на конкурса от съответния академичен или научен съвет. Следователно в елекронната база данни на НАЦИД се публикува информация, която се съдържа в други източници. Дейностите по актуализиране на информацията в профила на конкретния учен става на база други източници след проверка за съответствие и потвърждение на автентичност. Поради това, при наличието на спор, само вписването в НАЦИД на име на лице като редактор към конкретна монография не презумира, че лицето действително е било научен редактор. В писмото на МОН №0104-26/ 6.02.2025 г. /л.169/ е посочено, че по сигнал е извършена проверка относно действителността на въведените в НАЦИД наукометрични показатели и извършените промени, като монографията на спечелелия участник е рецензирана от външен рецензент доц. д-р А. М.. Няма посочено име на редактор. В писмото на ПУ "П.Хилендарски" вх. № 0402-95/ 20.12.2024 г. до МОН / л.262/ е посочено, че авторът е получавал рецензии и становища от членове на научното звено, бележки, които е отразил навсякъде, както и че имало преценка на вътрешни рецензенти. Действително има приложени по делото изложения, наименовани "рецензии" от двама членове на научното жури проф. Н. Н. и д-р И. С. и двамата от ПУ "П.Хилендарски". Двете рецензии представляват по съдържание представяне на биографични справки за двамата конкуренти, характеристика на дейността им, тяхната подготовка, оценка на научната им дейност, справка за темите на статиите с автор П. А. и на Г. С., кратък коментар на монографиите на Г.С. "Голямата промяна на Македонската република" и "Изгревът на белия полумесец- изгледи на нов турски век на Балканите", както и на други шест статии. Представени са писмени становища и от останалите членове на Научното жури /л. 121-203/, но в тях е направен анализ на дейността, публикациите и е направено оценяване на двамата кандидати по различни критерии. Поради това доводът, че научният труд на Г. С. има необходимите поне две рецензии за конкурса от 9.04.2024 г., не отговаря на материалите по делото по две съображения:1. В приложените писмени становища няма аналитичен преглед на съдържанието, оценка, извод за принос и значимост на разработката и следователно не могат да бъдат определени като рецензия на монография, 2. Написани са в хода на конкурса, след публикуването на научния труд, а не преди него, поради което забележките не са отразени в съдържанието. Следователно е напълно обоснован изводът на съда, че след становищата на членовете на научното жури, Г. С. не е правил никакви промени в съдържанието на научния си труд и е невярно твърдението, че бил съобразил писмените изложения на членовете на НЖ. В научния труд като рецензент е посочено лицето А. М., чиято рецензия не е приложена по делото, но не е имало спор, че такава съществува. Проблемът е,че законът изисква да има едновременно научен редактор и научни резензенти или само научни рецензенти, т.е. поне двама. В случая рецензентът е един. След като не е доказано изпълнение на изискванията на закона, решението се явява правилно, защото научният труд на Г. С. не е монография по смисъла на закона. Името на лицето д-р Д.П. като научен редактор се появява едва в справка от НАЦИД от 4.04.2025 г. /л.589/ и не кореспондира с доказателствата, представени до този момент. Предвид чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административиня акт с материания закон се преценява към момента на издаването му. В случая оспореният административен акт е от 30.09.2024 г., представеното доказателство е представено в о.с.з. на 3.04.2025 г. и със сигурност не отразява фактите, обявени в НАЦИД към момента на издаване на решението на Факултетния съвет. Поради това правилно не е ценено от съда. По същите съображения не са допустими представените в касационното производство писмени доказателства от 12.05.2025 г.- писмо от ПУ "П.Хилендарски" за открита в библиотеката декларация от лицето Д. А. П. като научен редактор на монография "Голямата промяна на Македонската република". Обратното би означавало да се наруши забраната на чл.218 от АПК за нови фактически установявания. Освен това дори съчинението да има научен редактор, видно от цитираната законова разпоредба се изисква рецензенти, т.е. поне двама, а в случая е един. От доказателствата е видно, че жалбоподателят е сезирал с жалби от 14.10.2024 г. едновременно министъра на образованието /л.179/ и науката и съда /л.2/. Пред административния орган оплакванията са от "наукосъобразно, законосъобразно и етично естество", докато в жалбата до съда оплакванията са за незаконосъобразност на акта, с който е финализирана конкурсната процедура. Административното производство пред МОН е приключило с влязла в сила заповед № РД-09-328/ 13.02.2025 г. на МОН, с която е потвърден акта на ПУ "П.Хилендарски" - решение на ФС на Факултета по икономически и социални науки отразено в протокол № 194/ 30.09.2024 г. за утвърждаване на избора на Г. В. С. за заемане на академичната длъжност "доцент " по обявената конкурсна процедура, обн. ДВ бр.32/ 09.04.2024 г. Поради това не е налице нарушение на чл. 129 от АПК. С оглед изложеното решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Предвид чл.8, ал.3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа в полза на адвокат С. В. Станев следва да се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната интанция в размер на 1000/ хиляда/ лева или 511 евро за неоснователно подадена касационна жалба от Факултетния съвет на Факултета по икономически и социални науки на Пловдивския университет „П.Хилендарски“. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение