Определение № 185 от 03.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 457/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от И. П. П. срещу определение № 1648 от 10.09.2010 год. по ч.гр.д.№ 701/2010 год. на Пазарджишки окръжен съд,с което е оставена без уважение частната жалба на И. П. П. срещу разпореждане от 29.06.2010 год.на РС - Пещера,с което е върната въззивната жалба против първоинстанционното решение.В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК твърди, че процесуалноправния въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК-приоритет на лично връчване,когато страната има пълномощник, е решен в противоречие с практиката на ВКС.Представя и се позовава на определения на ГК и ТК на ВКС. Ответниците по частната жалба не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при данните по делото намира следното: Частната жалбата е процесуално недопустима. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК/редакция преди изменение ДВ бр.100/2010 год./не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв.Липсва легална дефиниция на понятието "обжалваем интерес" ,което се въвежда с ГПК и то само и единствено в случая ,когато се преценява допустимостта до касационна проверка на определенията – чл.274 ал.4 ГПК и на въззивното решение –чл.280 ал.2 ГПК.Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка,а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право,т.е.и обжалваемия интерес се определя по този критерий.В разглеждания случай данъчната оценка на целия имот,а не на процесните 60 кв.м. е 306,60 лв.,т.е.под 1 000 лв.,поради което е налице изключението на чл.274 ал.4 ГПК и касационното обжалване е недопустимо. С оглед изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,