Определение № 50067 от 02.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 983/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Снежин 2003“ ЕООД (н.), подадена от синдика на дружеството В. Г., срещу решение №685 от 10.11.2021 г., постановено по в.т.д. №683/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в, с което е потвърдено решение от 15.03.2021 г. по т.д. №2418/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -18 с-в. С решението на СГС е отхвърлен главния иск с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 124 ал. 1 ГПК против „Ню кооп инвест" АД, „Еко пазари" ЕООД и против конституирания в хода на производството ответник - „Контадор трейд" ЕООД, за признаване за установено, че „Снежин 2003" ЕООД (н.) е акционер в „Ню кооп инвест" АД със 148 500 поименни акции от капитала на акционерното дружество. С решението са отхвърлени също предявените от ищеца евентуални искове срещу „Еко пазари" ЕООД съответно: 1.) иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.183 и чл. 185, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 150 000 лв. - уговорена продажна цена за закупуване на процесиите 148 500 поименни акции, и 2.) иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 150 000 лв. с която се твърди неоснователно обогатяване на „Еко пазари" ЕООД.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че както първата инстанция, така и въззивният състав, са формирали фактически изводи от неизвестни факти, косвени доказателства и собствени предположения. Оспорва се извода на съда относно липсата на съществени условия на договора между „Снежин 2003“ ЕООД и „Еко пазари" ЕООД, свързани с продажната цена на процесните акции, като се акцентира върху противоречието по отношение на заключението за липса на договор за продажба на акции от 14.11.2014 г. Изразява се несъгласие с извода на съда за принадлежност на акциите на „Ню кооп инвест" АД от страна на „Контадор трейд" ЕООД. Според касатора апелативният състав неправилно е приложил разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, приемайки че кредиторът е следвало да даде срок за изпълнение. Застъпва се становището за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД и в частност на извода на съда за необходимост от доказване обогатяването на ответника. Същевременно се поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд, обусловено от неотстраняване на процесуалните нарушения, допуснати от първата инстанция, във връзка с доклада по делото и погрешно разпределената с него доказателствена тежест. В касационната жалба се излагат подборни съображения в подкрепа на посочените по-горе оплаквания. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на главния или на евентуално съединените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност на решението е обоснована с противоречието по отношение на заключението з на въззивния състав за липса на договор за продажба на акции от 14.11.2014 г. и с необосноваността на извода на съда за принадлежност на акциите на „Ню кооп инвест" АД от страна на „Контадор трейд" ЕООД. Отделно в изложението са формулирани следните правни въпроси:

1. „Може ли съдът да преценява, други, а не само събраните по делото доказателства?“. Твърди се че съдът е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос, обективирана в решение № 81/08.07.2014 г. по гр. д. № 5665/2013 г., на III г.о.; решение № 69/27.07.2020 г. по гр. д. № 2026/2019 г., на, III г.о.; решение № 113/ 20.01.2016 г. по т.д. № 955/2014 г. на ІІ т.о.

2.„Може ли съдът да приложи служебно изтеклия срок на погасителна давност, без възражение от ответника?“. Сочи се противоречие с решение № 186/19.06.2013 г.. по гр. д. № 927/2012 г. на ВКС, IV г.о.

3.1 „ Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад или непълен доклад по делото от страна на първоинстанционния съд и на въззивния съд на основание чл. 146 ГПК, който да отделя спорното от безспорното, как се разпределя доказателствената тежест на твърдените факти; последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответните процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства?“

3.2 „Длъжен ли е на основание чл. 146, ал.2 ГПК въззивният съд да укаже на въззиваемия, че не сочи доказателства, ако констатира, че това задължение не е изпълнено от първоинстанинонния съд в доклада му по делото?“. Излагат се доводи, че горните два въпроса са решени в противоречие с решение № 141/05.10.2016 г. по т.д. № 1516/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС и т. 2 на ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

4. „Следва ли да намери приложение чл.190 от ГПК, ако по делото не е сигурно и установено, че документът се намира у насрещната страна?“. Сочи се противоречие с решение № 119/ 04.03.2020 г. по т.д. № 2734/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС.

5. „Следва ли съдът да определи цената на иска по чл.162 от ГПК, ако е приел, че основанието му доказано?“. Поддържа се противоречие с решение № 75/ 05.04.2016 г. по гр.д. № 4880/2015 г. на III г.о на ВКС.

6. „При неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва ли да се установява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти, или за приложение чл. 59, ал. 1 ЗЗД могат да се поставят и допълнителни условия -причинна връзка, доказано обогатяване от последваща сделка, с полученото без основание, от неоснователно обогатилия се ?“. Според касатора съдът е решил въпроса в противоречие с постановките в т. 5 от ППВС №1/1979 г.

7. „При тълкуване на договора по конкретен казус, за да изясни каква е действителната воля на страните, съдът следва ли да зачете обстоятелствата, при които е сключен договора и последващото поведение на страните, доколко отделна уговорка може да бъде тълкувана по аргумент за противното, или за по-силното основание; вкл. като се изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, характеристиките на предмета на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване действителната воля на договарящите ?“. Твърди се противоречие с решение №37/23.04.2021 г. по т. д. № 3033/2018 г. на ВКС, І т.о. и с решение №188/11.01.2016 г. по т.д. № 3378/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.

8.1 „ Може ли да се определи цената по договор за продажба, ако същата не е уговорена в отделен писмен договор, или чрез писмено предложение и неговото приемане, а в отделни писмени изявления на продавача и купувача, при които страните са посочили различни стойности (цени) на обекта на продажба, последвани от прехвърляне на обектите продажбата?“

8.2 „Кои са критериите, по които следва да се преценява продажбата, извършена с конклудентни действия?“.

Според касатора горните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

9.1. „Следва ли да се дава срок за изпълнение по чл. 87, ал.2 ЗЗД, ако срокът за изпълнение би надвишил погасителната давност и правата на изправната страна, дала подходящ срок, биха се погасили?“

9.2 „Следва ли дружеството, обявено в несъстоятелност и с прекратена търговска дейност, да обосновава предпоставките за разваляне по см. на чл. 87, ал.2 ЗЗД и наличието на безполезност на престацията на неизправната страна ?.

Сочи се противоречие с решение № 51/28.07.2015 г. по т.д. № 279/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са представени писмени отговор на касационната жалба от ответниците по делото „Ню кооп инвест" АД, „Еко пазари" ЕООД и „Контадор трейд" ЕООД

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на доводите на касатора по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 15.03.2021 г., постановено по т.д. №2418/2019 г. на СГС, ТО, VІ -18 с-в, с което е отхвърлен главния иск на „Снежин 2003" ЕООД (н.) с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 124 ал.1 ГПК, против „Ню кооп инвест" АД, „Еко пазари" ЕООД и против конституирания в хода на производството ответник - „Контадор трейд" ЕООД, за признаване за установено, че „Снежин 2003" ЕООД е акционер в „Ню кооп инвест" АД със 148 500 поименни акции от капитала, всяка с номинална цена от 1 лев, на които е собственик, и за които е издадено временно удостоверение №1, заменено срещу напечатани акции с номера от 0000001 – 148 500, купюри по 100, брой купюри от 001-099 и с което решение са отхвърлени предявените от ищеца евентуални искове срещу „Еко пазари" ЕООД: 1.) иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 183 и чл. 185, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 150 000 лв. - уговорена продажна цена за закупуване на процесиите 148 500 поименни акции, и 2.) иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 150 000 лв. с която се твърди неоснователно обогатяване на „Еко пазари" ЕООД.

Във въззивното решение като релевантни за спора за посочени следните установени по делото обстоятелства:

• с решение № 1522/24.08.2016 г. по т.д.№ 1702/2015 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на на „Снежин 2003" ЕООД като с определение от 03.07.2019 г. В. Г. е назначен за синдик;

• с решение от 05.11.2014 г., М. Н., в качеството на едноличен собственик на капитала на „Снежин 2003" ЕООД приема всички 150 000 броя поименни акции с право на глас от капитала в „Ню Кооп Инвест" АД да бъдат продадени като цената на продажбата да бъде не по-ниска от номиналната стойност на акциите;

• с решение от 05.11.2014 г., Л. Х., в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Еко пазари" ЕООД приема да бъдат купени всички 150 000 бр. поименни акции с право на глас от капитала в „Ню Кооп Инвест" АД като покупната цена да бъде не по-висока от 300 000 лв.

• временното удостоверение №1 за притежавани поименни акции с право на глас, удостоверява притежанието на купюр от 148 500 бр. поименни акции с право на глас от капитала в „Ню Кооп Инвест" АД от „Снежин 2003" ЕООД. На гърба му е поставено джиро от 14.11.2014 г. в полза на „Еко пазари" ЕООД в което е посочено, че номиналната стойност на акциите е 1 лев, както и че условията на прехвърлянето са уговорени в договор между „Снежин 2003" ЕООД и „Еко пазари" ЕООД от 04.11.2014.;

• временното удостоверение № 2 за притежавани поименни акции с право на глас, удостоверява притежанието на купюр от 1 500 броя поименни акции с право на глас от капитала в „Ню Кооп Инвест" АД от П. И.. На гърба му е поставено джиро от 01.10.2014 г, с което П. И. е прехвърлила акциите на „Снежин 2003" ЕООД като е посочено, че условията на прехвърлянето са уговорени в договор от 1.10.2014 г.. Поставено е и последващо джиро от 14.11.2014 г. в полза на „Еко пазари" ЕООД като е посочено, че условията са уговорени в договор между „Снежин 2003" ЕООД и „Еко пазари" ЕООД от 04.11.2014 г.;

• с имейл от 11.11.2019 г. синдикът на „Снежин 2003" ЕООД е отправил до „Еко Пазари" ЕООД изявление за разваляне на договора за покупко-продажба на 150 000 броя акции от капитала на „Ню кооп инвест" АД поради липса на плащане на цената по договора от 150 000 лв. и безполезност на изпълнението към момента на изявлението. Известието за доставяне на писмо на синдика на „Снежин 2003" ЕООД за разваляне на договор до „Еко пазари" ЕООД е получено от адресата на 11.12.2019 г.;

• на заседание на Съвета на директорите на „Ню кооп инвест" ЕАД от 14.11.2014 г. е взето решение временно удостоверение № 3 за притежавани акции с приложено джиро от 06.11.2014 г. да се обезсили и унищожи; да се извърши поправка в книгата на акционерите, като след извършване на джиро на временни удостоверения №1 и №2, за прехвърлянето им от „Снежин 2003" ЕООД на „Еко пазари" ЕООД, да се впише същото в книгата на акционерите. В мотивите на протокола от заседанието е посочено, че е сключен договор от 04.11.2014 г. за прехвърляне на всички акции от капитала на дружеството между „Снежин 2003" ЕООД и „Еко пазари" ЕООД;

• по делото са представени: алонж към временно удостоверение № 2/07.08.2015 г. за прехвърляне на 1500 акции от капитала на „Ню кооп инвест" ЕАД от „Еко пазари" ЕООД чрез Л. Х. в полза на Н. Т.; изявление от от 11.06.2020 г. на НенчоТрифонов, в качеството му на представляващ „Ню кооп инвест" АД до TP от 11.06.2020 г., в което е посочил, че по решение на СД лично е унищожил временно удостоверение № 1 и временно удостоверение № 2, ведно с джирата и алонжите, приложени към тях, за да не се получи дублиране на правата по акциите; протокол от заседание на СД на „Ню кооп инвест" АД от 28.09.2016 г, на което е приет доклад на изп. директор относно отпечатване на акции, като се обезсилват временно удостоверение №1 и №2 и е отразено, че акционерът „Реал стил" ЕООД е представил и предал временно удостоверение №1 за 148 500 акции, издадено на първи акционер „Снежин 2003" АД, с джиро в полза на „Еко пазари" от 14.11.2014 г. и джиро в полза на „Реал Стил" ЕООД от 10.08.2015 г., като са му предадени акции с купюри от 001 до 099. Същото е отразено и за временно удостоверение № 2, за 1500 акции;

• с два договора за покупко-продажба на акции от 26.05.2020 г. „Контадор трейд" ЕООД е закупило от Н. Т. и от „Реал Стил" ЕООД процесиите акции от капитала на „Ню кооп инвест" АД като в книгата на акционерите по т. 8 и т. 9 е вписан като акционер - „Контадор трейд" ЕООД. По партидата на „Ню кооп инвест" АД в Търговския регистър „Контадор трейд" ЕООД е вписано като нов едноличен собственик на капитала на „Ню кооп инвест" АД с вписване от 16.06.2020 г. под № 20200616114339.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел, че предявеният главен иск с правно основание чл. 71 ТЗ вр. чл. 124 ГПК за установяване, че ищецът „Снежин 2003" ЕООД притежава 148 500 броя поименни акции с право на глас от капитала в „Ню Кооп Инвест" АД, е допустим, но неоснователен. Подчертавайки, че ищецът извежда правото си на собственост върху процесните акции от обстоятелството, че след разваляне от негова страна на договора за прехвърляне на акции на „Еко пазари" ЕООД поради незаплащане на цената, се е породило обратното действие на развалянето, съдът е посочил, че по делото е установено, че процесиите акции с джиро от 14.11.2014 г., поставено на гърба на временните удостоверения, са прехвърлени от „Снежин 2003" ЕООД на „Еко пазари" ЕООД като в джирото е посочено, че условията по прехвърлянето са уговорени в договор от 04.11.2014 г. Същевременно съдът е акцентирал върху факта, че по делото не е представен писмен договор, съдържащ уговорките на извършеното прехвърляне, а са представени решения от 05.11.2014 г. на едноличните собственици на продавача и купувача за продажбата и закупуването на акциите, като в решението на едноличния собственик на дружеството – продавач, е посочен минимален размер на продажната цена - номиналната стойност на акциите, а в решението на едноличния собственик на дружеството – купувач, е посочен максимален размер на покупната цена - 300 000 лв.

При тези доказателства апелативният състав е приел за доказано, че между страните „Снежин 2003" ЕООД /н./ и „Еко пазари" ЕООД е бил сключен договор на 04.11.2014 г, по силата на който ищецът е прехвърлил на „Еко пазари" ЕООД притежаваните от него акции в „Ню Кооп Инвест" АД. Според съда косвените доказателства по делото сочат, че това е договор за продажба, без да са установени условията на този договор - дали е договорена цена на прехвърлянето и в какъв размер е тя; какви са били условията за нейното плащане и кога е следвало да бъде заплатена.

Приемайки за установено, че с писмото от 11.11.2019 г. ищецът, чрез синдика на дружеството, е отправил изявление за разваляне на договора до ответника „Еко пазари" ЕООД, което е получено на 12.11.2019 г., въззивният съд е изложил правна теория и е посочил съдебна практика относно правото да се развали двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Доколкото не е спорно по делото, че ищецът не е отправил предупреждение по реда на чл. 87, ал.1 ЗЗД, твърдейки, че поради провежданото производство по несъстоятелност на дружеството то се явява излишно, съдът е приел за съществен за спора въпроса дали е било породено потестативното право на ищеца да развали договора и на следващо място – дали това право е надлежно упражнено.

Позовавайки се на правилата за доказателствената тежест, апелативният съд е обосновал извода, че при липса на проведено доказване от страна на купувача на акциите „Еко пазари" ЕООД, следва да приеме, че цена на акциите не е заплатена. Що се отнася до конкретната уговорена дължима цена за прехвърлените акции и какво е договорено по отношение начина на нейното заплащане, съдът е приел, че решенията на едноличните собственици на „Снежин 2003" ЕООД и „Еко пазари" ЕООД не представляват отправяне на оферта и нейното приемане, както и че липсва съвпадение на двете насрещни изявления, от което следва, че по делото не са установени какви условия на плащане са договорени, нито в какъв срок е договорено да бъде платена цената.

Въззивният съд е отразил, че на основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест за фактите, от които е възникнало правото на ищеца да развали договора за продажба на акции, е на ищеца, който следва да ги установи при пълно и главно доказване. Посочил е, че обстоятелството, че на синдика на дружеството - ищец не е предадена документация от несъстоятелния длъжник, не освобождава ищеца от посочената доказателствена тежест да установи, че е бил изправна страна и че е налице виновно неизпълнение на приобретателя /за каквото може да се съди единствено от уговореното в самия договор/. Според съда за възникването и надлежното упражняване на правото на разваляне на договора, е необходимо да бъдат установени всички съществените елементи на договора, в които се включват цена и начин и срок за плащането й.

Въззивният съд е приел, че по делото не е установено да са настъпили предпоставки за разваляне на договора - не е установено какво е било задължението на ответната страна по размер и кога и дали е настъпил неговия падеж. Липсват преки доказателства за установяване на цената на прехвърлянето на процесните акции, а от представените косвени такива не може да бъде установено каква е дължимата сума по договора за продажба на акции, сключен между ищеца и „Еко пазари" ЕООД, какъв е договорения начин на заплащане и какъв е падежът за плащането й. Съдът е застъпил становището, че дори ищецът да не притежава копие от сключения от него договор, процесуалният закон предоставя възможност документът да бъде изискан от другата страна по реда на чл. 190 ГПК, каквото искане ищецът не е направил. Според съда в случая е неприложимо правилото на чл.162 ГПК, тъй като искът не е установен в своето основание.

Като решаващ аргумент за неоснователност на главния иск по чл. 71 ТЗ съдът е посочил, че правото да бъде развален процесния договор не е било упражнено по посочения в закона ред, тъй като синдикът не е предоставил срок за изпълнение на „Еко пазари" ЕООД. Апелативният състав е приел за неоснователен довода за липса на интерес от изпълнението поради откритото производство по несъстоятелност на ищцовото дружество, подчертавайки, че в това производство целта е събирането на достатъчно парични средства за удовлетворяване на кредиторите с приети вземания. Според съда крайната цел на производството по несъстоятелност е събирането на достатъчно парични средства за удовлетворяване на кредиторите, което обуславя интереса за дружеството от събиране на своите вземания, дължими от негови съконтрагенти по сключени договори

В заключение, в обжалваното решение е отразено, че тъй като по делото не се установява да е възникнало и надлежно да е упражнено правото на ищеца да развали сключения с ответника „Еко пазари" ЕООД договор за продажба на акции, съдът е приел, че не е възникнало с обратна сила правото му на собственост върху процесните акции и същият не се легитимира като техен собственик и съответно като акционер в „Ню кооп инвест" АД. Като допълнително съображение за неоснователност на иска по чл. 71 ТЗ апелативният състав е посочил, че акциите впоследствие са били джиросани на други приобретатели, а ищецът не твърди и не установява нищожност на джирата, които легитимират притежателя на акциите като техен собственик. Подчертано е, че при проследяване на веригата на джирата върху процесните акции и отразяването в книгата на акционерите се установява, че след обезсилване на временните удостоверения са издадени акции, които са надлежно джиросани на ответника „Контадор трейд" ЕООД и същият се легитимира като техен собственик и съответно акционер в „Еко пазари" ЕООД.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с което е отхвърлен предявения от „Снежин 2003" ЕООД (н.) като евентуален против ответника „Еко пазари" ЕООД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 183 ЗЗД за сумата 150 000 лв., представляваща цената на прехвърляне на акциите, въззивният състав е посочил, че по делото липсват доказателства за цената на прехвърлените акции. Приемайки, че задължението за нейното установяване е на ищеца, поради което и тежестта за доказване на този факт е негова, съдът е обосновал извода, че ищецът следва да понесе последиците от това, че не са ангажирани доказателства за действителната цена, по която са прехвърлени акциите.

В допълнение съдът е посочил, че споделя напълно доводите на първоинстанционния съд относно това, че по отношение на вземането за цената на акциите е изтекла общата погасителна давност. Позовал се е на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съдът е акцентирал върху факта, че по делото не е установен падежът на вземането за цената, както и че джирото, с което са прехвърлени акциите, препраща към договор от 04.11.2014 г. Формиран е извод, че при липса на установен по делото падеж на задължението на определена дата, следва да се приеме, че в случая общата погасителна давност тече от деня, в който задължението е възникнало - 04.11.2014 г. Посочвайки, че от датата на договора - 04.11.2014 г. до датата на подаване на исковата молба - 14.11.2019 г. са изтекли повече от пет години, съдът е приел, че е изтекъл давностния срок по чл. 110 ЗЗД.

Въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение и в частта му, с която е отхвърлен иска на „Снежин 2003" ЕООД против „Еко пазари" ЕООД с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 150 000 лв. Посочил е, че с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е предоставена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. В мотивите на решението е отразено, че разпоредбата на чл. 59 ЗЗД представлява общия състав на неоснователното обогатяване и същият е приложим, когато между страните не е сключван договор. Подчертано е, че в случаите като процесния, когато се твърди, че има сключен договор, но същият е развален или прекратен, правоотношенията във връзка със същия се разрешават по реда на чл. 55 ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 34 ЗЗД, при който ред ответникът би дължал това което е получил по сделката. Отделно, според съда, по делото не се установява ответникът да се е обогатил неоснователно със сума, представляваща номиналната стойност на акциите, тъй като същите не са собственост на ответника „Еко пазари" ЕООД и не са в неговия патримониум. В тази връзка съдът е акцентирал върху факта, че с последващи две джира акциите са прехвърлени на трети лица и липсва обогатяване на ответника от самия факт на тяхното притежаване.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 предл. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касация, в обжалваната му от касатора част.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може да се приеме prima facie, т.е. без анализ на доказателствата по делото, че е явно необоснован извода на съда, че при липсата на представен договор с установени уговорени продажна цена и начин за нейното заплащане, се установяват наличието на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за развалянето на договора без даване срок за изпълнение. Аналогично, не е в явно нарушение на процесуалния закон становището на съда, че разпоредбата на чл. 162 ГПК е неприложима, когато според съда искът не е установен по своето основание.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не покрива допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпрос № 1: „Може ли съдът да преценява, други, а не само събраните по делото доказателства?“. Изводът на съда, че след джирото от 14.11.2014 г. процесните акции за били неколкократно прехвърлени ( джиросани ) и че понастоящем те са притежание на ответника „Контадор трейд" ЕООД, е направен на базата на събраните по делото доказателства (вписанията прехвърляния на акции в книгата на акционерите ).

Не може да обуслови допускане на касация поставеният от касатора въпрос № 2: „ Може ли съдът да приложи служебно изтеклия срок на погасителна давност, без възражение от ответника?“. В отговора на исковата молба ответникът „Еко пазари" ЕООД е направил възражение за давност не само по отношение на срока за разваляне на договора по чл. 87, ал.5 ГПК, но и за изтекла обща погасителна давност на правото на ищеца да претендира плащане по евентуално съединения иск по чл. 200 ЗЗД, от което следва че в случая съдът не се е произнесъл служебно по възражението по чл. 110 ЗЗД. В проектодоклада по чл.140 ГПК първоинстанционният съд е отчел наличието на направените възражения за давност при разпределяне на доказателствената тежест, с което ги е включил в предмета на спора.

Не задоволяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване въпросите: № 3.1 „Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад или непълен доклад по делото от страна на първоинстанционния съд и на въззивния съд на основание чл. 146 ГПК, който да отделя спорното от безспорното, как се разпределя доказателствената тежест на твърдените факти; последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответните процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства?“ и № 3.2 „Длъжен ли е на основание чл. 146, ал.2 ГПК въззивният съд да укаже на въззиваемия, че не сочи доказателства, ако констатира, че това задължение не е изпълнено от първоинстанинонния съд в доклада му по делото?“. На първо място докладът на първата инстанция по чл. 146 ГПК не е непълен, а напротив – съдът е отразил коректно доводите и становищата на страните и е разпределил доказателствената тежест съобразно правилата по чл. 154 и сл. ГПК. Следва да се има предвид, че с определението си по чл. 146 ГПК решаващият съд е дал указания относно доказателствената тежест за установяване твърдените от страните релевантни за спора обстоятелства, но не и относно начина на тяхното установяване ( представянето на конкретните доказателства е част от състезателното начало в исковия процес). На последно място следва да се отбележи, че в случая не са били налице условията, посочени в. т. 2 на ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, задължаващи въззивният състав да даде указания на страните във връзка с попълването на делото с доказателствен материал. От значение в тази връзка е и обстоятелството, че с въззивната жалба на „Снежин 2003" ЕООД (н.) не са представени и не е поискана възможност за представяне на доказателства, независимо от това, че исковете са били отхвърлени, включително и поради недоказаност.

Не са значими за конкретния правен спор и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросите № 4: „Следва ли да намери приложение чл. 190 ГПК, ако по делото не е сигурно и установено, че документът се намира у насрещната страна?“ и № 5. „Следва ли съдът да определи цената на иска по чл. 162 ГПК, ако е приел, че основанието му доказано?“. Въззивният състав не е отрекъл възможността „Снежин 2003" ЕООД (н.) на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да иска от съда да задължи „Еко пазари" ЕООД да представи намиращия се у ответника договор, а само е посочил, че такова искане ищецът не е направил, т.е. че разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ГПК не се прилага служебно. Що се отнася до извода на съда за неприложимост на правилото на чл. 162 ГПК за определяне от съда на размера на иска, този извод е обоснован със становището на съда, че в случая искът не е установен по своето основание.

Въпрос №6: При неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва ли да се установява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти, или за приложение чл. 59, ал. 1 ЗЗД могат да се поставят и допълнителни условия -причинна връзка, доказано обогатяване от последваща сделка, с полученото без основание, от неоснователно обогатилия се? не е обусловил решаващата воля на съда съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От една страна, въпросът е формулиран като общотеоретичен, без да отчита конкретните аргументи на въззивния състав за неоснователността на предявения евентуален иск по чл. 59 ЗЗД. От друга страна решаващите съображения на съда за отхвърляне на иска касаят неприложимостта на общата разпоредба на чл. 59 ЗЗД в случаите като настоящия, при които вземането се претендира от неизпълнен, респективно от развален договор.

Не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не може да обоснове наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпрос №7: „ При тълкуване на договора по конкретен казус, за да изясни каква е действителната воля на страните, съдът следва ли да зачете обстоятелствата, при които е сключен договора и последващото поведение на страните, доколко отделна уговорка може да бъде тълкувана по аргумент за противното, или за по-силното основание; вкл. като се изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, характеристиките на предмета на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване действителната воля на договарящите ?“. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 20а ЗЗД относно тълкуването на отделните уговорки в договора във връзка едни с други, доколкото по делото не е представен договора от 04.11.2014 г. и с оглед извода на съда, че решенията на едноличните собственици за покупко-продажба на процесните акции, не заместват самия договора ( нямат характер на оферта и на изявление за нейното приемане). Но дори да се приеме, че тези решения индикират за уговорена минимална цена от 150 000 лв., то от всички доказателства, представени по делото, не може да се установи уговорен падеж на задължението, който в случая е от решаващо значение за преценката дали претенцията за заплащане цената по договора е погасена или не.

По аналогични на изложените съображения не може да се допусне въззивното решение до касация и с оглед на въпросите: № 8.1 „ Може ли да се определи цената по договор за продажба, ако същата не е уговорена в отделен писмен договор, или чрез писмено предложение и неговото приемане, а в отделни писмени изявления на продавача и купувача, при които страните са посочили различни стойности (цени) на обекта на продажба, последвани от прехвърляне на обектите продажбата?“ и № 8.2 „Кои са критериите, по които следва да се преценява продажбата, извършена с конклудентни действия?“. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че както искът с правно основание чл. 71 ТЗ, така и претенцията по чл. 200 ЗЗД, са отхвърлени не само и единствено по съображение, че цената на процесните акции по договора от 04.11.2014 г. не е установена. Както е посочено по-горе в настоящото определение, за да потвърди решението на първата инстанция в частта му, с която е отхвърлен искът по чл.71 ТЗ въззивният състав е приел, че договорът за продажба на акции не е развален по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, доколкото синдикът е следвало да даде на длъжника срок за изпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Отделен и самостоятелен аргумент за неоснователността на иска, съдът е намерил в обстоятелството, че процесните акции се притежават от „Контадор трейд" ЕООД, без да са атакувани и обявени за недействителни сделките, чрез които тези акции са придобити. Що се отнася до иска за заплащане цената на договора, основният довод на въззивния състав за отхвърлянето му е, че тази претенция е погасена по давност. Ето защо, въпросите на касатора, свързани с установяването на продажната цена на процесните акции, сами по себе си не могат да обосноват пререшаване на спора и следователно не покриват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въпросите № 9.1. „Следва ли да се дава срок за изпълнение по чл. 87, ал.2 ЗЗД, ако срокът за изпълнение би надвишил погасителната давност и правата на изправната страна, дала подходящ срок, биха се погасили?“ и № 9.2 „Следва ли дружеството, обявено в несъстоятелност и с прекратена търговска дейност, да обосновава предпоставките за разваляне по см. на чл. 87, ал.2 ЗЗД и наличието на безполезност на престацията на неизправната страна ?“ са значими за конкретния правен спор доколкото, както искът по чл.71 ТЗ, така и претенцията по чл. 59, ал.1 ЗЗД, се основават на твърдението на синдика на ищцовото дружество, че с неговото писмото от 11.11.2019 г., договорът за продажба на акции от 04.11.2014 г. е развален на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Поставените въпроси обаче не са решени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС по см. на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в решение № 51/28.07.2015 г. по т.д. № 279/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС не се дава отговор на така формулираните въпроси. Същите не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото като допълнително основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Безспорно е, (както е посочил и въззивния състав ), че целта на производството по несъстоятелност е събирането на достатъчно парични средства за удовлетворяване на кредиторите (попълване масата на несъстоятелността), което изключва тезата на синдика на дружеството, че изпълнението на задължението на „Еко пазари" ЕООД да заплати на „Снежин 2003" ЕООД (н.) е станало безполезно като предпоставка за разваляне на договора без предоставяне на срок за изпълнение., т.е. че е налице интерес за кредитора в несъстоятелност от изпълнение на чуждо парично задължение. Що се отнася до тезата за безполезност на изпълнението поради предстоящо скорошно изтичане на давностния срок, следва да се има предвид, че нито в теорията, нито в съдебната практика се застъпва становището, че кредиторът би могъл да се ползва от привилегията да развали договора по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД при положение, че спазването на давностния срок зависи от кредитора, а не от длъжника. Липсата на обвързаност на разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД с изтичането на давностния срок е относима и за случаите, когато дружество в несъстоятелност не съдейства на синдика да упражнява правата по чл. 658, ал. 1, т. 5 и т. 6 ТЗ. Следва да се има предвид, че развалянето на договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД може да се направи и чрез предявяването на исковата молба, с което кредиторът прекъсва давността на основание чл. 116, б.“а“ ЗЗД.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,