Определение № 5600 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3958/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. В. срещу определение № 455 от 17.07.2024 г. по гр. д. № 360/2024 г. на Великотърновски апелативен съд (ВтАС), с което е потвърдено определение № 468 от 06.03.2024г., постановено по гр.д. № 419/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Плевенски административен съд. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради нарушение на процесуалния закон. Счита, че предявеният от него иск е с правна квалификация чл. 45 ЗЗД и следователно компетентен да го разгледа е гражданският съд, а не административният съд. Моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд – Плевенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него от друг състав, при спазване на принципа за случайно разпределение в ЗСВ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поставя следния въпрос, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: „Носи ли физическо лице на служба в затвор и деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД, ако с действията си е причинило неимуществени (морални) вреди на затворник, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в контекста на принципа за справедливост?“. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в необоснованост на атакувания съдебен акт и в неразкрита от въззивния съд обективна истина по спора относно предявеното основание на иска, което счита че е по чл. 45 ЗЗД. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която се навеждат незаконосъобразни действия на ответника – надзирател в Плевенския затвор спрямо ищеца, който изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в този затвор, и се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди от горепосочените незаконосъобразни действия. ВтАС е счел, че изложените от ищеца фактически твърдения сочат на извършено спрямо него нарушение по чл. 3 ЗИНЗС, претенциите за вреди от което подлежат на разглеждане от административните съдилища при съобразяване със задължителните разяснения в т. 8 ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд. Според същото, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“, са подсъдни на административните съдилища. Въззивният съд е съобразил, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗИНЗС, лицата, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение „задържане под стража“, какъвто е ответникът, са държавни служители и същите отговарят за виновно причинените вреди при или по повод изпълнение на служебните си задължения на основание чл. 101, ал. 1 ЗДСл, която разпоредба е специална спрямо общата отговорност по чл. 45 ЗДД и изключва последната. Приел е, че административните съдилища са компетентни да разглеждат исковете за присъждане на обезщетение за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража по чл. 284 ЗИНЗС, според изричната разпоредба на чл. 285, ал. 1 от същия закон, поради което независимо от избрания ред за обезщетяване на вредите от тази дейност - по реда на чл. 1 ЗОДОВ; чл. 284, ал. 1 вр. чл. 3 ЗИНЗС или чл. 101, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл, компетентен във всички случаи е административният съд. Подчертал е, че е в правомощията на съда да определи правната квалификация на предявения иск въз основа на наведените в исковата молба обстоятелства, като сочената от ищеца такава не обвързва съда. Намерил е, че при определяне в компетентност на административните съдилища на процесния спор, не е налице отказ от правосъдие по смисъла на чл. 2 ГПК, тъй като не се касае за лишаване на ищеца от достъп до съд. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Поставеният единствен горепосочен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не притежава характеристиките на правен въпрос, удовлетворяващ изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото той не е обуславящ за решаващия правен извод в атакуваното определение. Последният определя подведомствеността на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на надзирател в затвор спрямо изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ затворник на административните съдилища. Този извод почива на задължителните разрешения в т. 8 ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд, като изхожда от което и да е приложимо правно основание на такъв иск - чл. 1 ЗОДОВ; чл. 284, ал. 1 вр. чл. 3 ЗИНЗС или чл. 101, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл, както и от правилото, че специалната норма по горепосочените закони изключва приложението на общата норма на чл. 45 ЗЗД. Поради това, дори да бъде отговорено на поставения от касатора въпрос, какъвто и отговор да бъде даден, то той не би бил в състояние да промени крайния изход по процесуалноправния спор за подведомствеността на процесното дело. Следователно въпросът не е обуславящ за изхода на спора. Отсъствието на общо основание за допускане на касационно обжалване е достатъчно за недопускане на последното, без да е необходимо обсъждането на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че от съдържанието на исковата молба може да се направи извод, че са наведени оплаквания за извършени от ответника незаконосъобразни действия в качеството му на надзирател в Плевенския затвор, т.е. в качеството му на държавен служител. Съгласно константната практика на ВКС (напр. определение № 149/15.01.2024 г. по ч.гр.д. № 5363/2023 г. на ВКС, I г.о. и др.) отговорността на държавния служител по чл. 101, ал. 1 ЗДСл за действия, в рамките на осъществяваната в това му качество дейност, е специална спрямо общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, поради което я изключва. Поради това са неоснователни изложените от касатора доводи, че следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 45 ЗЗД. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. В настоящия случай, изложеното от касатора основание е мотивирано с доводи, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е квалифицирал иска като такъв по чл. 45 ЗЗД. Тези доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното определение, които не са квалифицирани такива в гореизложения смисъл, а освен това са и неоснователни. Съобразно гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение