Определение № 3030 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2971/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 72/15.04.2025г. по в.гр.д. № 38/2025г., с което Апелативен съд – Бургас, изменяйки решение № 937/07.11.2024г. по гр.д.№ 1408/2023г. на Окръжен съд – Бургас е уважил иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България до размера от 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Решението се обжалва от Прокуратурата на Република България с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос: Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем? Касаторът счита, че въпросът е включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с решение № 50047/10.03.2023г. по гр.д. № 3092/2022г., IV г.о на ВКС - допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд не съобразил обстоятелството, че срещу ищеца не е повдигано и поддържано обвинение. Ответникът по касация и ищец в производството С. В. А. възразява, че повдигнатия въпрос няма претендираното значение и решението е правилно. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд намерил, че независимо от факта, че на ищецът не е повдигнато обвинение, хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е осъществена, тъй като било образувано досъдебно производство и от извършените процесуални действия можело да се направи обосновано заключение, че спрямо ищеца е налице твърдение и подозрение за извършено престъпление. Този извод обосновал, приемайки, че на 10.08.2018г., за времето от 21.20ч. до 22.10ч. служители на РУ – Приморско извършили претърсване и изземване в л.а. марка „Мерцедес“, с рег. [рег.номер на МПС], ползван от ищеца, при което бил намерен и иззет 1 бр.стикер с надпис „Република България, Национална полиция“. Действието било проведено при условията на неотложност по смисъла на чл.161, ал.2 НПК и одобрено с определение № 139/11.08.2018г. по НЧХД № 421/2018г. на ЦРС. На същата дата за времето от 22.30ч. до 23.10ч. било извършено претърсване и изземване на адрес: [населено място], [улица], ет.3, стая № 11, ползвана от А.. На кухненския плот бил намерен един брой пистолет с надпис WALHTER И ARNSBERG, ведно с пълнител с 4 бр. патрони с надпис WADIE 9мм. Това действие също било проведено при условията на неотложност по смисъла на чл. 161, ал. 2 НПК и одобрено с определение № 138/11.08.2018г. по НЧХД № 420/2018г. на ЦРС. На 14.08.2018г. ищецът бил разпитан в качеството на свидетел по същото БП и дал обяснения за случилото се на 10.08.2018г., също така и по отношение на пистолета. На основание експертното заключение на 20.08.2018г. досъдебното производство било изпратено на РП с мнение за прекратяване, а на 24.08.2018г. е постановено прекратителното постановление на РП – Царево. Копие от постановлението било надлежно връчено на ищеца на 03.04.2019г. Впоследствие, въззивният съд пристъпил към определяне размера на обезщетението, преценявайки част от твърдените вреди за недоказани. Приел, че липсвали доказателства в местното поделение на „Спешна помощ“ да е измерено кръвното налягане на ищеца, да е констатирано високо кръвно налягане, да му е направени кардиограма и да има опасения от инфаркт. Не било доказано и твърдението, че някои от приятелите и бизнес партньорите променили отношението си към него, нито се установявало, че в [населено място] е тръгнала мълва, че ищецът разпространява наркотици. Независимо от това, въззивният съд приел, че ищецът понесъл тежко и болезнено образуването на наказателното производство и преживял изключително стресово извършваните спрямо него процесуални действия. Засегнати били самочувствието и начинът му на живот, чувствал се засрамен, унизен и застрашен от наказателна репресия. С оглед на това счел, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и като съобразил конкретните обстоятелства в т. ч възрастта на ищеца, липсата на широк медиен отзвук от случая, липсата на негативно отражение върху работата на ищеца, последващото му професионално развитие и интензитетът на наказателното преследване, въззивният съд намерил справедливото обезщетение да възлиза на сумата от 500 лв. и в този смисъл постановил крайния си акт. Настоящият състав намира, че при тези мотиви за уважаването на иска до посочения размер, повдигнатият материалноправен въпрос обуславя решението. Същият е включен в предмета на висящото тълкувателно дело № 2/2025г. на ОСГК на ВКС и настоящото касационно производство следва да се спре. При тези мотиви съдът