Определение № 50405 от 03.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1770/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. К. А. против определение № 220/11.05.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 109/2022 г. на Окръжен съд Видин, с което е потвърдено определение № 89/24.01.2022 г. по гр.д.№ 909/2021г. на Районен съд Видин, за прекратяване образуваното пред същия производство - по иск на жалбоподателя против ЗД „Евроинс„ АД, с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 875,00 лева – главница, 1 275,66 лева – законна лихва от 11.07.2014 г. и 1 056,25 лева – разноски по гр.д. № 26/2015 г. по описа на Районен съд Видин, предмет на което са били регресни претенции на застрахователното дружество към А. А., в качеството му на делинквент, на основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./ – като делото е изпратено на Софийски районен съд, по правилата на местната подсъдност – чл. 108 ал. 1 ГПК. Жалбоподателят излага доводи, в подкрепа на правото си на избор на местна подсъдност, като „ потребител на застрахователна услуга „, съгласно чл.113 ГПК, което съдилищата са отрекли. Качеството си на потребител обосновава с това, че е водач на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ответника. Формулира основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Ответната страна – ЗД „Евроинс„ АД – е депозирала становище за неоснователност на частната жалба, поради приложение на общата подсъдност по искове, с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК. Счита за правилни изводите на въззивния съд, че ищецът не притежава качеството „потребител на застрахователна услуга „, по смисъла на чл. 2 ал .2 КЗ. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради следното: Цената на предявените искове – както общият им размер, така и по отделно - под минимално предвидения от законодателя праг, както за граждански / 5 000 лева /, така и за търговски / 20 000 лева / дела, изключва касационна обжалваемост на определението на въззивната инстанция, съгласно чл. 274 ал. 4 вр. с чл. 280 ал. 2 ГПК, независимо от търговския или гражданския характер на делото. Указанието на въззивния съд за неговата обжалваемост не е от естество да породи потестативно право на жалба, при уредена от законодателя процесуална недопустимост на същата. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение