Решение № 47 от 16.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2008 г.

Производството е по реда на чл. 253 от ГПК. Образувано е по молбата на Р. Н. Б., А. Д. Н. и Н. Ж. Ж. – трите от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. М, като се твърди наличие на съществена съдебна грешка в определение № 156 от 23 февруари 2009 г. по гр.д. № 3* по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г. Молителките сочат, че ВКС може да поправи грешката си, ако е в интерес на правосъдието; неправилно съдът е приел, че разрешаването на съществените въпроси няма да промени крайния извод на съда относно невъзможността да бъде извършена реституция при застрояването на имота с лятна сцена на К. театър, защото изводите на първия и втория съд не са такива; с отказа на ВКС да разгледа касационната жалба решението, с което се отказва реституция, влиза в законна сила, а ако спорът беше разгледан, съдът щеше да установи, че имотът е отнет без законно основание, но поради застрояването му молителките имат право на обезщетение по ЗОСОИ; поради прекратителното определение на ВКС е възобновено административно производство и според правното действие на въззивното решение молителките нямат право на обезщетение по ЗОСОИ. С друга молба се сочи, че не е изпълнено искането на ВКС да се приложат дела, а искането на ВКС да се изпратят тези дела е основание за спиране на административно дело № 2558/1999 г. на окръжен съд; решението на административния съд било обжалвано от молителките с касационна жалба пред ВАС. Съдебният състав, като взе предвид същността на стореното искане и характера на определението по чл. 288 от ГПК, намира следното: Молбата за отстраняване на грешка по реда на чл. 253 от ГПК, е неоснователна. По смисъла на посочения текст от закона, могат да бъдат отменяни или изменяни от същия съд вследствие на грешка само определения, които не слагат край на делото. Определението на съда в производството по чл. 288 от ГПК не попада в категорията определения, които не слагат край на делото, поради което да могат да бъдат поправяне по реда на чл. 253 от ГПК. Това е така, защото дейността на касационната инстанция по проверката на атакуваното въззивно решение във връзка с поставените значими правни въпроси по твърдяно наличие на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК, представлява специфична правораздавателна дейност, присъща само и единствено на касационния съд. Макар и да не допусне касационното разглеждане на спора и въпреки липсата на конкретно разрешаване на процесуалния или материалноправния спор между страните по делото, дейността на касационния съд се изразява в задължително излагане на мотивирано съображение по поставените въпроси. Тази специфика на производството по чл. 288 от ГПК е взета предвид и от законодателя в чл. 296 т. 3 от ГПК – в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната до разглеждане. С определение № 156 от 23 февруари 2009 г. по настоящото касационно дело съдът не допусна до касационно разглеждане по касационна жалба на молителките решение № 64 от 7 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 632 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г. Молителките всъщност дори и не твърдят наличие на грешка, а доводите им сочат неправилност на акта на касационния съд. Определението в производството по чл. 288 от ГПК не може да бъде поправяно по реда на чл. 253 от ГПК, а и не може да бъде изменяно или отменяно от същия съд поради неправилността си. Извън изложения проблем изобщо остава въпроса с основателността на твърденията на молителките, но по нея касационният съд изобщо не може да се произнесе. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение