Определение № 50720 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 946/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Ц. В. К., чрез адвокат Р. Б. от АК-Благоевград, срещу решение № 369/16.08.2021 г. по в.гр.д.№ 454/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се потвърждава решение № 91813 от 01.03.2021 г. по гр.д.№ 854/2020 г. на Районен съд Благоевград и е отхвърлен иска на Ц. В. К. против частен съдебен изпълнител Г. В. С., с рег.№ *** от К. на ЧСИ, за сумата от 10 000 лева, като обезщетение на имуществените вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни изпълнителни действия. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които счита, че обуславят изхода на спора: 1.„Длъжен ли е въззивният съд да разгледа оплакванията във въззивната жалба, като анализира всички относими към спора доказателства в тяхната взаимна логическа връзка и последователност, да обсъди всички факти и обстоятелства, като формира самостоятелни изводи от тях и реши спора по същество?“; 2. „Налице ли е вреда, настъпила в патримониума на длъжника вследствие на бездействието на съдебния изпълнител да назначи оценителна експертиза за трайните насаждения в имота, както и за изградените подпорни стени в имота и в пряка причинно-следствена връзка с поведението на съдебния изпълнител ли е такава вреда?“. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От ЧСИ Г. В. С. чрез адвокат Й. С. от АК-Варна е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не следва да се ангажира отговорността на частния съдебен изпълнител за незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, тъй като не се установява фактическия състав на непозволено увреждане – виновното и противоправно поведение на частния съдебен изпълнител, от което да са причинени вреди на ищеца в пряка причинно-следствена връзка с изпълнителните действия. Съдът е установил, че изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 2069/2015 г. на РС Благоевград. За реализиране на признатото в полза на взискателя парично задължение е било насочено принудително изпълнение върху имот на ищеца с овощни насаждения и селскостопанска постройка в него. Възражението на длъжника за несеквестируемост на поземления имот е отхвърлено изцяло, тъй като постройката не отговаря на установените в закона изисквания за жилище, а по отношение на доводите за извършена продажба на по-ниска цена от пазарната, според мотивите на решението няма пречка първоначалната оценка, на която съдебният изпълнител обявява публичната продан на недвижим имот, да е различна от пазарната. Съдът приема също, че неправомерни действия при оценяването на имота може да причинят вреди само при такова голямо отклонение от реалната пазарна цена, при което проданта не е станала или е осуетена, но не и когато е извършена в строго съответствие с установените процесуални правила. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивната инстанция да се произнесе в очертаните с въззивната жалба предели на правния спор като се произнесе по всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съгласно дадените разяснения в т.19 на ТР № 1/ 04.01.2001 г., ОСГК на ВКС и т.2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Съдебната практика по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и изложи мотиви за доводите на страните е уеднаквена и с множество решения на ВКС - напр. решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д.№ 3973/2008 г., IV г.о., решение № 68/22.02.2012 г. по гр.д.№ 748/2011 г., II г.о. и решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д.№ 891/2010 г., I г.о., в които се приема, че задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича от разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение спрямо приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд, в съответствие с така установената съдебна практика на ВКС, е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора и въз основа на тях е приел, че недвижимият имот не е несеквестируем, а обстоятелството, че е постъпило едно единствено наддавателно предложение, не дава основание да се приеме публичната продан е проведена в нарушение на процесуалните изисквания и в този смисъл. не може да се приеме, че е налице виновно и противоправно действие на съдебния изпълнител, поради реализиране на продажба под пазарната оценка на имота. Тези изводи на съда относно установените фактически обстоятелства по делото не могат да бъдат проверявани за необоснованост в настоящото производство по реда на чл.288 ГПК, а само след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос на касатора, според ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т.1, с оглед на което първият въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд и по втория поставен въпрос - дали бездействието на съдебния изпълнител да назначи оценителна експертиза за трайните насаждения и изградените подпорни стени в продавания имот, представлява противоправно действие, въз основа на което да се обоснове отговорността му за вреди. Регламентираният в закона ред за публична продан като система от правила, принципи и законови норми е предвиден, за да се гарантират правата и законните интереси на всички участници в съдебно-изпълнителното производство, а установените в закон правомощия на съдебния изпълнител са израз на принципа на законоустановеност при осъществяване на неговата дейност /решение № 60162/21.10.2021 г. по гр.д.№ 3964/2020 г., ВКС, IV г.о./ В случая, въззивният съд е приел, че по изпълнителното дело е приета неоспорена съдебно-оценителна експертиза на вещо лице, а използваният начин за определяне на продажната цена на имота, не представлява нарушение на процесуалните правила, тъй като началната цена е 75 % от определената в заключение на вещо лице пазарна оценка, както и с оглед на обстоятелството, че публичната продан е за 1/2 идеална част от имота. Според мотивите на съда, разпоредбите на чл.485 вр. с чл.468, ал.1 и 2 ГПК, в приложимата редакция /ДВ, бр.50/2015 г./, дават основание на съдебния изпълнител да определи цената, по която вещта да бъде продадена, а само по искане на страната или при необходимост се назначава вещо лице за определяне стойността на имота /В същия смисъл са указанията в т.9 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/. Според установената практика на ВКС, съдебният изпълнител може самостоятелно да определи началната цена, по която да протече публичната продан, като се ръководи от определени фактори. Началната цена, от която следва да започне проданта е 75 на сто от опредената стойност на вещта. Реалната пазарна цена - паричната сума, която в действителност се получава на пазара за определен имуществен обект през определен период от време, се постига на публичната продан, когато тя е проведена според процесуалните правила. Процесуалната уредба на публичната продан гарантира, че при всяка отделна продан ще бъде постигната максимално високата цена на пазара. Когато публичната продан е извършена процесуално законосъобразно, няма потребност от определяне на реалната пазарна цена по друг начин - реалната пазарна цена е тази, която е получена при публичната продан. Необходимост да се определи предполагаема реална пазарна цена възниква само когато публичната продан не е извършена или е извършена в нарушение на процесуалните правила, както в случая е приел и въззивният съд. Предвид изложените съображения, след като изводите на въззивния съд по поставените въпроси са съобразени със съдебната практика на Върховния касационен съд и липсват аргументи тя да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретна разпоредба от закона, във връзка с отговорността на частния съдебен изпълнител за вреди, не са налице основания за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. От ЧСИ Г. В. С. са поискани разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 02.03.2022 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение