Определение № 222 от 27.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1763/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 415/28.02.2014 г. по в. гр. д. № 703/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 112/11.01.2013 г. по гр. д. № 11804/2011г. на Пловдивски районен съд, в частта с която търговското дружество - касатор е осъдено да заплати на [фирма] [населено място] сумата 10323,04 лв., представляваща незаплатена главница по договор за продажба на оризова арпа, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 01.03.2011 г. и разноски за производството. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение в неговата осъдителна част е неправилно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че съдът не е преценил в тяхната връзка всички събрани по делото доказателства, включително протоколите за изпитване и актове за изпитване и вземане на проби №13 /0026 и № 13/0025 от 31.01.2011 г. на [фирма], нито е преценявал свидетелските показания и тяхната относимост към спорните по делото факти. Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с посочването на три въпроса, като се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. По отношение на поставените в изложението три въпроса не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият поставен въпрос: ”Дали при една търговска сделка, имаща за предмет хранителни продукти, отговорността на продавача е гаранционна и законът не допуска освобождаването му от нея, дори със съглашение между страните”, дори и в първата си част да съставлява правен въпрос - така формулиран е от значение за изхода на делото. Страните по делото са спорили относно качеството - сорт и рандеман на оризова арпа, предмет на договора за търговска продажба, с оглед ангажиране на отговорността на продавача за недостатъци на продадената стока и за отбив от цената. Изслушани са експертни заключения, обсъждани са писмени документи, свързани с установяване на сорта и качествата на арпата, преценявани са свидетелски показания. Посочените от жалбоподателя в изложението разсъждения за неправилно процедиране и за погрешни процесуални действия и от там, и за незаконосъобразни правни изводи, са относими към проверка правилността на въззивния съдебен акт, и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. По отношение и на втория въпрос, свързан с платена от купувача частично цена или при неплатена цена на вещта, може ли да се търси отговорност за недостатъци от продавача, включително и да се развали договора, също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съдът в мотивите си на стр. 6 е посочил, че предадената стока – оризова арпа не е страдала от заявените от ответника недостатъци и поради това се дължи плащане по уговорената цена на реално предаденото количество - 84110 кг. Не са въведени в производството доводи за действия по преустановяване на договорната връзка, вкл. и за разваляне. Отделно от изложеното, поставените въпроси са фактологични, те предполагат преценка на конкретните доказателства по делото, на тяхната относимост към случая, на въведените аргументи и оспорвания, на наличието или отсъствието на недостатъци на вещта и пр., и по отношение на тях не е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. По отношение и на двата въпроса не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Дали съдът ще приеме за доказано твърдението, че вещите предмет на договора имат недостатъци и поради това е налице отклонение от уговореното по търговската сделка, въз основа на какви доказателства ще формира своите изводи, отчитайки формалния или неформалния характер на твърдяното правоотношение, са все въпроси, свързани с преценка на конкретните факти по делото. Кои документи и кои свидетелски показания в случая е зачел решаващият съд, какво е било оспорвано от ответника, дали е от значение по отношение на качеството на предадената стока, би могло да се преценява едва след допускане на касационно обжалване, при преодоляване на фазата по допустимост на някое от основанията по чл. 280 ГПК. По отношение на третия правен въпрос: ”За действието на лице от името на търговеца без представителна власт и следва ли да се счита, че последният „потвърждава” действията си, ако не се е противопоставил веднага след узнаването им” се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не е доказал основанието по този текст на закона, предвид позоваването на определение по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване, което не е измежду актовете по чл. 290 ГПК. Отделно от изложеното, по отношение на съдържанието и приложението на чл. 301 ТЗ има практика по реда на чл. 290 ГПК /по т. д. № 588/2010 г. на второ т. о. на ВКС; т. д. № 546/2010 г. на първо т. о. и т. д. № 416/2010 г. на същото отделение и др./. Чл.301 ТЗ установява презумпция, че при действия без представителна власт търговецът е потвърдил действията, ако не се е противопоставил веднага след узнаването им. Сключената сделка макар и без представителна власт е действителна и ако иска да я лиши от правно действие търговецът изрично трябва да й се противопостави, което следва на направи веднага след узнаването. Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение