Определение № 928 от 08.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1504/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. К. срещу решение № 768 от 15.04.2014г. по т.д. № 4839/2015г. на Апелативен съд - София, с което след обезсилване на решение № 1544 от 24.09.2015г. по т.д. № 3405/2014г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решението на общото събрание на [фирма], проведено на 22.05.2014г. по т.1- „Приемане на годишния финансов отчет на [фирма]“ за 2013г., е оставен без разглеждане предявеният от Г. К. срещу [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решение по т.1 от дневния ред- „Приемане на годишния финансов отчет на [фирма] за 2013г., прието на общо събрание на [фирма], проведено на 22.05.2014г. и производството по този иск е прекратено. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендират се разноски Ответникът, [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност – се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендират се разноски в размер на 2 400 лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът по чл.74 ТЗ, предявен от Г. К. К. срещу [фирма] за отмяна на решението на общото събрание на дружеството по т.1 - Приемане на годишния финансов отчет на [фирма] за 2013г, проведено на 22.05.2014г., е недопустим, тъй като ищецът е загубил качеството си на съдружник, поради изключването му по време на висящността на иска, поради което не е активно легитимиран по иска. Изложени са съображения, че активната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно. Според решаващия състав, с оглед правната същност на иска по чл. 74 ТЗ и легитимацията на лицата овластени да го предявяват, правният интерес от иска произтича от членственото правоотношение, проявяващо се единствено и само в качеството на съдружник по отношение на предявяващия иска, което качество следва да е налице и в хода на процеса. От приетите по делото доказателства и извършената справка в търговския регистър въззивният съд е установил, че към момента на провеждане на процесното общо събрание Г. К. е имал качеството на съдружник в ответното дружество, но в хода на съдебното производство, видно от вписване осъществено на 03.10.2014г., това обстоятелство е заличено в търговския регистър, поради изключването му като съдружник в дружеството. Въззивният съд е приел в производството копие от решение № 425 от 29.09.2016г., постановено по т.д. № 5901/2014г. на СГС, от което е видно, че изключването на К. като съдружник е настъпило въз основа на взето решение на проведено на 03.09.2014г. общо събрание на съдружниците на [фирма]. Посочено е, че съобразно разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ, решението за изключване на съдружник има действие от датата на вписването му в търговския регистър, въз основа на което е изведено, че ищецът не е съдружник в ответното дружество от 03.09.2014г., от която дата е прието, че не е налице активна процесуална легитимация за ищеца, Г. К., да упражни правото си на иск по чл. 74 ТЗ. В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК относно поставените от касатора правни въпроси: /1/ Допустим ли е иск за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците по чл. 74 ТЗ при загубване на качеството на съдружник от ищеца в хода на съдебното производство?, /2/ В случай, че с последващо решение на Общото събрание на съдружниците в О. бъде взето решение за изключване на съдружник на основание чл. 125, ал.1,т.2 ТЗ, губи ли последният активната си правна легитимация в образувано от него производство по обжалване на предходно взето решение на общото събрание на съдружниците? Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с решение № 128 от 19.11.2009г. по т.д. 269/2009г. на I ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и т.2 от ТР № 1/2009г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Двата формулирани от касатора въпроса, дали загубването на качеството на съдружник /поради изключването му/ по време на висящ процес по чл.74 ТЗ, води до загуба на активната легитимация по иска, са обусловили изхода на спора, поради което по отношение на същите е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и релевираният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 128 от 19.11.2009г. по т.д. 269/2009г. на I ТО на ВКС, в което е прието, че за активната легитимация по иска е достатъчно ищецът да е имал качеството на съдружник към момента на събранието, на което е взето решението, предмет на иска по чл.74 ТЗ, като изключването на съдружника по чл.125, ал.1, т.2 ТЗ в хода на процеса няма за последица загуба на активна легитимация. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос: „При предявен от съдружник иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на Общото събрание, към датата на което ищецът има качеството на съдружник, изключването на съдружника по чл.125, ал.1, т.2 ТЗ в хода на процеса, води ли до загуба на активна легитимация на същия по иска?”. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева. Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд