Определение № 334 от 11.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2977/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. К. К. срещу решение № 17194 от 30.09.2014 г. по в.гр.д. № 4071/2013 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 07.02.2012 г. по гр.д. № 24152/2007 г., с което са отхвърлени предявените от К. К. К. против С. Т. И., [фирма]-ЕИК[ЕИК], [фирма] / с променено наименование [фирма]- ЕИК[ЕИК], и О. А. Й. искове с правно основание чл. 38а ЗЖСК за предаване на владението върху апартамент № 60, вх.Д, ет.1, [жилищен адрес] със застроена площ от 129.60 кв.м, заедно с принадлежащото му мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят подържа, че след като въззивното производство се е развило при действието на ГПК от 2008 г., въззивният съд е следвало да извърши доклад по чл. 146 ГПК, с който да ориентира страните към упражняване на процесуалните им права и да разпреди доказателствената тежест за установяване на фактическите им твърдения, какъвто в случая не е направен. Сочи също, че в нарушение на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 193 и 194 ГПК/ отм./ редица документи, на които ответниците основали правата си - екзекутивен проект и констативен протокол по чл. 181, ал.2 ЗУТ. Наведени са и доводи за нарушение на материалния закон –чл. 31, ал.3 ЗК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси, които счита, че са обусловили изхода на делото и по които следва да се допусне касационно обжалване: 1/ Може ли в противоречие с § 2, ал.2 от ГПК въззивното дело да се гледа по съдопроизводствените правила на ГПК/ отм./, след като е постъпило във въззивната инстанция през 2013 г. 2/ Може ли предварителен договор за строеж на жилище в жилищна сграда на Ж. да има вещнопрехвърлително действие по отношение на трето лице, чрез трето лице, без да има влязло в сила решение на общото събрание на Ж. за такова действие; 3/ Може ли със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален документ; 4/ Може ли чрез владение, осъществено по скрит начин, да се придобие недвижим имот по давност; 5/ Може ли да тече давностно владение на недвижим имот- жилище за периода 1995-2007 г., след като е установено с констативен протокол по чл. 181, ал.2 ЗУТ, че сградата е завършена в степен груб строеж към 23.10.2007 г. 6/ Може ли районен съд да откаже разглеждане и произнасяне по оспорени документи по съображения, че не е предявен инцидентен установителен иск за тези документи. 7/ Може ли въззивният съд да разгледа и да се произнесе по оспорени документи като първа инстанция, в случай, че районният съд не е сторил това. По всички тези въпроси касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация С. Т. И. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатите от касатора въпроси. Становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване е изразено и в писмения отговор на касационната жалба, подаден от ответника [фирма]. Останалите ответници и третото лице- помагач на страната на ищеца – Ж. ” Б.”, не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че ищецът е бил приет за член- кооператор в Ж. ”Б.” с решение на общото събрание от 2007 г., като на същия е бил разпределен процесният апартамент № 54. Приел е също, че Ж. “Б.” е била собственик на 8500/20595 ид. части от дворното място, в което е построена сградата, и на толкова идеални части от отделните жилищни имоти в нея по сила на приращението по чл. 92 ЗС. За да отхвърли предявения иск по чл. 38а ЗЖСК обаче е намерил, че имотът е придобит по давност от ответниците, които са упражнявали владение върху него от момента на изграждане на сградата до степен “груб строеж”, което е станало през 1994 -1995 г., до предявяване на иска през 2007 г. Два от поставените от касатора К. правни въпроси/ №№ 4 и 5/ касаят придобиването по давност на право на собственост върху жилище, собственост на Ж., ако владението е осъществявано по скрит начин и ако владението е осъществявано в периода 1995-2007 г. и преди построяване на сградата в “груб строеж”. Като взе предвид, че през част от посочения период / 1995-01.01.2000 г./ е бил в сила Закона за кооперациите от 1991 г./ отм./, съгласно чл.31, ал.3 от който имуществото на кооперациите не може да се придобива по давност, настоящият състав намира, че поставените от касатора правни въпроси се включват в общия материалноправен въпрос “„Може ли да се придобие по давност право на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация, при действието на забраната, установена с чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите /Обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г., отменен със Закона за кооперациите, Обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г./. Този въпрос е в предмета на тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС и това налага настоящото производство да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение. Водим от гореизложеното съдът