Определение № 1125 от 09.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4860/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, чрез процесуалния представител адвокат А. Д., срещу определение № 4072 от 15.09.2025 г. по ч. гр. д. № 4693/2024 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу определение № 2101 от 22.08.2024 г. по в. гр. д. № 1942/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което, след уважаване на възражение за прекомерност на претендираните разноски, е оставено без уважение искането на дружеството за присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции, за разликата над 4430лв. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, ответникът по жалбата Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност „Ю. п.“, ПИ ***, блок В-С., представлявана от управителя А. В. Б., не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, с оглед задължителните указания на ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, същата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че производството по делото се е развивало по иск, предявен по реда на чл.40 от ЗУЕС. Постановеното решение по спора от въззивния Бургаски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, поради което и определението на въззивния съд по чл. 248 от ГПК е окончателно, на основание чл. 248, ал.3, изр. 2 от ГПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, определението, с което съдът се произнася по искане за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието изменение или допълнение се изисква. Тъй като постановеното въззивно решение е по иск за отмяна на решението ОС на ЕС по чл.40 от ЗУЕС, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, то не подлежи на касационно обжалване. Съгласно правилото на чл. 248, ал. 3 ГПК и постановеното определение по молба за изменението или допълнението му също не подлежи на обжалване. Затова и подадената частна жалба против него е недопустима и правилно оставена без разглеждане. По тези съображения настоящият състав на I ГО на ВКС приема, че обжалваното определение на ВКС, І г.о. не страда от пороците, посочени в частната жалба и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,