Определение № 436 от 28.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №383 от 11.12.2009г. по гр.д.№1086/09г. на Софийския окръжен съд е потвърдено определението от 11.09.2009г. по гр.д.№79/09г. на Самоковския районен съд, с което е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че исковата молба е заведена срещу лице, което е починало към този момент. Тъй като липсва правоспособен ответник, не е възникнало процесуално правоотношение между страните и съда, затова образуваното производство по предявения иск подлежи на прекратяване, както правилно е процедирал и районният съд. Изложено е и съображение, че процесуално правоприемство поради смърт на страна в хода на процеса може да се създаде по силата на чл.227 от ГПК само тогава, когато вече е създадено редовно процесуално правоотношение, а настоящият случай не е такъв, тъй като посоченият от ищеца ответник е починал 54 г. преди предявяване на исковата молба. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца. Той поддържа, че при възникналия спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, без съдействието на съда той не би могъл да открие наследниците на лицето, на които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ спорната земя, за да ги конституира като ответници по предявения иск. Единствената възможност е да предяви иск и да се снабди със съдебно удостоверение, което да послужи пред служба Г. за получаване на необходимата информация. Поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса как следва да процедира съдът при подадена искова молба срещу лице, което не е било живо към този момент. Сочи решение №51 от 02.02.1995г. по гр.д.№2197/1993г. на ВКС, ІV ГО като пример за противоречива съдебна практика по този въпрос. С това решение, постановено по реда на отменения преглед по реда на надзора, са отменени прекратителни определения на първата и втората инстанция по иск, предявен срещу лице, което не е било живо към този момент. Върховният съд е приел, че се касае за нередовна искова молба, тъй като от приложените към нея доказателства е видно, че ответникът не е жив, има наследници и в този случай първата инстанция е била длъжна да конституира наследниците по реда на чл.120 от ГПКК /отм./. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения съществен процесуалноправен въпрос, тъй като е налице противоречива съдебна практика по него. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Настоящият състав намира за правилна практиката, отразена в решение №51 от 02.02.1995г. по гр.д.№2197/1993г. на ВКС, ІV ГО. Когато в съда е подадена искова молба срещу ответник, който не е жив, но по делото има данни за неговите наследници, или пък в резултат на извършени от съда процесуални действия се установи, че ответникът е починал още преди завеждане на делото и бъдат издирени наследниците му, тогава се касае за нередовна искова молба, по която съдът предприема необходимите процесуални действия за отстраняване на недостатъците и, след което делото продължава в лицето на правосубектния ответник. В тези случаи е ясно, че искът е заведен срещу починал или поради незнанието на това обстоятелство от ищеца, който иначе би насочил иска си срещу неговите наследници, или поради незнанието на ищеца как е правилно да се процедира в този случай. И в двете хипотези обаче ищецът цели като резултат да обвърже с правни последици правосубектна страна, т.е. наследниците на починалия. Ето защо, въпреки че не е чистата хипотеза на чл.120 от ГПК /отм./, сега чл.227 от ГПК, тези разпоредби следва да бъдат прилагани от съда, след като се установи, че исковата молба е нередовна поради посочване в нея на неправосубектен ответник и след като бъдат издирени наследниците му, които са действителните ответници по предявения иск. В конкретния случай е предявен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ срещу лице, починало още през 1954г. След установяване на това обстоятелство, ищецът е поискал да бъдат конституирани наследниците му – т.е. с това действие се иска отстраняване недостатък на исковата молба, в която, въпреки че формално присъства името на ответник, в действителност липсва такъв. При това положение районният съд е следвало да конституира наследниците като ответници и да извърши следващите процесуални действия по връчване на съдебни книжа и разглеждане на предявения иск. Като е прекратил производството по делото, той е постановил неправилно определение. Неправилно и въззивният съд е потвърдил това прекратително определение. Двата съдебни акта следва да бъдат отменени и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,