Определение № 76 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Г. от АК-Х. срещу въззивно решение № 188 от 08.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 362/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 129 от 23.02.2011 г. по гр.д. № 2017/2010 г. на Хасковския районен съд, е отхвърлен предявеният от И. Д. Д. срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3 КТ за сумата от 2 450 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка, за периода от 04.01.2010 г. до 04.08.2010 г., ведно със законните последици – лихви и разноски. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се релевират хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и се сочи съдебна практика. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на касационния контрол. В случая цената на иска по чл. 226 КТ, с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, възлиза на сумата от 2 450 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 11.07.2011 г., с вх. № 5896 и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК се явява процесуално недопустима. Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред. В случая касационната жалба е подадена на 11.07.2011 г. и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, тъй като цената на предявеният иск с правно основание чл. 226 КТ възлиза на сумата от 2 450 лв., т.е. тя е под 5 000 лв. и е изключена от касационния контрол. С оглед на този резултат, настоящия състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасяне по допустимостта на касационна жалба на И. Д. Д. от [населено място] предвид основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,