Определение № 903 от 11.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1230/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корен-2014“ЕООД, чрез назначения особен представител адв. Денка Койчева, срещу решение № 286/04.05.2023 г. по т.д. № 1048/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1206/02.12.2022 г. по т.д. № 1428/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI– 16 състав, за прекратяване на основание чл.155, т.3 ТЗ на „Корен-2014“ЕООД, по иск на Софийска градска прокуратура. В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение, както и за наличие на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБългария. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е бил сезиран с допустим иск по чл.155, т.3 ТЗ. Същият е конститутивен иск, чиято правна последица - прекратяване на търговското дружество настъпва по силата на съдебното решение, което е основание за вписване в търговския регистър на подлежащите на вписване обстоятелства при прекратяване и ликвидацията на търговско дружество, на основание чл.14 ЗТРРЮЛНЦ. В хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ правото да подаде заявление за вписване на горепосочените обстоятелства, принадлежи единствено на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на дружеството, на основание чл.15, ал.1, т.3 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.157, ал.1 ТЗ. Следователно при твърдение за настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и за липса на данни лицата, които имат правен интерес от това, да са поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като надлежно легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ. САС е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.141, ал.2 ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя, като за едноличното дружество с ограничена отговорност - това е едноличният собственик на капитала или определено от него лице - чл.147, ал.1, изр.1 ТЗ. По изричното разпореждане на закона - чл.119, ал.2 ТЗ, управлението и начинът на представителство е обстоятелство, което подлежи на вписване в търговския регистър. Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1, т.3 ТЗ - по решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. Въззивната инстанция е констатирала, че в случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 29.09.2021 г. е починал едноличният собственик на капитала и управител на ответното дружество. В чл.10, ал.3 от учредителния акт на дружество е било предвидено, че дружеството не се прекратява автоматично при смърт на едноличният собственик на капитала. Наследниците му в шестмесечен срок от откриване на наследството решават дали да продължат дейността на дружеството. И към момента на постановяване на въззивното решение наследниците на починалия едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество не са поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, съответно вписване на същото обстоятелство по партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на ответното дружество, поради което САС е приел, че предявеният иск е основателен поради наличие на предпоставките на чл.157, ал.1, т.3 ТЗ, до който извод е стигнал и градският съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Как се прекратява ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и при „липса на данни лицата, които са имали правен интерес от това да са поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта“?; 2/ Налице ли е правен интерес от предявяване от Прокуратурата на Р България на конститутивен иск по чл.155, т.3 ТЗ при наличие на визираните в чл.157, ал.1 ТЗ условия?; 3/ Допустим ли е искът по чл.155, т.3 ТЗ, предявен от прокуратурата на Р България при наличие на предпоставки по чл.157, ал.1 ТЗ? Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 73/21.06.2010 г. по т.д. № 2413/2018г. на ВКС, I т.о., с което обосновава допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че по горните въпроси е постановено Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. В същото е разяснено, че в хипотеза на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т. е. – по иск на прокурора. Разрешението е мотивирано с това, че разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а в максимално съответствие със законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. С оглед горното и предвид посочените в чл. 157, ал. 1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД е направен извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка предвиденото в разпоредбата на чл. 157 ТЗ прекратително основание да прояви действието си. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ дружеството не може да се счита за прекратено. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3 вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това, че в течение на три месеца дружеството няма вписан управител. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв), са без значение за основанието на иска. Следователно произнасянето на САС, че прекратяването на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала и негов управител и бездействие на наследниците му е по реда на чл.155, т.3 ТЗ по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца дружеството няма вписан управител, е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното тълкувателно решение. Налага се заключение, че по по правните въпроси не е изпълнено допълнителнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, тъй като въззивното решение не се явява евентуално недопустимо като постановено по недопустим иск. В настоящето производство касаторът се представлява от особен представител, на който независимо от изхода на спора се дължи възнаграждение. Предвид спецификата на производството по чл.155, т.3 ТЗ, развиващо се по иск на прокурора срещу дружество без управител и починал едноличен собственик на капитала, следва да се определи адвокатско възнаграждение за особения представител на ЕООД за касационното производство в размер на 300лв., платимо от бюджета на съда. С оглед изхода на спора следва „Корен-2014“ЕООД да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС сумата 300 лв. - възнаграждение за особен представител. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.